Дата: 23.10.2013

Източник: Информационна агенция "Фокус"

Прочетено: 3508

Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара (БСК), в интервю за Агенция "Фокус"

Фокус: Г-н Данев, според одит на Сметната палата е сериозно нарушена връзката между бизнес и образование. Това е проблем, по който много пъти сте алармирали от БСК. Къде е най-големият недостиг на кадри за икономиката в момента?

Божидар Данев: В момента най-големият недостиг на кадри е във високотехнологичните сектори. Няма хора с подходящо образование, в това число инженерно образование, математическо образование и други. Нашият сектор в областта на информационните технологии вече расте с до 17 на 100. Има ръст в последните години. Имат работа за много повече, за удвояване на обемите си, но нямат хора – независимо че минималната заплата в сектора е 2500 лв. 

Фокус: На какво се дължи това според Вас?

Божидар Данев: Това се дължи, на първо място, на разминаването между образователните и професионалните стандарти. И в рамките на 20 години налагахме определена култура на подражание на хора, които са от друг вид – в първите години на хора с дебели вратове, в следващите години на хора, които са свързани по-скоро с бизнеса за забавление и т.н., но не на хора, които с труда си и интелекта си да изкарват сериозни средства.

Фокус: Според одита на БСК, едва една трета от завършилите висшисти работят на длъжности, които изискват висше образование. Какъв тип икономика правим с висшисти на позиции в производството?

Божидар Данев: За голямо съжаление това, което казвате, не почива на реални данни. Това са експертни виждания. Защо не почива на реални данни? Защото в България няма статистика, държавата не води такава статистика. Първо, хората с определена квалификация какви места заемат и второ – каква е възрастовата характеристика, свързана с квалификационната, така че процесът да се управлява, както изискват всички учебници по управление. В България не се събира такава информация.

Фокус: Къде има излишък от висшисти? 

Божидар Данев: Това са специалности, които са свързани със социологически науки, които се възпитават непрекъснато, с хуманитарни специалности. Но гладът в момента на българската икономика са т.нар STEM-умения, свързани с математика, с точни науки и т.н. 

Фокус: Къде има недостиг от квалифицирани кадри със средно образование, например?

Божидар Данев: Има много. Липсват асансьорни техници. Броят на асаньорите в страната расте. Липсват специалисти по климатични инсталации, липсват трактористи. Така че има проблеми, които са сериозни, проблеми на икономиката и на възпроизводството на трудовия ресурс. 

Фокус: Университетът дава само теоретични знания, според одита на Сметната палата. Защо бизнесът не иска стажанти, докато са студенти?

Божидар Данев: Все още материята за работа, нормативната уредба не позволява разширението на тази практика. Сега като че ли има желание да се промени нормативната уредба, за да се позволи. Седят, разбира се, и много допълнителни детайли, които законодателството в България не реши в това отношение. Например ако приемем дуалното обучение на Германия, там от професионалното училище 15-годишните отиват в производството, където се учат и получават умения и компетентности. Но в България това не е възможно, защото се смята, че тези деца са малолетни. Така че иска едно сериозно пипане по нормативната база, за да може да се реализират предимствата на т.нар. дуална система на обучение, която е въведена и в Германия, и в Австрия, и в Швейцария. Така че това са примерите, където професионалните стандарти диктуват професионалните стандарти. Докато в България има пропуск между образователните и професионалните стандарти.

Фокус: Вдигането на пенсионната възраст как се отразява на младежката безработица?

Божидар Данев: Това е един голям мит. Няма безработица за кадърни и хора с висока квалификация и с трудови навици. Има безработица за хора с неподходяща квалификация, без трудови навици и без технологична дисциплина. Ние употребяваме често израза "няма работа за хората, но няма и хора за работата". Ето и това, което Ви казах – сектор изчислителни техники и комуникации може да назначи в моменти хиляди млади хора, които трябва да имат необходимата квалификация или най-малкото да имат желанието да се учат или обучават. Но като че ли по-привлекателни са други професии. Каквато е драмата в общата ни икономика, каквато е в политическите ни среди, такава е и в трудовия ресурс и развитието му, и в образователната система. 

Мария КАЛОЯНОВА