Дата: 15.09.2005

Източник: www.bia-bg.com

Прочетено: 2730

Намаляването на осигурителното бреме е един от ключовите елементи
за повишаване конкурентоспособността на българската икономика

Встъпването в длъжност на новото българско Правителство и началото на новия политически сезон са добър повод представителите на деловите среди у нас да поставят за пореден път някои важни за бъдещото ни икономическо развитие въпроси. 

Вече осем последователни години се отчита ръст на БВП, макроикономическа и финансова стабилност, многократно повишаване на кредитния рейтинг на страната и нарастващи през последните шест години бюджетни излишъци. Въпреки това, доходите на населението продължават да бъдат на последно място в Европа, включително сред кандидатстващите за членство в ЕС държави. В същото време, по ниво на данъчно облагане България се нарежда на втора позиция в Европа (след Словения), а с по-висока осигурителна тежест от нас са само Гърция и Хърватска.

Излишно е да се дават аргументи за това доколко нивото на осигурителното и данъчно облагане се отразява на конкурентоспособността и възможностите за развитие на икономиката. При съществено намаляване на осигурителното бреме ще се увеличат оборотите в икономиката - както потребителското търсене, така и инвестиционните начинания на бизнеса. Сред косвените ефекти от тази мярка ще бъдат увеличените приходи от мита и акцизи, приходи от нарастване на оборота, създаване на нови работни места и, не на последно място - излизане на голяма част от неформалната икономика на светло.

Българската стопанска камара многократно е предлагала драстично намаляване на осигурителното бреме, като важен фактор за ускоряването на икономическия растеж в страната. Анализът, изготвен от нашите специалисти показва, че далеч от всякаква утопия е значителното намаление на социалните осигуровки от 36.2 на 15 процента. Разликата от 21.2 процента да бъде разпределена между заетите в икономиката и работодателите в съотношение 14:7.2. Това означава еднократно увеличение на заплатите с 14 процента и допълнителни свободни средства в размер от 7.2 процента върху изплащаните основни работни заплати.

Подобна мярка, безспорно, ще генерира един сериозен дефицит в бюджета на НОИ, който обаче ще бъде компенсиран от допълнителните приходи от данък общ доход и ДДС, вследствие повишената покупателна способност на населението. За финансиране фондовете на ДОО би следвало да се използва и станалия традиционно висок бюджетен излишък в края на всяка финансова година, вместо този излишък да се разпределя за квазисоциални дейности с еднократен характер.

Допълнителен финансов ресурс може да бъде привлечен след увеличението на заплатите и чрез въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители, както и въвеждане на реален размер на осигурителните вноски за ранното пенсиониране на кадровите военнослужещи, офицерите и сержантите от МВР, следователите и др. Освен чисто финансовите измерения на тази мярка, това ще създаде и по-голяма справедливост и равнопоставеност на различните категории работещи.

Критиците на тази идея (за наше учудване, те се оказаха най-много в средите на бизнеса!) побързаха да я заклеймят, позовавайки се на принципите на свободния пазар и невъзможността да се въздейства централизирано върху частния сектор по отношение определяне нивото на заплащане. Тук е мястото да обясня, че предложението ни предвижда намаленото облагане да се прилага само спрямо работодатели, доказали 14-процентно увеличение на заплатите в своите предприятия, а за останалите да се прилагат досегашните ставки. Т.е. тук не става дума за репресивни действия от страна на държавата спрямо частните фирми, а за въвеждане на механизми, стимулиращи работодателите да увеличават доходите на заетите в техните предприятия. Пазарната икономика предполага правото на личен избор - избор, който всеки мениджър ще направи самостоятелно, без външна намеса. Трудно ми е да си представя, че ще се намерят работодатели, които няма да предпочетат да увеличат доходите на своите работници и, успоредно с това, да увеличат с повече от 7 процента приходите, които биха могли да инвестират в други дейности. Обратното би противоречило на пазарната логика и принципи, които толкова силно бранят някои "работодатели".

Автор: Божидар Данев - председател на БСК
Статията е публикувана във в. "Сега" на 15 септември 2005 г.