Дата: 01.12.2014

Източник: БСК

Прочетено: 1987

Във връзка с провежданата в публичното пространство дискусия за увеличение на минималната работна заплата, обръщаме внимание, че по този въпрос БСК има последователна позиция срещу икономически необоснованата намеса на държавата на пазара на труда чрез административно определяне на ключови параметри като минимална работна заплата (МРЗ), минимален осигурителен доход (МОД) и др.

Изменението на МРЗ следва да става на основата на браншово и регионално договаряне след постигане на консенсус между социалните партньори и при отчитане на следното:

  1. Погрешно се поставя знак на равенство между понятията „доходи“ и „МРЗ“, респективно – дълбоко погрешно е за запазването на МРЗ да се говори като за „замразяване на доходите“. Доходите се формират от множество елементи, вкл. основна работна заплата, стимули за добро трудово представяне, добавки за транспорт, комуникации, пенсии, социално подпомагане и др. МРЗ е ключов показател, репер, на чиято база се определят редица плащания, вкл. например субсидии за политически партии, възнаграждения за участие в управителни органи на търговски дружества и др. В този смисъл, МРЗ не винаги води до увеличение на доходите, а напротив – най-често води до нарастване на разходите (и бюджетните, и на физическите лица).
     
  2. Структурата на икономиката, производителността на труда, нивата на инфлация в страната в периода на икономическа криза не създават предпоставки за административно увеличение на МРЗ, като има предупреждения към страната ни от МВФ и ЕК, вкл. по отношение на практиката за определяне на МОД.
     
  3. В периода на икономическа криза в България (2008-2014 г., Q3) СрРЗ се покачи с 49,5 на сто, а на МРЗ – с 55 на сто, при около 14% реален ръст на производителността на труда за същия период. По този начин границите на тези две величини започнаха да се доближават, което разрушава ценностната система на българина, икономически не го стимулира да увеличава образованието си и ограничава развитието на човешките ресурси. Подобни стъпки на правителството създават грешното усещане у българина, че без образование може да получава заплата, близка до средната.
     
  4. Новото предложение на финансовия министър за 460 лв. МРЗ през 2017 г. представлява ръст от 35% спрямо нейния сегашен размер. Същевременно, в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2015-2017 г. предвиденият общ ръст на МРЗ е 11.8% (до 380 лв. през 2017 г.). СрРЗ за същия период се предвижда да расте средногодишно с 3% (кумулативно за трите години – 9.3%). Възприемането на предложението за 460 лв. МРЗ през 2017 г. означава надхвърляне на съотношението „МРЗ : СрРЗ“ от над 50% и несъобразяване с очаквания ръст на производителността на труда. Не повече от 1-2 страни в ЕС (с високи равнища на безработица) имат сходно съотношение. БСК потвърждава многократно изразяваната си позиция, че това съотношение не трябва значително да надхвърля 40%.
     
  5. Налице са сериозни регионални и браншови дебаланси в заплащането (до 2-2.5 пъти), които допълнително ще се увеличат при административно увеличение на МРЗ. В региони със СрРЗ, близка до МРЗ, ще се засили миграцията на трудовия ресурс към петте големи центъра – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, и ще продължи обезлюдяването на съответните региони с тежки икономически последствия, в противовес с изискваната от ЕС кохезия.
     
  6. Големият проблем на България е безработицата и най-вече тази сред неквалифицирания персонал. Икономически необоснованото увеличение на МРЗ ще доведе до ново съкращаване на нископлатена работна ръка и ръст на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото, респективно – на разходите за обезщетения и социално подпомагане.


За съжаление, държавата не прави това, което следва да направи – да намали заетите в администрацията и, оттам - административните разходи. Оптимизирането на броя на заетите в администрацията следва да стане на основата на повсеместна електронизация – инструмент, който е в ръцете на държавата. Вместо това, държавата налага бюрократична намесва на пазара на труда – намеса, която е логична точно толкова, колкото би било административно да се увеличат, БВП, инвестициите или друг показател.