Дата: 26.05.2015

Източник: news.bg

Прочетено: 1712

Тристранката съвсем очаквано не постигна консенсус по увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ). След близо двучасови разговори работодателите и синдикатите не уеднаквиха позициите си по въпроса.

ВАС спря решението за вдигане на минималната работна заплата именно поради факта, че не е обсъдено в тристранката.

Не стигнахме до единно решение, призна в края на заседанието на НСТС и социален министър Ивайло Калфин. "Потреблението се стимулира при увеличаване на доходите, особено на хората с най-ниски приходи. Статистиката не показва, че намалява заетостта, даже точно обратното", обори Калфин аргументите на бизнеса против увеличаването на МРЗ.

Той изтъкна, че ще предложи на гласуване на Министерския съвет това решение, което вече е познато - ръст с 20 лева на МРЗ със задна дата от началото на тази година, както и през следващите две. По думите на вицепремиера данните от началото на годината са показали, че това е добро решение.

"Трябва да има ясен механизъм и конкретни мерки, по които се договаря минималната работна заплата", каза Димитър Бранков, заместник-председател на Българска стопанска камара по време на заседанието на НСТС.  Бранкова посочи, че е присъствал на разговори за започването на преговори за такъв механизъм. Според него е необходимо изясняване на параметрите. "На първо място е важна оценката на въздействието", уточни Бранков.

В хода на дебатите от Асоциацията на индустриалния капитал в България също се обявиха против ръста на МРЗ. "Според нас заплата от 380 лева не съответства на възможностите на икономиката в момента", отчетоха от организацията.

Даваме си сметка, че тук доходите са ниски, има стремеж за подпирането им с МРЗ, но безспорно за нас е статистически доказан факт, че това води до потискане на ръста в заетостта, до стимулиране на сивия сектор, заявиха от АИКБ.

Според работодателите 12% ръст на МРЗ няма да доведе до апокалипсис, но е икономически необосновано и ще потисне ръста на заетостта, затова бе отправен апел минималната заплата да си остане на стойност 360 лева.

КНСБ пък застанаха на позицията, че в държави като България, където има тежка поляризация на доходите, съотношението минимална-средна заплата трябва да е в полза на МРЗ. КНСБ намира както предвидените размери, така и тези, които са заложени за следващите две години, за добри.

"Има много какво да се желае по отношение на МРЗ. МРЗ не застрашава заетостта, тя играе стимулираща роля", увериха от синдиката.

В края на дебата със становище се включи и финансовият министър Владислав Горанов, който обяви, че концептуално ще се въздържи да подкрепи законово регламентирани механизми за определяне на МРЗ. "Имам резерви към автоматизма, няма еднозначен механизъм.

Подкрепям напълно заедно трите страни да изберем тези показатели, на които да се опираме като водим дебат. Дължим си уважение едни на други", констатира той.