Дата: 30.04.2016

Източник: paragraph22.bg

Прочетено: 2880

Новият законопроект за частната охранителна дейност, публикуван в Портала за обществени консултации на Министерския съвет, има всички шансове да предизвика напрежение по оста МВР-частни охранителни компании. Основната причина е фактът, че това е проект, писан от експерти на вътрешното ведомство, като повечето от компаниите, занимаващи се с охранителна дейност, не са били запознати с него. За този проблем алармират от Индустриалния клъстър "Сигурност" към Българската стопанска камара. Според неговия изпълнителен директор Татяна Иванова, член на Съвета на председателите при БСК и секретар на Комитета "Съдебна практика, сигурност и ефективност", голяма част от фирмите не са били наясно, че се подготвя нов норматив. Никой не се е обръщал и към камарата за консултации.

Новите текстове са дело на работна група от Главна дирекция "Национална полиция" и Асоциацията на частните охранители, твърдят от вътрешното ведомство. В мотивите към законопроекта пък е записано, че той е изготвен след анализ на обществените отношения, които възникват при осъществяването на частната охранителна дейност, и опита на държавите членки на Европейския съюз в тази сфера. Отчетени били и съществуващите проблеми, за чието правилно разрешаване са взети предвид и становищата на представителните организации в частния охранителен бранш.

Клъстър "Сигурност" обаче опровергава вносителите, тъй като "творбата" не е била приета в Консултативния съвет, действащ по закона. От БСК коментират, че в този съвет са представени от 10 до 15 на сто от съществуващите фирми на охранителния пазар. А по последни данни в момента в България оперират над 1300 такива лицензирани частни компании, в които са заети около 70 000 души.

Най-съществената критика е, че авторите са служители на МВР. Според голяма част от охранителите хората, писали закона, не са се съобразили с препоръките на стратегията за развитието на частната индустрия за сигурност в Европа, приета преди две години. Не са отчетени и промените в класификацията на икономическите дейности в Националния статистически институт и Евростат. Представителите на Индустриален клъстър "Сигурност" отбелязват, че този сектор вече е дефиниран по друг начин. Практиките в ЕС показват, че лицензионният процес там е съобразен с обстоятелството, че охранителната дейност всъщност е бизнес услуга. Тези компании предоставят специфична услуга и са регистрирани като охранители по Търговския закон, тоест те са икономически субекти. Поради тава е логично мястото им да е в сферата на бизнес услугите и съответно в Министерството на икономиката, а не под егидата на Министерството на вътрешните работи. Но излиза, че у нас те са нещо като отдел на МВР.

Законопроектът внася и терминологичен хаос. Термините, заложени в него, са в противоречие с тези от класификатора на икономическите дейности, които са синхронизирани с Евростат и Директивата за услугите. Проектът например дефинира като част от персонала "лице, изпълняващо охранителната дейност, и лица от охранителния състав", докато в класификатора съществува професия "охранител".

Пръстът на МВР чиновниците личи и в текстовете, в които се говори за служебни отношения в охранителните фирми. Терминът води към Закона за държавния служител, но в частната охранителна дейност става въпрос за отношения между търговец и служител, репликират от БСК. Частните охранители изразяват безпокойство и че нормативът ги третира като длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс, каквито са например служителите на МВР. А в случая става въпрос за частни компании и наети по трудово правоотношение.

Не е нормално МВР да разработва законопроект, касаещ бизнес услуги, заяви неотдавна в интервю Татяна Иванова. Според нея инициативата трябва да произтече от бизнеса, а не от вътрешното ведомство. В клъстър "Сигурност" не са съгласни и с това, че според подготвения проектодокумент под ръководството на министъра на вътрешните работи ще се изработва наредба за изискванията за безопасност и сигурност на охраняемите обекти. Също в ръцете на МВР-шефа ще е и изработването на правилата, по които ще се извършва частната охранителна дейност.  МВР ще контролира и техническото оборудване, автомобилния парк и квалификацията на персонала.

Друг пропуск е липсата на анализ на въздействието на правото на ЕС върху сектора. Новият закон ще регламентира субектите с обща формулировка - "еднолични търговци и юридически лица". Така се отварят вратите на българския пазар и за компании от останалите държави на общността, което неминуемо ще окаже влияние върху него. Предвижда се да бъдат допускани и търговци, регистрирани по законодателството на членовете на Евросъюза или на друга страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които имат право да извършват такава дейност у дома. Авторите на проекта изтъкват, че тези текстове отговарят на желанието на все по-широк кръг юридически субекти и лица да осъществяват частна охранителна дейност у нас в съответствие с водещия европейски принцип за свободно движение на стоки, услуги и хора. За да получат достъп до нашия пазар, за чуждестранните фирми ще е достатъчно да удостоверят, че отговарят на изискванията на подготвения закон. Което за тях е очевидно улеснение, докато в дейността си българските охранители страдат от свръхрегулация и бюрократщина. 

Какво предлага проектът? 

Както и досега, той установява лицензионен режим за частната охранителна дейност като форма на административен контрол съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Предвижда се ново видово разделение в тази сфера, което се налага от бързо развиващите се стопански и обществени отношения. Това разделение няма да засегне финансовите интереси на кандидатите за лиценз, успокояват вносителите. Според тях няма да бъдат ощетени и тези, които сега осъществяват новите дейности само въз основа на притежаван лиценз за извършване на охрана на имущество на физически или юридически лица. Предвиден е и вариант при заявено желание на субекта да извършва съответния вид дейност, да бъде издавано допълнение към притежавания лиценз. 

Трите нови частни охранителни дейности са сигнално-охранителна; охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали и охрана на урбанизирани територии. Сигнално-охранителната дейност е защита от престъпления на имуществото на физически или юридически лица, което се намира в охранявани обекти, при която чрез проектиране, монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули. 

Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали е дейност по осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект; опазване на телесната неприкосновеност на физически лица в обекта и защита от посегателства на имуществото на едноличния търговец или юридическото лице, както и тяхното предотвратяване и пресичане.

Охраната на урбанизирани територии е комплекс от дейности, който включва защита от посегателства чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули на имуществото и населението в съответната урбанизирана територия. Ако частните охранители поискат допълнителен лиценз за осъществяването на новите дейности, трябва да бъдат одобрени от министъра на вътрешните работи, сочи проектът. В него подробно са разписани и критериите, на които трябва да отговарят частните охранители, за да получат лиценз за извършване на тази дейност. Досега лицензът се издаваше от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция", но новият закон прехвърля отговорността на плещите на директора на Главна дирекция "Национална полиция". Нов момент е и възможността за подаване на документите по електронен път.  

Тенденции и любопитни факти 

Според данните броят на частните охранители в Европа е приблизително 1.6 милиона души, организирани в 44 896 охранителни фирми. Най-голям брой охранители има в Турция (257 192), Великобритания (250 000), Германия (177 000), Полша (165 000), Франция (159 000). С най-малко частни охранители са Италия, Испания, Дания, Белгия и Литва. Средната заплата в охранителния бранш е между 1000 и 1050 евро. Най-високоплатени са охранителите във Финландия, където средно получават около 5000 евро. 

Най-висок е ръстът на търсенето на услуги от този характер в Германия. В тамошния регистър на икономическите дейности охранителят се нарича "специалист по защита и безопасност". Германия е най-добрият пример за сътрудничество между държавните институции и частните компании в сигурността. 

Испания също предлага специфичен модел на развитие на охранителния бизнес. Там най-добре е развита дейността за охрана на заведенията за обществено хранене. Това произтича от манталитета на испанците, които обикновено вечерят след 22 часа. Средната заплата в частния охранителен сектор в Испания е около 700 евро.