Дата: 02.11.2016

Източник: БСК

Прочетено: 1590

Българската стопанска камара (БСК) стартира серия от съдебни искове срещу противозаконно определяни размери на държавни такси. Инициативата е част от последователната политика на камарата срещу административния натиск върху стопанската дейност. Доказателство за този натиск е фактът, че през 2016 г. приходите от такси в държавния бюджет са нараснали с над 11%, а в бюджета за 2017 г. се предвижда нов ръст от 7,6%. Делът на приходите от такси в държавния бюджет на България достига около 4,5% а в Словения, например, е 0,2%.

Изводът е, че таксите се превръщат в квазиданъци, което намалява положителния ефект от ниското ниво на корпоративно облагане. По този начин широко прокламираното предимство на страната ни като инвестиционна дестинация – ниската данъчна тежест, се оказва съществуващо само на думи, но не и като реален факт. Напротив, настоящите и бъдещите инвеститори ежедневно се сблъскват със задължението да плащат такси, далеч надвишаващи по размер разходите, направени за съответната административна услуга.

Липсата на чуваемост от страна на изпълнителната и законодателната власти за необходимостта от намаляване на административната тежест върху бизнеса е основната причина БСК да пристъпи към решаване на проблемите по съдебен път.

Първата жалба на БСК бе подадена днес, 2 ноември 2016 г., чрез Министерския съвет до Върховния административен съд. Тя е срещу Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. С жалбата се настоява да бъде отменен чл. 2, ал.1 от Тарифата в частта му, в която се определя такса в размер на 0,1 на сто върху цената, по която е таксуван актът или документът. Основните аргументи на БСК за това искане са три:

  1. Нарушен е конституционният принцип за съобразяване на таксите с доходите и имуществото на гражданите (на чл.60, ал. 1 от Конституцията);

При упражняване на дейността си, търговците и търговските дружества се нуждаят от кредити за инвестиции в съвременни технологии и оборудване. Броят на физическите и юридическите лица, които ползват банков кредит за стопански цели, непрекъснато расте, а съществена предпоставка за получаване на банков кредит са обезпеченията, най-често чрез ипотекиране на недвижими имоти. Кредитът, обаче, не е доход или имущество, на основата на който да бъде определяна такса.

  1. Ограничава се гарантираната от Конституцията възможност за защита правата на гражданите по съдебен ред;

           Законът предвижда възможност за освобождаване от съдебни такси и разноски на определени категории лица, когато са страни по дела. Освобождаване от такса е недопустимо по отношение на същите лица, когато исковите молби подлежат на вписване. В някои случаи това може да се окаже пречка за завеждане на съответния иск, което осуетява достъпа до правосъдие.

  1. Нарушен е Законът за държавните такси, който прокламира разходоориентиран подход при тяхното определяне.

Законът за държавните такси (ЗДТ) изисква икономическа логика и обоснованост на таксите, като те трябва да съответстват на материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата. Таксите по вписванията многократно надвишават разходите по предоставяне на услугата и не са съобразени с правомощията и отговорностите на съдията по вписванията. „Парадоксално е, че нотариусът който извършва цялата дейност по оформяне на една сделка и носи отговорност за това, работи по такси, с определена горна граница, докато максимален размер не е установен за съдията по вписванията, въпреки ограничения обхват на дейността му. В някои случаи това може да доведе до такси по вписванията, които надхвърлят нотариалните такси за един и същи акт“, се посочва в жалбата на БСК.

Липсата на връзка между разходите на Агенция по вписванията за осъществяване на услугите и приходите, които постъпват от тях, е видна от годишните финансови отчети (ГФО) на агенцията за последните години. ГФО за 2015 г. на Агенцията по вписванията сочи, че приходите от услуги са 54 млн. лв., а разходите за администрирането им - 16 млн. лева. Този вид такси превръщат Агенцията по вписванията в приходна агенция на държавния бюджет, а не в такава по предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса.

Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което засяга интересите на БСК и членуващите в нея предприятия, като участници в гражданския и стопанския оборот. Това обосновава интереса на БСК от завеждане на жалбата.