Дата: 06.02.2017

Източник: БСК

Прочетено: 961

Четири ключови направления ще бъдат приоритетни в дейността на национално представителните работодателски организации през 2017 г.:

  1. Осигуряване на човешки ресурси за икономиката;
  2. Подобряване на бизнес средата в България за повишаване на конкурентоспособността на българските производители;
  3. Подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз;
  4. Развитие на капиталовия пазар.

Годишните приоритети на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР)[1] бяха представени на пресконференция днес (6 февруари 2017 г.) от ръководителите на четирите организации.

През 2017 г. ротационен председател на АОБР ще бъде АИКБ, която ще координира дейностите на асоциацията.

В експозето си пред участниците в пресконференцията председателят на АИКБ Васил Велев подчерта, че основна пречка за ускореното икономическо развитие на нашата страна е недостигът на човешки ресурси – не само високо квалифицирани, а с всякаква квалификация, при това във всички икономически дейности. „Принципът „Парите следват ученика“ не оправда очакваното, тъй като ученикът не следва след това нуждите на икономиката и стана така, че данъкоплатците плащат едни пари за образование, които не се връщат в икономиката. Професионалното образование  трябва да получи отново право на живот, тъй като професионалните гимназии се превърнаха по-скоро в езикови гимназии. От 2014 г. се очаква наредба за защитените професии, за които няма достатъчно кандидати, но има остра нужда от тях за икономиката. Във висшето образование държавната поръчка трябва да се промени в посока увеличаване дела на техническите и математическите специалности за сметка на някои хуманитарни. Трябва да се въведат държавни стипендии за дефицитни специалности, с които да се привлекат млади хора и да се ангажират да работят в страната в следващите 3-5 години, като бизнесът може да се включи като надгради тези стипендии и сключи договор за работа в конкретното предприятие“, каза Васил Велев. Според него, необходими са и промени в политиките по трудова миграция. „Ние като държава способстваме за износа на човешки ресурси и продължаваме да ограничаваме вноса“, подчерта Велев и допълни, че „и през миналата година не бяха приети предложенията на бизнеса за разширяване на списъка за получаване на синя карта, с изключение на някои специалности в ИТ сектора“.

Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев, необходимо е драстично да бъде ограничена административната намеса на пазара на труда, вкл. по отношение определянето на минималната работна заплата, класовете за прослужено време и минималните осигурителни доходи, което в момента се осъществява без необходимата методология и без оценка на въздействието. „Трябва да има механизъм, който да почива на конвенциите на Международната организация на труда и да е ясно при каква производителност на труда каква МРЗ можем да си позволим“, каза Божидар Данев. Освен това, според изпълнителния председател на БСК, необходими са радикални промени в Кодекса на труда, който е от 1985 г. и не отговаря на съвременните тенденции към цифровизация на икономиката. „Ако искаме да станем част от цифровото общество, трябва да пристъпим към генерални изменения на КТ“, каза Данев. Той подчерта, че у нас редица законодателни актове не се изпълняват, вкл. не се изпълняват и директиви на ЕС. За пример той посочи продължаващото определяне на такса „битови отпадъци“ не по количество, а по данъчна оценка на имота или по отчетна стойност на активите. „Не се прилага принципът „замърсителят плаща“, който е заложен и в европейското законодателство и практика, и в българското законодателство“, категоричен бе Б. Данев. По отношение на бизнес средата, изпълнителният председател на БСК посочи, че администрацията е обявила война на малкия и среден бизнес у нас. Само за 2016 г. ръстът на приходите в държавния бюджет от такси е 11,2%, а за 2017 г. се предвижда нов ръст от 7,6%. За сравнение, в Словения приходите от такси в бюджета са едва 0,2%, т.е. над 24 пъти по-малко, отколкото в България. „Това е икономическо зло. Това означава корупция, сив сектор, срив на инвестициите, намаляване на работните места“, категоричен бе Данев. Той допълни, че приходите в бюджета от концесии са едва 0,3%, което е в пъти по-малко от приходите от такси.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов подчерта, че „електронното управление присъства в челните нужди на бизнеса в България, но за съжаление, през последните години много се говори, но не се действа“. Според него, се правят дребни, но недостатъчни стъпки. „Без прекъсване на връзката между молител за публична услуга и самата администрация. Докато тази връзка не бъде прекъсната, няма как да чакаме резултати в борбата с корупцията, затова електронното управление е приоритет, от който няма да се откажем“, каза Симеонов. Друг важен приоритет за работодателските организации, представен от Цв. Симеонов, е председателството на България на Съвета на ЕС през 2018 г. Според председателя на БТПП, институциите са получили до момента достатъчно помощни материали и от социалните партньори, и от предишни председателстващи ЕС държави, но до момента липсва адекватна информация за това какво се върши по отношение на българското председателство. „Председателството е източник на много възможности, затова трябва да направим необходимото, вкл. по линия на участието ни в европейски организации, които също могат да подпомогнат нещата така, че определените от България приоритети да бъдат реализирани“, подчерта Цветан Симеонов.

Запазването на съществуващия данъчен модел е от изключителна важност за поддържане на конкурентоспособността на нашите предприятия“, заяви на свой ред председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Той изтъкна като положително явление, че в досега представените програми на политически сили не се говори за увеличение на данъчната тежест и няма „данъчни екзотики“, с изключение на декларираното от БСП намерение за двойно по-високо облагане на доходите над 10 000 лв. Подобна мярка, според председателя на КРИБ, ще удари хората от т.нар. средна класа и ще е пореден стимул за бягство на квалифицирани кадри от страната ни, както и за ръст на сивия сектор. „Това е пак някакъв евтин популизъм в стил „Дайте да ударим богатите!“. Богатите пак ще намерят как да плащат по-малко данъци, но с такова решение ще ударим средната класа“, категоричен бе Домусчиев. Друг важен за работодателите приоритет, представен от председателя на КРИБ, е влизането на България в ERM II (т.нар. предверие на Еврозоната).

По време на пресконференцията стана ясно, че работодателските организации ще работят със следващите правителство и парламент за нова енергийна стратегия, която да гарантира предсказуемост и дългосрочно устойчиво развитие на енергетиката. Бизнесът няма да подкрепи мащабни енергийни проекти с публично финансиране. „Не ни трябват нови ТЕЦ-ове в Мариците по схемата, която реализираха предишни правителства. Ако някой иска да прави ядрена енергетика, да дойде като частен инвеститор и да строи. При всички положения ще бъдем против такива „големи шлемове“ за сметка на публичен ресурс“, каза Кирил Домусчиев, а Васил Велев припомни, че преди време премиерът Борисов попита работодателите защо не са протестирали, когато са се сключвали договорите с американските централи. „Не протестирахме, защото не знаехме какво пише в договорите. Сега искаме да знаем какво пише за новите мегапроекти, за да преценим дали да протестираме“, каза Велев. „Намесата на управленския елит в енергетиката доведе до това състояние. Политически решения доведоха до бума на ВЕИ, политически решения доведоха до изграждане на блоковете в АЕЦ „Белене“. Политическо решение бяха договорите с американските централи. Въпросът е каква е намесата на политиците в разбиването на българската енергетика“, коментира Божидар Данев.

По отношение президентското вето срещу новоприетия Закон за концесиите работодателските организации изразиха различни позиции с оглед спецификата на своята членска маса. От КРИБ се обявиха категорично против ветото, като се аргументираха с продължилата повече от 6 месеца публична дискусия по законопроекта. От БТПП обещаха конкретна позиция, след като се запознаят с мотивите на Президента. От АИКБ уточниха, че членуващите в асоциацията браншови организации заемат противоположни позиции, поради което е трудно да се излезе с обща позиция, удовлетворяваща всички. Позицията на БСК е, че новият Закон за концесиите е съобразен с европейските директиви, но и отваря широко вратата за корупция, ако не бъдат въведени необходимите норми за засилен контрол от страна на държавата върху целия процес на концесиониране.

В отговор на журналистически въпрос, ръководителите на работодателските организации заявиха, че няма да подкрепят една или друга политическа сила на предстоящите парламентарни избори, а биха подкрепили определени политики, които са полезни за развитието на икономиката и обществото.

________

[1] В АОБР членуват представителните на национално ниво организации на работодателите - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Асоциацията има за цел да координира позициите на своите членове и да съдейства за консолидиране, балансиране и единно представляване на техните интереси на национално ниво и в рамките на Международната организация на труда и Международната организация на работодателите.

вж. Пълен видеозапис на пресконференцията