Дата: 04.09.2018

Източник: БСК

Прочетено: 2530

"Половин милиард лева иска да изземе държавата от българския работодател за нещо, за което той не е виновен", каза в студиото на бТВ изпълнителният председател на БСК

бТВ, Преди обед

От началото на годината досега в бюрата по труда са регистрирани около 13 хил. българи с увреждания, от които на работа са наети 5,2 хил. За последните 3 години една от пет фирми са предложили работа на човек с увреждане.

Наскоро от социалното министерство предложиха въвеждането на задължителни квоти за наемане на хора с увреждания и глоби за онези работодатели, които не изпълняват изискването. В същото време, се предлага да отпадне, съществуващата в момента защита от уволнение на този тип служители.

В студиото на предаването "Преди обед" (бТВ) мнения по темата изразиха изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев и основателят и председател на Фондация "Заслушай се" Ашод Дерандонян.

"Европейската практика е една мантра, която не е вярна – има държави, които прилагат този механизъм, има и такива, които не го прилагат. Куриозното е, че Великобритания има трагичния опит да въведе квотния принцип и след това да го отмени (още през 1995 г.)", каза Радосвет Радев.

Той уточни, че българският бизнес, освен дефицит на справедливост, изпитва и дефицит на работна сила. "Този дефицит принуждава българския работодател да търси хора с всевъзможни таланти и качества, без значение от техния здраве статус", каза още Радосвет Радев.

Според изпълнителния председател на БСК, "тук става въпрос за едно арогантно намесване на държавата в един свободен пазар. Грубостта е не в квотата, а в санкцията. В България има около 750 000 хора с ТЕЛК, от тях около 250 000 са в трудоспособна възраст, т.е. 250 000 души трябва да бъдат наети. Предвидената санкция за всеки ненает е около 2000 лв. годишно. Това са половин милиард лева, които българската държава иска да вземе от българския работодател за нещо, за което той не е виновен. Същата тази държава трябва да направи такива регламенти, че да се раждат здрави деца, а хората с увреждания да имат възможност да се образоват и да работят, т.е. да имат достъпна среда."

Въвеждането на квоти няма да помогне, поради простата причина, че ще се наемат хора с увреждания фиктивно, прогнозира Ашод Дерандонян. "За съжаление, процентът на образовани и готови за пазара на труда глухи хора е много нисък. Глухотата за нас не е здравословен проблем - тя е социален и образователен проблем. Докато няма адекватни специални образователни услуги, няма как тези хора да бъдат пълноценно интегрирани на пазара на труда", категоричен бе Ашод Дерандонян. Според него, трябва да има адекватен публично-частен модел, където държавата трябва да инвестира и заедно с бизнеса да създава мотивиращи механизми. "Основният проблем на хората с увреждания не е дали ще си намерят работа, а дали са готови за пазара на труда", каза още Дерандонян.

"Хората с увреждания, които притежават нужната квалификация и умения, и сега работят при българските работодатели без това смешно посредничество на държавата", допълни тезата на своя събеседник Радосвет Радев.

Според Радев, най-бързо растящата индустрия в България е производството на хора с увреждания - при преброяването на населението през 2011 г. техният брой е бил 465 000, а в момента са 750 000.

ВИЖТЕ ВИДЕО