Дата: 20.09.2018

Източник: БСК

Прочетено: 1893

На заседание, проведено днес, 20 септември 2018 г., Управителният съвет (УС) на БСК реши да предложи на Министерския съвет на РБ да утвърди кандидатурата на изпълнителния председател на Камарата Радосвет Радев за член на Икономическия и социален съвет на РБ и на Европейския икономически и социален комитет, на мястото на Божидар Данев (починал на 28.05.2018 г.).

 

По време на днешното заседание за членове на БСК бяха приети три браншови организации и пет компании, както следва:

  1. Сдружение „Индустриален клъстер Средногорие“, представлявано от Николай Минков - член на УС и изпълнителен директор. Сдружението е учредено през 2005 г. и към настоящия момент има общо 37 членове (22 компании, 10 общини и 5 университета), а общият брой на заетите в членовете на клъстера лица е 13 097. Сдружението е сформирано на индустриално-регионален принцип, като водещите компании при неговото иницииране са „Асарел – медет“ АД, „Аурубис България“ АД, „Елаците – Мед“ АД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Геотехмин“ ООД.
  2. Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, представлявана от Севдалин Спасов – председател на УС. Асоциацията е учредена с цел да поддържа социалната и икономическа значимост на бранша за развитието на кръговата икономика, както и да регулира спазването на европейските и държавни директиви, отнасящи се до преработката на текстилни материали и търговията с тях. Членове на асоциацията са 14 фирми, извършващи дейности по обработка на употребявани облекла и текстилни материали в сортировъчни центрове или имат магазини, в т.ч. за онлайн продажба на употребявани дрехи, като общият брой на заетите в тях лица е 1 731.
  3. Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри – 21, представлявана от доц. д-р Георги Георгиев – председател на УС. Асоциацията е учредена през м. май 2018 г., като сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Към настоящия момент сдружението има 8 членове, с общ брой на заетите в тях 582.
  4. „ЛИДЛ България ЕООД енд Ко“ КД, управлявано и представлявано от „Лидл България“ ЕООД, чрез неговите управители Милена Драгийска-Денчева и Любомир Манолов Хърсев. В търговията с бързооборотни стоки марката „LIDL“ е лидер в Европа, четвърта в света и е водеща в България. Компанията оперира в над 27 държави с над 10 000 магазина и повече от 110 регионални центрове за дистрибуция в Европа. Първите 14 магазина на „Лидл“ в България са открити през 2010 г. Пет години по-късно (през 2015 г.) „Лидл България“ вече е със 79 магазина в 41 града и над 1 800 служители. В началото на 2017 г. компанията има 86 магазина в 45 града и продължава да планира инвестиции в нови обекти и откриването на втори логистичен център в с. Кабиле, обл. Ямбол.
  5. „Екоинженеринг АВ“ ООД, представлявано от Анелия Златкова-Георгиева - управител. Дружеството е с предмет на дейност консултантска дейност, строителство и инженеринг.
  6. „Пейсера България“ ООД, представлявано от Мартин Богданов - управител. Дружеството е с предмет на дейност консултантски услуги, маркетинг, посредничество и агентство, обучение, икономически анализи и прогнози във връзка с оптимизиране на финансово-паричните транзакции, търговско представителство, рекламна дейност и др. Чрез създадената от дружеството система за електронни плащания Paysera се извършват плащания чрез повече от 10 000 местни и чуждестранни банки и международни платежни системи, както и с карти* Visa, MasterCard и Maestro. Paysera оперира в 184 държави и поддържа повече от 30 валути, като прозорецът за плащане е преведен на 18 езика.
  7. „СК Груп Индъстри“ ЕООД, представлявано от Светослав Куртев – управител. Дружеството произвежда различни серии помпи в строителството, минното дело, енергетиката, промишлеността и селското стопанство. Производствената и сервизна база се намира в гр. Божурище. Освен това, „СК Груп Индъстри“ е изключителен представител и дистрибутор за България на водеща компания за производство на помпи в Германия - SÖNDGERATH PUMPEN, за които осигурява монтаж, гаранционно и сервизно обслужване.
  8. „Еко Партнърс България“ АД, представлявано от Антония Спасова – прокурист. Дружеството е най-новата организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки на българския пазар, учредена през 2016 г. от екип от професионалисти с дългогодишен опит в този бранш. Компанията е акционерно дружество, което не разпределя печалба, а постъпилите средства се инвестират в изграждането на системи за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Към настоящият момент дружеството изгражда системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки в над 12 общини, с общо обхванати в системи за разделно събиране над 700 000 жители, обслужвани от над 2 200 броя съдове за разделно събиране с общ обем над 2 500 000 литра. За популяризиране на разделното събиране сред населението „Еко Партнърс България" АД организира информационни и рекламни кампании, обучение на ученици, информационни семинари, акции за събиране на вторични суровини, инициативи за почистване на общини и др. Екипът на дружеството извършва целенасочена работа за повишаване на екологичната култура на населението и възпитание на екологично съзнание у децата.

 

В рамките на заседанието беше приета подадената от председателя на УС на БСК Сашо Дончев оставка. Изборът на нов председател на УС предстои да бъде обсъден на следващо заседание на съвета.

 

Управителният съвет утвърди и решение за членството на БСК чрез АОБР в Консултативния комитет за бизнеса и индустрията към Организацията заикономическо сътрудничество и развитие (OECD) –BIAC.

 

Съгласно предварителния дневен ред, членовете на УС изслушаха и обсъдиха Информация относно необходимостта от цялостна реформа в българското висше образование. Документът съдържа констатации и синтезиран анализ на състоянието на системата на висшето образование у нас и отправя препоръка за стартиране от страна на БСК на серия от дискусии между академичната общност и предприемачи, членове на Камарата, по идентифицираните проблеми. Изводите и препоръките от тези дискусии да се предоставят на ръководството на Министерството на образованието и науката, както и на други заинтересовани институции.

В представената информация се подчертава, че актуалното състояние на висшето образование у нас е незадоволително и не отговаря на потребностите на пазара на труда, а дискусията за необходимите реформи погрешно е сведена до големия брой учебни заведения и системата на финансиране.

Авторите на документа, споделят становището че, „проблемът не е в броя на висшите училища, а в непропорционалното им регионално разположение, в неефективна система на акредитиране, в неоправданата експанзия на обучението по направления, които нямат реализация на пазара на труда. В подкрепа на тези изводи са преведени статистически данни на Евростат, според които в България при население около 7 млн. души съществуват 51 висши училища, а в Дания при население 5,6 млн. души има 84 ВУ, в Белгия с население 11.1 млн. души – 89 ВУ, в Чехия с население 10,5 млн. души – 82 ВУ, в Гърция при 11 млн. население има 80 ВУ.

В България са налице деформации, свързани с доминиращото развитие на отделни учебно-научни направления (например, икономика и право). Така, от 51 висши училища в страната, 31 развиват обучение по икономика, като 11 от тях са с икономически профил, две от тях имат филиали със специалности по икономика, а 18 са структурирали факултети по икономика. По направление “право” са структурирани юридически факултети в 9 висши училища. Делът на завършилите висше образование в областта на социалните науки, стопанска дейност и право е 49% и е един от най-високите в ЕС, а делът на завършилите висше образование в областта на природните науки, математиката и информатиката, както и в областта на здравето и благосъстоянието, е 5% под средното европейско равнище. „Получава се пренасищане и излишък на специалисти в едни области (икономика, хуманитарни науки, право и др.) и остър и траен дефицит на кадри по информационни технологии, инженерни и технически специалности, природни науки, здравеопазване, както и изоставане в обучението по нови професии, необходими за зелената икономика, високотехнологичните и иновативни дейности“, се казва още в документа.

Според доклад на Сметната палата, само за последните 4 години на държавните висши училища е предоставена субсидия в размер на 1,326 млн. лева, но не е ясно каква е възвращаемостта на тази инвестиция, тъй като отчетност не съществува. По данни от Рейтинговата система на висшите училища в България, средният процент на работещите на съответстваща на образованието им длъжност е 47.2 %, при средно за ЕС 70%. Изразходват се огромни средства за обучение по специалности, за които може да се намери реализация само извън страната, а същевременно, пазарът на труда в отделни сектори се задъхва от липса на кадри.

„Диспропорцията между увеличаването на броя на студентите и преподавателите също е предпоставка за ниско качество на образователния процес в българското висше образование“, категорични са авторите на материала и посочват, че за периода 1990-2012 г. броят на студентите е нараснал 2,1 пъти, докато този на преподавателите се е увеличил едва 1,2 пъти. Констатираното увеличение на преподавателския състав от 1,2 пъти всъщност не отразява реално процесите, които протичат в научно-преподавателския кадрови потенциал, а отразява основно броя на трудовите договори, които сключва един преподавател с различни висши училища. Преподавателите на повече от един трудов или граждански договор всъщност са в основата на формирането на значителния по численост контингент на “пътуващи преподаватели”.

Негативно въздействие върху качеството на обучение оказват и неактуализираните учебни програми, липсата практическа насоченост, формалното протичане на учебните стажове, недостатъчно модернизираната учебна база, приложението на съвременни технологии в учебния процес, както и ограниченото финансиране на научните изследвания в системата на висшето образование. Не на последно място, висшето образование е встрани от мрежата на процеса за учене през целия живот. „Бурното развитие на научното познание, иновациите, технологиите и на свързаните с тях процеси ни изправя пред още едно предизвикателство – квалификациите „остаряват“ и губят своята актуалност много по-бързо, отколкото преди. Ако през 70-те години на миналия век придобиването на една квалификация е позволявало тя да има устойчивост около 30 г. (приблизително колкото е трудовият стаж), днес жизненият цикъл на компетентността е много по-кратък. Според проучване на БСК от 2014 г., жизненият цикъл на компетенциите на икономистите е до 9 г., на инженерите по автоматизация – 5 г., на специалистите по информационни и комуникационни технологии – 3 г. Тук изводът е, че веднъж придобитото образование и квалификация не са за „цял живот“, а само въведение, подготовка за прехода към ученето през целия живот“, се казва още в документа. Анализаторите посочват, че със скромните 2% България е на едно от последните места в ЕС по показателя учене през целия и единствено Румъния е с по-ниски показатели – 1,3%, а целта от 15% съгласно ЕС-2020 изглежда практически непостижима.

Съществуват устойчиви цели на ЕС, в съответствие с Дневен ред 2030 на ООН, който налага разкриване на нови професионални шансове на младите хора, практическо ориентиране на учебните програми, активно подпомагане на конкурентоспособността на фирмите и укрепване на регионите и тяхното икономическо развитие. На този фон, всички образователни системи са изправени пред предизвикателствата на глобалните тенденции – глобализация, дигитализация, културна хетерогенност и демографски срив. Образованието на 21-ви век трябва да обезпечи пет области на компетенции: 1. Базово знание, което е сума от специфична професионална експертност и разбиране за икономически, социален и политически контекст; 2. Аналитични умения за решаване на проблеми, в комбинация с възможности за бързо навлизане в нови полета на професионална дейност; 3. Комуникативни умения с възможности за работа в екип и работа под напрежение; 4. Междукултурни компетенции – отвореност към други култури и езици; 5. Персонални умения и компетенции - желание за изпълнение, гъвкавост, мотивираност, проактивност“, се казва още в документа.