Дата: 11.01.2019

Източник: списание "Икономист"

Прочетено: 3498

От строителството до високотехнологичните индустрии, недостигът на работна ръка е бомба със закъснител, която ограничава икономическия растеж на България и поставя въпроси пред бъдещето на нацията. С намаляващо население и облагодетелстваното от свободното движение на хора изтичане на кадри към „западните“ държави вносът на работещи от чужбина изглежда естествено решение на проблема. Но какви са неговите мащаби и може ли да компенсира дефицита?

Огласено през август 2018 г. проучване на компанията Manpower посочи България като петата в света държава по недостиг на работна ръка – 68% от анкетираните над 600 компании казват, че не могат да запълнят свободните места. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, смята, че през следващите 5 години на българския бизнес няма да достигнат 500 000 работници, като само 45 000 от тях са в производството на автокомпоненти – сектор, който се радва на стабилен растеж и привлича чужди инвестиции през последните години. "Вносът на квалифицирана работна ръка както в България, така и в рамките на целия ЕС, е абсолютно необходим и безалтернативен", казва Жасмина Саръиванова, експерт от Българската стопанска камара. 

Отрицателното салдо
Фактите са неопровержими – българският пазар на труда губи хора в много по-голяма степен, отколкото придобива. Всяка година у нас се пенсионират средно по около 100 хиляди души. По данни на Националния осигурителен институт за 2016 г. са пенсионирани 107 хиляди души, а за 2017 г. броят им е 98 хиляди. Според данните, изнесени от Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание, на мястото на всеки 100 души, напуснали пазара на труда, идват едва 63. Допълнително негативно влияние упражнява и нетната емиграция, която въпреки тенденцията на отслабване остава на ниво от около 4000 души годишно, показва статистиката на БСК.

Добрата новина е, че все пак в България има внос на чуждестранни кадри. Лошата е, че те са недостатъчно и не могат да запълнят празнината между търсене и предлагане. Допълнителен проблем е и това, че е трудно да се направи точна оценка колко са чужденците, които работят за постоянно в България, защото жителите на страни от ЕС и Европейската икономическа зона (Норвегия, Лихтенщайн и Исландия), плюс Швейцария, ползват правото на свободно придвижване и не трябва да получават разрешение за работа, така че се губят в статистиката.

Колко и какви чужденци работят постоянно у нас
Гражданите на трети държави, които искат да работят легално у нас, трябва да получат разрешение от Агенцията по заетостта (АЗ), така че броят им е ясен. Предоставени от ведомството данни на „Икономист“ показват, че през 2018 г. се наблюдава почти тройно увеличение в броя на предоставените от АЗ решения на чужденци за достъп до българския пазар на труда в сравнение с предходните 5 години. От началото на 2018 г. до 20 декември е предоставен достъп до пазара на труда в България на 1753 чужденци, като те са граждани на 40 държави. За сравнение, за същия период на 2017 г. е даден достъп до трудовия пазар на 786 представители на трети страни. 

Според законодателството на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато има трудов договор с местен работодател, когато е командирован или изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на България, когато е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер или когато извършва дейност на свободна практика. В случая статистиката обхваща постоянно заетите. Откъде идват и в какви сектори са намерили работа те? Най-много са дадените разрешения на чужденци от Турция (505), следвани от граждани на Украйна (336), Канада (108), Сърбия (108), САЩ (72), Виетнам (52), Македония (50), Молдова (26), Индия (21), Япония (18), Русия (18). 

Чужденците от трети държави са основно висококвалифициран персонал - преобладават заетите в IT сектора, инженерно-технически персонал, среднотехнически персонал, преподаватели в средни или висши учебни заведения, спортисти, артисти, както и командировани работници и служители по договори за предоставяне на услуги на територията на България, показват данните на АЗ.

Туризмът се крепи на сезонно наети украинци
Но броят на сезонно заетите представители на трети държави е значително по-висок. С приемането на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) през април 2016 г., се въведоха изискванията на Директива 2014/36/ЕС относно влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост, като сезонни работници. Регламентът урежда условията за влизане и престой и определя правата им.

Процедурите на АЗ във връзка със сезонната заетост на граждани на трети държави се прилагат от началото на 2017 г., защото първият списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните, бе утвърден тогава. В него засега са включени два сектора: селско, горско и рибно стопанство и хотелиерство и ресторантьорство.

Както при постоянната, така и при сезонната заетост тенденцията е за повече от двойно увеличение на работниците през последната година. От началото до края на 2018 г. е регистрирана сезонна заетост до 90 дни на 8227 чужденци от трети държави. Най-голямата част от тях – 6604, са граждани на Украйна, 799 са молдовци, 205 са граждани на Киргизстан, 189 са македонци, 149 – руснаци. За сравнение, през 2017 г. сезонните работници извън ЕС са били 3542 души.

Почти целия внос на сезонни работници се поема от туристическия сектор. „Тази тенденция е ясно очертана поради недостига на квалифицирана работна ръка в България“, казва Атанас Димитров, председател на управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Той смята, че сезонно работещите украинци дори са повече от официално регистрираните. "По мои изчисления са десетина хиляди", твърди шефът на БХРА.

"В момента плащаме изключително висок „кръвен данък“ към ЕС, изнасяйки квалифицирани кадри заради разликата в социално-икономическия статус. Ние не можем да осигурим такъв тип заплати, какъвто удовлетворяват масата квалифицирани , поради простата причина, че платежоспособността на населението не е толкова висока", казва Димитров.

"Разчитаме на чужди туристи, които идват тук заради по-евтината дестинация, което затруднява ръста на работните заплати и води до изтичане на кадри. За да задържим българските работници, трябва да им плащаме по €80 - €100 на ден, но пазарът не позволява това, продуктът става много скъп", обяснява той.

По данни на НСИ официалните заплати в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" са едни от най-ниските, като през летните месеци на м.г. нивото им е било около 700 лв. – с повече от 30% по-малко, отколкото е средният размер на работната заплата в страната. На хартия заплатите са ниски, но не е тайна, че един сервитьор или барман реално изкарва в пъти повече в активния сезон. Но дори и при вноса на сезонни работници зрее проблем. „Лошото е, че вече и украинците не искат да идват в България, а направо заминават за Европа, Арабските емирства и Саудитска Арабия“, казва Димитров. Въпреки това от БХРА очакват тази година да привлекат между 10 и 13 хиляди чужденци, за да запълнят недостига.

Сините карти са малко
Дори и бумтящи индустрии като ИТ и аутсорсинг, които годишно растат с двуцифрени темпове и предлагат в пъти по-високи от средните заплати, също имат проблем с наемането на хора. Освен хора от ЕС и Европейската икономическа зона, те могат да наемат служители от трети страни и с т.нар. синя карта, която се издава от органите на Министерството на вътрешните работи (Дирекция “Миграция”), след като Агенцията по заетостта е предоставила писмено решение. 

Броят на предоставите решения на АЗ за упражняване на висококвалифицирана заетост през последните 5 години се е увеличил повече от 5 пъти. Ако през 2014 г. „сините карти“ са били 43, през 2018 г. те са 244. А професиите, за които е издадено разрешението, са основно IT специалисти, инженери и мениджъри. При разпределението по държави най-много от получилите разрешение са от Украйна, Русия, Китай, Турция, Македония, Индия, Сърбия, Израел, Казахстан, САЩ, Армения, Албания, Малайзия, Беларус, Мароко, Мавриций, Египет, Иран и Узбекистан.

"Въпреки увеличението на издадените т.нар. сини карти броят им все още е малък. Като сравнение може да бъде посочена Германия, където 7% от заетите в икономиката са от трети страни", казва Жасмина Саръиванова. Тя допълва, че има подзаконови нормативни актове относно признаване на правоспособност за упражняване на определени професии, които се нуждаят от актуализация, за да се постигне съответствие със законодателството в областта на трудовата миграция и трудовата мобилност.

Новите българи
Населението на България намалява по две основни причини – отрицателния прираст и емиграцията. Но през последните десетилетия броят на жителите в страната има едно перо с увеличение – чужденците, получили разрешение за пребиваване в страната. Каква част от тях работят и каква – не, статистиката не знае. Но при всички случаи те благоприятстват за икономиката най-малко чрез потреблението на стоки и услуги.

Според представена на "Икономист" справка от дирекция "Миграция" на МВР, за последните 18 години – от 20.11.2000 г. до 21.12.2018 г., е предоставено правото на постоянно пребиваване в България на 67 173 чужденци и граждани на ЕС. Този статут дава право на чужденците да живеят и работят законно на територията на страната за неопределено време, като имат същия правен статут като българските граждани. Има и изключения, обусловени от изискването да са български граждани, за да ползват определени права, като това да гласуват или да бъдат избирани в парламента.

Правото на постоянно пребиваване имат хората, на които поне един от родителите е българин, както и тези, които са живели в България през последните 5 години, преди да кандидатстват за този статут, като през този период не са отсъствали повече от 3 месеца от страната. Съществуват и други варианти – например, ако лицето е женено от 5 години с чужденец, който има статут на постоянно пребиваващ и също е законно пребивавало в страната непрекъснато през последните 5 години. Децата на чужденци с постоянно пребиваване, както и децата, изоставени на българска територия, също могат да получат този статут.

В съответствие с международната практика се дава право на постоянно пребиваващ и на хората, инвестирали в България над 1 млн. лв., или ако са вложили в банка същата сума. Предприемачите, внесли поне 500 хил. лв. в капитала на българско предприятие, разкривайки поне 10 работни места, също получават право на постоянно пребиваване.
По-голямата част от „новите“ българи идват от страни извън ЕС. Турци, руснаци и македонци съставляват основната част от постоянно пребиваващите чужденци в България. Техният брой е повече от половината от всички жители на други държави, получили този статут (виж графиката). Постоянно регистрираните руснаци са малко над 9000 души – сериозно количество, но далеч от често цитираните в медиите „стотици хиляди“.

Но България не е особено привлекателна за европейците. Най-силно представителство имат англичаните, гърците и германците. В повечето случаи става дума за пенсионери, които живеят тук заради по-ниските разходи и по-добрия стандарт на живот, който може да поддържат със своите пенсии. 

И все пак статутът на постоянно пребиваващ в България става все по-търсен, показват данните на МВР. 40% от разрешенията за 18 години са получени през последните 5 години – общо 26 810 души са се заселили от 20.12.2013 г. насам. В новата вълна от чужденци няма голяма промяна – продължава доминацията на турци и руснаци, но се увеличава значително притокът на украинци. Така те стават третата по многобройност група за периода, измествайки македонците от третата позиция. Ефект върху миграцията на украинците оказват както неблагоприятното социално-икономическо развитие след анексирането на Крим от Русия през март 2014 г., така и все по-голямото им участие като сезонни работници на пазара на труда. Така за някои временното пребиваване става постоянно.

Текстът е публикуван в брой 2/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.