Дата: 05.02.2019

Източник: БНР

Прочетено: 1814

БСК има възражения по националния проект за интегриран план в енергетиката. Уточни ги в интервю за "Нещо повече" Димитър Бранков, заместник - председател на Българската стопанска камара.

Този план е във връзка с европейската енергийна стратегия, която предвижда мерки срещу екологичното замърсяване от енергийния сектор, а до 2030-а година в ЕС би трябвало да бъдат закрити въглищните централи.

В интервю за предаването "Неделя 150" министърът на енергетиката Теменужка Петкова беше категорична, че в нашия енергиен микс трябва да се запази производството на електрическа енергия от въглища. 

"Няма как с лека ръка да се откажем от такъв тип мощности, защото това е пряко свързано с нашата енергийна сигурност и ние не можем да я подлагаме на риск.

Дружествата от държавната енергетика изпълняват поетите ангажименти. Ангажиментът и на ТЕЦ "Марица-изток" 2, и АЕЦ "Козлодуй" се изпълнява. ТЕЦ "Марица-изток" 2 предоставя допълнително по 100 мегавата на всеки час, а АЕЦ "Козлодуй" предоставя 20 мегавата ежедневно. Всички тези допълнителни количества се предоставят и се търгуват, каза още Петкова.

"Възпроизвеждаме подхода, възприет с енергийната стратегия от 2011-а година и случилото се потвърждава негативните позиции, които заехме тогава. Изисква се България да приеме и паралелна енергийна стратегия и аз се надявам това да не бъде отменено", каза Бранков. 

Притеснително е, че макроикономическите прогнози и на действащата енергийна стратегия, и на проекта за интегриран план почиват върху дългосрочни стратегии, които не са разработени в България. А в нашето Министерство на финансите няма дългосрочна прогноза след 2021-а година, отбеляза Димитър Бранков.

Притеснително е, че са заложени темпове на растеж, почти еднакви със средния темп на растеж на ЕС. Това за българската икономика означава запазване на изоставането. Понастоящем сме 50 процента по-ниско от средноевропейското равнище. Стратегията поставя в негативна плоскост възможността за намаляване на тези разлики. Означава занижаване на всички параметри в енергетиката, забавена скорост на обновяване на всички енергийни мощности. Това са над 4000 мегавата мощности, които към 2030-а България може би ще  бъде принудена да замени с нисковъглеродни или безвъглеродни източници. Това не личи в проекта за интегриран план. Може би се приема, че е много далече, каза още Бранков. 

Още за възраженията на БСК чуйте в звуковия файл.