Дата: 14.03.2019

Източник: БСК

Прочетено: 2115

„Постигнато на икономика с висок и устойчив темп на развитието е възможно само при производства с висока добавена стойност, където водещи са науката и иновациите. Така ще се постигнат и целите на страната ни за високи доходи на гражданите, висок стандарт на живот, изкореняване на бедността и неравенствата, качествена инфраструктура, образование, здравеопазване.“

С тези думи президентът на РБ Румен Радев откри кръгла маса на тема „ЗА конкурентоспособна и просперираща българска икономика“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Форумът се проведе днес, 14 март 2019 г., в София хотел Балкан, с участието на вицепремиерите Томислав Дончев и Марияна Николова, министрите на икономиката – Емил Караниколов, на финансите – Владислав Горанов, и на образованието и науката – Красимир Вълчев, председателите на парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм – Петър Кънев, и по труда, социалната и демографската политика – Хасан Адемов, ръководители на браншови организации, собственици и управители на компании от различни сектори на икономиката.

В изказването си президентът Румен Радев посочи, че икономиката ни е изправена пред редица сериозни предизвикателства – и във вътрешен, и особено в глобален план, затова са необходими структурни промени и решения със стратегически хоризонт. Според държавния глава най-важното при изграждането на силна, конкурентоспособна, устойчива на предизвикателства българска икономика е откровеният и навременен диалог между всички участници в този процес – държавата, бизнеса, образованието и науката. По думите на Румен Радев, за привличането у нас на инвеститори, особено стратегически, вече не са достатъчни само ниски данъци и нископлатена работна ръка – предимства, които са имали значение до преди няколко години.

Аналогична теза изказа и вицепремиерът Томислав Дончев. Според него, трябва да се търси по-адекватен начин на взаимодействие между държавата, бизнеса и науката, за да се осигури ефективен и реален преход към икономиката на знанието, на високите технологии, генерираща висока добавена стойност и привличаща ново качество на инвестициите.

Министърът на финансите Владислав Горанов акцентира върху усилията на правителството за поддържане на финансова стабилност за постигане на конкурентоспособност, вкл. отказа от промяна на нивата на данъчно облагане. Сред правителствените приоритети в сферата на фискалните мерки за насърчаване на растежа министър Горанов посочи и стъпките, които се предприемат за присъединяване на България към ERM II, респ. – към еврозоната.

Министърът на икономиката Емил Караниколов фокусира вниманието на аудиторията върху мерките за насърчаване на инвестициите и призова българските инвеститори да ползват по-активно възможностите по Закона за насърчаване на инвестициите, вкл. за държавна финансова подкрепа за изграждане на инфраструктура, за възстановяване на разходи за социални осигуровки на заетите, за обучение на новоназначени кадри и др.

Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев цялата образователна система трябва да се префокусира към изграждането на ключови компетенции у децата, а не просто към изучаване на определен материал. Той благодари на представителите на работодателските организации за взаимодействието през последните 2 години, в които министерството е реализирало едно от най-важните си политики, като стартиране на пилотни проекти за въвеждане на дуално обучение и участието на бизнес в план-приема на професионалните училища.

„Правителството полага усилия за стимулиране на връзката между бизнеса и образованието, както и либерализирането на режима за участие на работници и висококвалифицирани специалисти от трети страни. Трябва обаче да се продължи с работата, защото въпреки намаляващата безработица, през последните 15 години демографското заместване драстично се влошава. В момента при 100 души, излизащи от пазара на труда, влизат едно 62, докато през 2001 г. те са били 124“, каза вицепремиерът Марияна Николова.

Председателят на БТПП, Цветан Симеонов изнесе доклад в първия панел на кръглата маса, посветен на мерките за насърчаване на инвестициите и разкриване на качествени работни места, както и фискалните мерки за насърчаване на растежа. Акцент бе поставен на мястото на България в различни международни класации, като бе отчетен спад в Класацията за правене на бизнес на Световната банка за 2019г. , отчитайки различни показатели, сред които свързване с електричество, откриване и закриване на фирма и плащане на данъци. Симеонов добави, че останалите страни са станали по-гъвкави по отношението на откриване на фирма и от там произтича спадът в класацията. А по отношение на закриването на фирма, председателят на БТПП определи като скъп и дълъг процеса. Цветан Симеонов отчете спрямо Индекса на икономическата свобода подобрение във фискалното здраве на страната, както и подобрение в правителствените разходи и свободата на труда. Подобрение на макроикономическата стабилност, висшето образование и обучения бяха отчетени и спрямо Индекса на конкурентоспособността на Световния икономически форум.

„Добрият бизнес климат изисква: ефективна администрация, ниско ниво на корупция, стабилна система на облагане с данъци и такси, стабилност на законодателството и ясна регулаторна среда, високо ниво на сигурност и ефективно правосъдие“, каза пред участниците във форума председателят на БСК Радосвет Радев. Той цитира данни от проучване на БСК, според което 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони. Освен това, често срещана практика е задължителното съгласуване на законопроекти с Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде заобикаляно чрез внасяне на проекти за промени от народни представители, вместо от Министерския съвет. „Тази „къса писта“ е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или от популистки характер промени. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори“, каза още председателят на БСК. Според него, е налице законодателна нестабилност, чести и понякога противоречиви нормативни промени, които създават несигурност по отношение осъществяването на стопанска и всякаква друга дейност, вкл. предпоставка е за отлив на инвестиции, създаване и поддържане на работни места и т.н. Не са малко примерите на буквално преписване и дори завишаване на европейски изисквания, без съобразяване с националните особености и/или състоянието на икономиката, а това прави законодателството неприложимо и е генератор на корупционни практики. Често се приема сложно и неразбираемо законодателство, подлежащо на допълнително „тълкуване“, което затруднява ефективното му прилагане и е предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи.

Според председателят на АИКБ Васил Велев ускоряването на трудовата имиграция и създаването на необходимите за икономиката кадри са от съществено значение за растежа ѝ. „В момента у нас 9 от 10 предприемачи изпитват проблеми с намирането на квалифициран персонал. А за половината от тях това е главен проблем за повишаване на производителността и увеличаване приходите на компаниите им. В средносрочен план България ще има недостиг от 500 000 души на пазара на труда. В страната ни има известен резерв на човешки ресурс, който следва да бъде използван. Това са хората с увреждания, трайно безработните, както и раздутия щат в държавната и общинската администрация“, заяви Васил Велев. Тези резерви обаче не са алтернатива на облекчаването на трудовата имиграция. Той предложи да се въведе т.нар. Българска карта, която да дава право на граждани на трети страни да работят и пребивават у нас за период от 5 г. По време на форума той призова за широка обществена подкрепа за извършващата се образователна реформа. По думите му обществените ресурси трябва да бъдат насочи към финансиране на природо-математически и технически специалности, като завършилите млади хора да имат стимули и ангажимент да се реализират в страната за определен период от време. Поставени на дискусия са предложенията за задължителна матура по математика и премахването на 12-ти клас.

________

Вж. ВИДЕОЗАПИС и СНИМКИ от събитието

Презентации:

  • Цветан Симеонов – председател на БТПП, тема „Мерки за насърчаване на инвестициите и разкриване на качествени работни места. Фискални мерки за насърчаване на растежа“
  • Радосвет Радев – председател на БСК, тема „Устойчива нормативна и регулаторна среда, правна сигурност, сигурност на собствеността“
  • Васил Велев – председател на АИКБ, тема „Пазар на труда: демография, образование, трудово законодателство, трудова миграция, вътрешни резерви“
  • Десислава Николова - главен икономист на Института за пазарна икономика, тема „Пазар на труда, демография и образование“