Към края на първото полугодие има нови лихвени дъна при ипотечните заеми, а по депозитите нивата се укротиха малко над нулата.
Лихвите в България никога не са били толкова ниски в новата икономическа история на страната. Тенденцията на спад започна преди няколко години и въпреки че банкери на няколко пъти обявяваха края й, тя продължава и до днес. Към края на първото полугодие има нови лихвени дъна при ипотечните заеми, а по депозитите нивата се укротиха малко над нулата. В същото време има бум както при отпуснатите жилищни и потребителски кредити, така и при влоговете.
Факторите, които влияят, са няколко – вътрешните са високата ликвидност в банковата система, големият приток на пари по гарантираните депозити, както и голямата конкуренция. Освен това икономическият ръст и повишената платежоспособност на физическите лица са намалили риска, което прави банките малко по-спокойни при кредитирането.
"При оценката на риска значение са имали общото подобрение на макроикономическата среда, повишената платежоспособност на кредитополучателите, благоприятните перспективи за пазара на жилища и по-ниският риск, свързан с обезпечението", се посочва в тримесечния доклад на Българска народна банка, публикуван тази седмица. Преведено на потребителски език, това означава, че банките имат много евтини пари, които трябва да им носят доход. А той освен от такси и комисиони идва и от лихва, но и от нови клиенти.
От друга страна, Федералният резерв на САЩ отново започна да понижава лихвите, очакванията са през есента ЕЦБ също да разшири монетарните стимули, което индиректно се отразява и на нашите банки.
Конкуренцията е на други фронтове
Така, ако преди години основната конкурентна битка за привличане на нови клиенти беше при депозитите, днес тя е при ипотечните и потребителските заеми, рефинансиране на стари задължения при по-изгодни условия или окрупняването им. От друга страна, заради повишената платежоспособност много клиенти се чувстват сигурни и с възможност да изплатят предсрочно свои задължения, но пък банките правят всичко възможно това да не се случва с примамливи оферти. Това в крайна сметка се отразява положително и на всички крайни клиенти, които получават все по-добри условия.
Горното, обяснено в числа, изглежда по следния начин: Средният размер на новите левови ипотечни заеми на месец е около 300 млн. лв. според статистиката на БНБ, а средната лихва по тях е малко над 3% по левовите. Данните не са съвсем чисти - в тях влизат и част от предоговарянията и рефинансиранията, но тенденцията е добре очертана. След като за пръв път в историята тази сума премина 300 млн. лв. през март, тя се задържа и през юни. Годишният процент на разходите също плавно намалява, като това според доклада на БНБ се дължи изцяло на лихвената компонента, т.е. няма видимо или чувствително намаление на такси и комисиони.
Банките в момента са и по-спокойни при отпускането и свалянето на лихвите по жилищните заеми заради гаранцията по тях, каквато представлява самата ипотека. Поведение, на което Централната банка обръща внимание от известно време. А то е, че в стремежа си да спечелят клиент и да отчетат приходи банките са склонни да поемат по-голям риск, което обаче може да не е добре за клиента, тъй като в един момент той може да изпадне в ситуация, в която не може да плаща кредита, а цената на имота е спаднала дотолкова, че при принудителна продажба постъпленията не покриват паричното задължение, което остава да тежи на потребителя години наред.
При потребителските кредити също има сериозно повишение на месечните обеми - по около 500 млн. лв. от март до юни. Едно от обясненията е, че много от тях се теглят, за да се дофинансира покупка на жилище. Средните лихви по тях се установиха на нива около 8%, но реално се отпускат заеми на много по-ниски стойности, като тук отново всичко зависи от кредитоспособността на клиентите. Годишният процент на разходите при тях е малко по-висок – около 10%. Тоест очакванията за охлаждане на имотния пазар засега не се отразяват върху ипотечния пазар.
Най-милата инвестиция
Въпреки че депозитите носят много нисък доход, а реалният (след като се отчете инфлацията) е отрицателен, потоците не спират. Една част от тях обаче продължава да се насочва към имотите, а според експерти в настоящата среда, при която и Фед, и ЕЦБ спряха да повишават лихвите и тръгнаха към нови стимули, този тренд може да се задълбочи, т.е. значителна част от парите да продължи да се насочва към имоти.
В традиционно ниската инвестиционна и консервативна култура на българите имотът винаги се е приемал за основна инвестиционна алтернатива на банковия влог. А общата сума на депозитите на физически лица вече е над 53 млрд. лв., като един от основните мотиви е държавната гаранция до 100 хил. евро. Така сигурността надделява като мотив пред доходността, била тя и отрицателна.
С оглед на променената политика на централните банки обръщането на лихвения тренд може и да не се случи скоро, но всеки кредитополучател трябва добре да направи преценка дали ще може да покрива задълженията си в бъдеще.
