Дата: 19.02.2020

Източник: сп. Енерджи ревю - брой 1, 2020

Прочетено: 3093

Илия Левков, изпълнителен директор на ИКЕМ, пред сп. Енерджи ревю

Повече от 10 години ИКЕМ (Индустриален клъстер Електромобили) работи за насърчаването и развитието на сектор “Електрическа мобилност” в България. Кои постижения отчитате като най-значими за изминалия период?

ИКЕМ стартира през 2009 г. като индустриален клъстер. С оглед на натрупания опит през 2013 г. Общото ни събрание взе решение ИКЕМ да поеме функциите на национална браншова организация за електрическа мобилност. Поставихме си амбициозната цел да започнем изграждането на нов икономически сектор – “Електрическа мобилност” (ЕМ). Така обхватът на дейностите и партньорствата се увеличиха многократно. Важните за нас направления за постигане на тази цел са: индустриално развитие, производство и развойна дейност, масов транспорт, бизнес модели и споделени услуги, зарядна инфраструктура, професионално образование и обучение, стандартизация, енергийна киберсигурност.
Особено важно постижение през последните няколко години е уникалният образователен модел, който създадохме за връзка между образование и бизнес в сектора, връзката му със сектор “Енергетика” и взаимодействието с ЧЕЗ, ЕВН, АЕЦ Козлодуй и др. ИКЕМ си партнира активно с редица образователни институции в страната.

Каква е политиката ви в тази посока и как оценявате конкретните ползи от подобен тип сътрудничество?

През 2017 г. ИКЕМ реализира първия етап на инициирания от организацията Секторен съвет за електрическа мобилност (ССЕМ). От 2019 г. моделът ССЕМ е признат от МОН. Неслучайно с Европейския консултативен център за инвестиции (EIAH) подписахме договор за изпълнение на проект за безвъзмездна помощ за проучване и развитие на професионалното образование в сектор “Електрическа мобилност” и необходимостта от кадри в България, Гърция и Румъния. Предвижда се в резултат от проучванията по проекта да се изгради център за образование и квалификация на човешки ресурси и изследвания в електрическата мобилност и свързаност.

Моделът ССЕМ за първи път обвързва на практика бизнеса с професионалното образование и обучение – висшето техническо и икономическо образование и обучителните центрове към Българска стопанска камара. Действащи са паралелки “Електрически превозни средства” (ЕПС) в 5 национални професионални гимназии, с над 300 ученика. Завършени са два квалификационни курса за 20 преподаватели и експерти в областта, готови са за работа 5 центъра за професионално обучение за провеждане на курсове по част от професия “Техник на ЕПС” и “Монтьор на ЕПС”.

С писмо № 61-6 от 08.01.2018 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), по предложение на ИКЕМ и БСК, се въведоха нови кодове за длъжности в сферата на електрическата мобилност, включени в единична група 7412 – “Електромеханици и електромонтьори”, с образователно-квалификационно ниво 2, а предложените длъжности за техници са включени в единична група 3113 “Електротехници”, с образователно-квалификационно ниво 3.

Има ли централизирана база данни за разположението на зарядните точки за електромобили в страната? Ако не, планира ли се нейното създаване?

В България има няколко информационни сайта за зарядни станции, както и чужди такива. Но истинска платформа за управление на зарядната инфраструктура с различни възможности за планиране, резервиране, заплащане и управление, както и за привличане на други участници в този процес, липсва или тепърва се правят опити в тази посока. Проблемът с обединението и тук е факт, което увеличава риска от навлизане на външен “играч”, който ще се настани на вече подготвена за това почва. Надяваме се със съвместни усилия с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) да развием нашите виждания за такава платформа и тя да стане регионален фактор за управление и източник на информация за зарядната инфраструктура с пълна функционалност.

Какви промени в законодателството са необходими, за да се насърчи допълнително преминаването към по-широката употреба на електромобили?

Ако тук беше приложен системен подход така, както го направиха в Норвегия, сега България щеше да бъде сериозно позиционирана на картата на електрическата мобилност. Повече от 10 години се опитваме да убедим всички, че система от стимули и санкции ще създаде не само условия за инвестиции в този сектор, но и среда за нови високоплатени работни места, за нови професии. Така ще има и хоризонт за развитие на мобилни приложения за услуги, зареждане, потребление, наблюдение и анализ на данни от целия процес на развитие на ЕМ. Това неминуемо ще привлече сериозни инвеститори в този сектор – български и чужди. Има три български компании, пионери в производството на електромобили, които показаха своите продукти миналата година. Имаме и българска компания, произвеждаща зарядни станции на световно ниво, както и платформа за тяхното управление и развитие.

Мога да дам и още няколко примера. Ако дадена община иска да стимулира използването на ЕПС на своята територия, тя не трябва да инвестира в покупката им, както е в момента, получавайки съфинансиране от Националния доверителен екофонд (НДЕФ) към Министерство на околната среда и водите. Частичното съфинансиране може да бъде първоначалната вноска от оперативния лизинг или дългосрочен наем на ЕПС за нуждите на общината – за електромобили, обслужващи комунални и социални дейности, обслужване на парковете и градините, зелените площи и централните градски части.

Това може да стане с обявяването на обществени поръчки за извършване на такива услуги, както транспортни, логистични и таксиметрови, така и други, да се постави условие за ползване на ЕПС. Така ще са налице няколко положителни ефекта – намаляване на вредните емисии и фините прахови частици в общината, редуциране на шума, стимулиране използването на ЕПС, реализация на младите хора, които са се насочили да учат тези специалности в гимназиите. В допълнение, ще има ползи и за лизинговите и финансовите компании, предоставящи такива услуги, със създаването на сигурност и устойчивост на компаниите, които се занимават с внос и сервиз на ЕПС (и са оторизирани и сертифицирани за тази дейност).

Как се развива сектор “Електромобилност” в световен мащаб и какво според Вас е неговото моментно състояние у нас спрямо международните тенденции? Какви са основните предизвикателства пред него?

В световен мащаб сектор “Електрическа мобилност” се развива с много бързи темпове и ние следва да се подготвим за това. С гордост можем да кажем, че България този път не е на опашката, а в челните редици. Кадровото обезпечение на този процес е ключов показател и следва това да бъде приоритет на образователната система. Неслучайно продължаваме да развиваме нашия модел съвместно с МОН.

Големите производители на превозни средства предстои да покажат новите си модели с електрическо задвижване в пълния им блясък. Производителите на батерии също не спират с новите си разработки и възможни решения на енергийния източник за електрическото задвижване на ЕПС. В рамките на две години пробегът на електромобилите се е удвоил, даже утроил, на същата цена. Тепърва ще бъдат демонстрирани нови мобилни приложения в областта, системи за сигурност и автономност, безпилотни коли… Ще изчезнат традиционни професии, които ще бъдат заменени с нови. Електрическата мобилност е секторът, който категорично ще промени начина на придвижване и отношението към ЕПС – от собственост към услуга.