02.06.2022

Станислав Попдончев представи становището на Икономическия и социален съвет " Национален план за въвеждане на еврото" на кръглата маса организирана от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. С него разговаряме за ползите и вредите от предстоящото влизане на България в Еврозоната.

Много важна дискусия се проведе в Народното Събрание. От нея обаче стана ясно, че няма единна позиция за въвеждането на еврото и влизане в Еврозоната. Какво е вашето лично мнение?

За съжаление по време на дискусията не успяхме да постигнем единна позиция. Политическият консенсус в действителност е най-важната предпоставка за приемане на еврото.

Определената от правителството дата за присъединяване към ЕЗ – 1 януари 2024 г. следва да бъде поставена като императивна цел на краткосрочната макроикономическа и бюджетна политика и ако е необходимо, потвърдена от Народното събрание.

В този смисъл работодателите, хората на труда и цялото ни общество се нуждаят от отговорно политическо лидерство, ясно демонстрирана, а не декларативна политическа воля и аргументирана подкрепа за въвеждане на еврото на определената целева дата.

Следва да бъде гарантирана практическата подготовка, предприети категорични действия за общо ускоряване на предвидените мерки и завършване в срок на огромния обем техническа работа, независимо от очертаващия се напрегнат работен график.

Вие представихте на този форум становището на ИСС за Националния план за въвеждане на еврото. Кои са основните акценти в него?

Бих посъветвал всички български граждани, представители на бизнеса и компетентни държавни органи да се запознаят с текста, който не изисква особена финансово-икономическа подготовка.

Накратко становището маркира необходимостта от:

  • – ускоряване и задълбочаване на интеграцията на българската икономика в ЕС и ЕЗ;
  • – спазване на определената дата за приемане на еврото – 1 януари 2024 г.;
  • – ускоряване на техническата подготовка в съответствие с националния план за въвеждане на еврото в република България и провеждане на разумна бюджетна и анти-инфлационна политика за постигане на съответствие с т. нар. критерии от Маастрихт;
  • – незабавно провеждане на необходимите процедури и стартиране на широка национална информационна кампания с ясни ангажименти на представители на МФ и БНБ, вкл. в обществения и експертен дебат по темата;
  • – своевременен и ефективен текущ парламентарен и правителствен контрол на хода на подготовката и спазване на натоварения времеви график и др.

В становището има специална тема за закона за БНБ. Защо е важен този закон?

Една от най-значимите предстоящи задачи за промени в законодателната рамка е изготвяне е приемане на нов Закон за БНБ. Това е необходимо за постигане на пълно съответствие със специфичните изисквания на ЕЦБ към паричната политика, валутните резерви, статистика, платежни системи, емитиране на банкноти, избор на одитори, финансово отчитане, политика на валутния курс, международно сътрудничество и др.

Има и друг важен аспект. Понастоящем валутен борд, сходен с нашия прилагат следните държави – Джибути, Хонконг, Босна и Херцеговина, Антигуа и Барбуда, Доминиканска република, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини и Бруней.

За разлика от тях, както и от всички държави, прилагали някога такава специфична парична система, България възприе един от моделите с най-високо обезпечение на паричната база, прилаган някога в историята на паричните системи. В отделни периоди, той надхвърля значително нива от 150-160 %. При всички други функциониращи парични съвети, ликвидните валутни резерви покриват от около 90 до 100% от парите в обръщение, като в много редки случаи, това превишение е не повече от 10%.

Безспорно, новият закон за БНБ трябва да заложи нова рамка на паричните функции и операции на БНБ, като даде необходимата яснота относно начините на бъдещо разпореждане с международните валутни резерви, обезпечаващи българския лев, които 29 април 2022 г. надхвърлят 62 млрд. лв.

В този контекст, в становището на ИСС се подчертава очакването, че преходът от режим на паричен съвет към пълноправно участие в еврозоната да бъде осъществен без рискове пред макроикономическата, фискалната и финансовата стабилност на страната, при максимална прозрачност и спазване на принципа за ефективно и ефикасно управление на финансовите ресурси, както от страна на правителството, така и от централната банка.

Смятате ли, че датата посочена като краен срок – 1 януари 2024 е реалистична? Ще се справим ли?

Независимо от предизвикателствата, пред които ни изправят последиците от кризата с Ковид 19 и войната в Украйна, вкл. високия ръст на цените на енергоресурсите и храните, преструктурирането на веригите на доставки и икономиката на ЕС, тази дата, макар и амбициозна, остава реалистична. Но са важно темповете, с които ще работим в предстоящите 18 месеца. За пример можем да посочим Хърватия, която по всяка вероятност ще приеме еврото на 1 януари 2023 г. Независимо, че се присъедини по-късно от нас към ЕС и е с високо ниво на държавен дълг, за което е поела съответни ангажименти, хода на нейната подготовка протича с неотслабващ темп, при активна информационна кампания и нарастваща подкрепа на хората.

Какво да очакват потребителите, т.е. гражданите при този процес? В момента всички са много притеснени по редица причини, инфлация, рецесия, бъдеще?

Добрата подготовка и своевременна и ефективна информационна кампания ще осигурят възможно най-гладък и с най-малко смущения процес по въвеждане на еврото в ежедневието на гражданите, бизнеса, общините, финансовите и държавни институции, както и стриктно прилагане на принципите, регламентирани в проекта на НПВЕРБ, вкл. ефективност, отговорност, прозрачност, ясни правила за превалутиране, сигурност и защита на потребителите, предпазване от нанасяне на вреди на гражданите, минимизирани публични разходи и специално внимание към най-уязвимите лица.

По-ранното оповестяване и разясняване на залегналата в проекта на плана мярка – един месец след решението за въвеждане на еврото и потвърждаване на обменния курс лев-евро, да влезе в сила изискване за задължително обозначаване на цените едновременно в евро и лева с продължителност 12 месеца, ще спомогне за изпреварващо елиминиране на опасенията за недобросъвестно повишаване на цените, ще улесни потребителите за по-лесно идентифициране на търговци и бизнеси, позволили си неправомерно завишаване на цените и ще внесе необходимата сигурност у всички граждани, че интересите им ще бъдат защитени.

Много се спекулира със темата валутен борд. Естествено ако влезем този механизъм ще отпадне. България има ли потенциал да се справи?

България и българите платиха и плащат изключително висока икономическа, социална и демографска цена за преодоляване на хиперинфлацията през 1996-1997 г. и устойчивата фискална и финансова стабилност, свързана с функциониращия от 25 г. валутен борд.

България има много добри относителни и абсолютни преимущества, сходни с тези на прибалтийските републики – Естония, Латвия и Литва, улесняващи приемането на еврото, особено ако се сравняваме с икономики, прилагали или прилагащи плаващ валутен курс.

Независимо от забавянето на информационната кампания, предвидена в националния план за приемане на еврото, одобрен от МС, имаме всички изгледи да се справим ако се придържаме към благоразумна бюджетна и антинфлационна политика и ускорим техническата подготовка на всички нива – администрация, бизнес, доставчици на услуги, общини и др. задължени лица и заинтересовани страни.

Следва да наблюдаваме ежедневно хода на подготовка и цялостния опит на Хърватия в изпълнение на поетия ангажимент да приемат еврото на 1 януари 2023 г.

Доколко мненията "срещу" са политически и доколко са икономически обосновани?

И политическите и икономическите аспекти на присъединяването към ЕЗ са от изключителна важност особено в настоящата ситуация на радикални промени в геополитическите и макроикономически реалности и дългосрочни перспективи.

Според мен първите се подценяват, а в говореното по вторите, връх взема популизма, очевидно като се разчита на липсата на информираност и неоснователни страхове сред широки части на нашето общество.

Не мога да спекулирам относно възраженията срещу приемането на еврото от политическо естество, които очевидно имат както външен, така и вътрешен произход, а понякога и специфична, добре прикрита мотивация.

Въпросите са винаги едни и същи – кой, защо и какъв интерес има или би имал от забавяне или блокиране на целия процес.

Например, кой е против задълбочаване на евроинтеграцията на България и нейното присъединяване към основното ядро на вземане на решения в ЕС. Решения от които зависят дългосрочната перспектива пред всички българи, вкл. на работещите, работодателите и предприемачите, укрепяването на нейните икономически и политически позиции в района на Югоизточна Европа и Балканите, по-бързото сближаване с европейските нива на производителности доходи.

Посочете основните ползи и вреди от влизане в Еврозоната?

Вреди няма за никоя съсловна група, за нито един бизнес или отделен човек.

Има разходи и ангажименти, вкл. за техническа подготовка и реализация на целия процес – промяна на законодателството, на процесите и отчетността в банките и държавната администрация, актуализиране на софтуера за корпоративно управление, системите за счетоводно отчитане, техническо обезпечаване на паричното обръщение, и др. БНБ следва да направи вноски за капиталовото си участие и обезпечаване на други изискуеми ангажименти и задължения към ЕЦБ и др.

Ползите са дискутирани многократно, вкл. в становище на ИСС от м. декември 2017 г. като част от тях вече са факт с включване на страната в европейския банков механизъм. Тук бих посочил:

  • – намаляване на общия системен риск за банковата и финансова система на страната,
  • – подобряване на кредитния рейтинг и инвестиционната привлекателност на страната,
  • – намаляване на транзакционните разходи,
  • – въвеждане на по-ниски минимални задължителни резерви на банките,
  • – включване на ЕЦБ като "кредитор от последна инстанция",
  • – улесняване на рефинансирането на банковия сектор,
  • – по-ефективни гаранции за банковите депозити и механизми за защита и преструктуриране на проблемни банки,
  • – снижаване на общото лихвено ниво за правителството, фирмите и домакинствата,
  • – улесняване достъпа до финансиране за малките и средните предприятия,
  • – по-добри възможности за управление и рефинансиране на стари задължения;
  • – по-ефективен външен регулаторен натиск и надзор и повишено общо доверие към банковия сектор,
  • – непреки ефекти, вкл. засилен потенциал и скорост на сближаване до европейските равнища на производителност, доходи и конкурентоспособност,
  • – улесняване на структурните промени в икономиката и натиск за провеждане на отдавна отлагани реформи,
  • – създаване на условия за постепенното ограничаване на регионалните и демографски дисбаланси;
  • – ускоряване на интеграцията в ЕС и частично намаляване на риска, зависимостта
  • и натиска от страна на водещите регионални икономики;
  • – повишаване на значимостта на българската икономика като свързващо звено между ЕС, Балканите, Черноморския басейн и Близкия изток,
  • – създаване на условия за изграждане и следване на успешен регионален модел за стабилност и просперитет за страните от Западните Балкани и ред други.

Станислав Попдончев е заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара.

Член е на Група I – Работодатели и председател на Комисията по икономическа политика на Икономическия и социален съвет на Р България. Представител на национално представителните организации на работодателите в Управителния съвет на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система /Сребърен фонд/ за 2022 година.

Дата: 02.06.2022

Източник: www.flashnews.bg

Прочетено: 1197