Дата: 27.08.2009

Източник: БСК

Прочетено: 2571

Като цяло, определяме предложената от правителството Средносрочна фискална рамка за периода 2010-2013 г. като изключително разумна, навременна и предпазлива. Тя е съобразена с факта, че не може за три години да се направят необходимите структурнни промени, които да намалят чувствителността на икономиката ни към външни сътресения. Трябва да осъзнаем, че икономиката ни е пред сериозна задълбочаваща се криза. България навлиза в низходяща ликвидна спирала – наблюдава се влошена ликвидност и във финансовата система, и в бюджета, и в бизнеса, и в населението. Ето защо, всяко разумно действие и намерение на правителството ще получи нашата подкрепа.


Кои са плюсовете на предложената фискална рамка?


Преди всичко, приветстваме демонстрираната готовност да се планира авансово бюджетната рамка за целия управленски мандат. Това води до нужната степен на прогнозируемост на средата, което е от полза за привличането на свежи чужди инвестиции и капитали. Полезно е и за бизнес планирането на всички стопански субекти в страната – нещо, за което БСК винаги е настоявала. В този контекст обещанието за запазване на данъчните ставки означава за бизнеса послание за ясна и прогнозируема икономическа среда.


Предвиденият ръст на БВП е реален и за първи път отговаря на нашите прогнози. Отчетени са предвижданията за икономически спад през 2009-2010 г. комулативно с 8.3% и, евентуално, чак през 2011 г. да имаме относително малък ръст спрямо нивото от 2008 г. Това означава, че е необходимо силно напрежение в бюджета, така че подкрепяме правилната стъпка на правителството за замразяване на работните заплати и другите доходи. Това рестриктивно намерение може да се коригира, ако всички работим достатъчно активно и БВП тръгне нагоре. Сега, обаче, е важно да се готвим за икономическа зима, а ако дойде пролет, едва тогава можем да мислим за по-либерален бюджет.


Положително оценяваме намерението за поетапно намаление на осигурителните вноски – през 2010 г. с 2 пункта и с по 1 пункт всяка следваща година, така че да се изпълни политическото обещание за 5 пункта в края на мандата. От това ще спечелят и работодателите, и заетите, и държавата - работодателите ще съумеят да запазят повече работни места и ще излязат на светло, заетите ще увеличат покупателната си способност, а държавата ще увеличи постъпленията в обществените фондове.


Радваме се, че правителството прегърна нашето предложение за увеличение на осигуровките на самоосигуряващите се, но считаме, че увеличение до 420 лв. не е достатъчно. Нашето предложение е този праг да бъде 450 лв., за да не се допускат преразпределителни процеси при определянето на пенсиите.


Приветстваме засиления натиск върху сенчестия бизнес, който избуява в периода на криза. Особено важни са мерките по митническия контрол, тъй като за никого не е тайна, че огромният по размери нелегален внос минира цели сектори на икономиката, създава сериозони дефицити в приходната част на бюджета и увеличава търговския дефицит.


Какво бихме желали да има още в един подобен документ?


Необходимо е ясно да се дефинира преразпределителната роля на бюджета, като препоръчваме в края на периода тя да достигне 38%.


Приветстваме готовността на правителството да намали регулаторните режими с 30 на сто, но трябва да бъде овладяно порочното действие на администрацията (както на национално, така и на общинско равнище) за непрекъснат ръст на глобите, таксите и неустойките. Налице е своеобразен конфликт на интереси, тъй като във всички подзаконови актове, писани от същата тази администрация, е предвидено между 25 и 75 на сто от събираните такси и глоби да се формира допълнително материално стимулиране за административните служители. Това създава желание у администрацията непрекъснато да увеличава таксите и да притиска бизнеса. Един внимателен анализ на резултатите от 6-месечието показва, че единственият показател, по който е не само изпълнена, но и преизпълнена приходната част на бюджета, са приходите от такси, глоби и др. санкции към бизнеса. Това говори за продължаващата тирания на администрацията върху бизнеса, което в условията на криза създава изключително много проблеми.


Виждаме, че администрацията е силно раздуда, поради широката коалиция, която ни управляваше досега. В предложената от правителството фискална рамка не става ясно как ще бъдат съкратени разходите за администрация (не толкова бройките) и как ще бъдат преструктурирани така, че да отговарят на някои належащи нужди на икономиката – например, придвижването на концесиите, оценките  на проектите по еврофондовете и пр.


Държавата, чрез министерствата и ведомствата, като всеки работодател, да започне да осигурява служителите си върху реални нива, а служителите също да внасят  осигуровки за своя сметка. Така бюджетите на министерствата ще станат реални и ще се постигне обективна представа за тяхната издръжка. Искаме бюджетите от 2010-2013 г. да бъдат изчистени от паразитни плащания, които скриват реалните разходи на определени министерства. Така например, реалните разходи на МВР, МО и Министерство на правосъдието са значително по-високи, но част от тях се крият чрез субсидията, предоставяна на НОИ.


Да се въведат минимални осигурителни прагове за самоусигуряващите се с цел доближаването им до техните реални доходи.


Да се отчете възможността за продажба на емисионни права на СО2 по протокола от Киото с цел да се реализират допълнителни приходи за бюджета в размер на около 1 млрд.евро.


Липсва яснота относно финансирането на нереформираната здравна система, в която се наливат непрекъснато средства без резултат. Задълбочава се порочният кръг гражданите на страната все повече да поемат разходите за здравеопазване, без да има значим ефект в тяхното обслужване. Данните показват, трайна негативна тенденция за увеличаване на потребителските разходи на домакинствата за здравеопазване – за последните  десет години са се увеличили повече от 4 пъти, докато публичните разходи по-малко от два пъти. Разходите за здравеопазване  за юни 2009 г. нарастват с 20% за същия период за предходната година и възлизат на 14.67 лв. средно на лице. Съществува драстична неравнопоставеност при определяне и внасяне на осигурителните вноски за сметка на държавата и на бизнеса. Например, за 2008г. средната осигурителна вноска за един работещ месечно е 25.6 лева, а за осигурените от държавата – 8.6 лева на човек месечно, въпреки че тя осигурява най-рисковия контигент от населението.


Други мерки, които очакваме правителството да предвиди при бъдещата си политика, са:

  1. Преустановяване практиката за провеждане на социална политика чрез цени, например чрез кръстосано субсидиране от страна на бизнеса на енергийните цени за населението.
  2. Промяна на методиката за регулиране на монополните услуги, като се стимулира намалението на разходите на монополистите.
  3. Предвидените средства чрез Българската банка за развитие да се ползват от МСП не само за инвестиционни цели, но и за оборотни нужди.
  4. Ограничаване на просрочените междуфирмени задължения чрез ускоряване на процедурите за събиране на вземания. Държавата също е генератор на междуфирмени задължения чрез бавенето на ДДС и разплащанията за строителство на пътища или доставка на лекарства, например.
  5. Активни действия за ограничаване на т.нар. сива икономика, преди всичко чрез повишаване на контрола и подобряване на финансовата дисциплина. Трябва да бъдат открити и засечени плащанията на всички заети в икономиката. Това означава да се ускори въвеждането на свързаност на електронните системи не само на митническата и данъчната администрация, но и на останалите информационни масиви, вкл. да се даде възможност за достъп до банковите досиета.
  6. Обявяване на максимален брой схеми по оперативните програми с отворен срок за кандидатстване с цел ускоряване на усвояването на евросредствата. Да се направи списък с приоритетните проекти за реализация чрез публично-частно партньорство.
  7. Намаляване на СО2-зависимостта на икономиката.   
  8. Повишаване на конкурентоспособността и насърчаване на производства с висока добавена стойност, вкл. чрез инвестиции в приложна наука.


В заключение бих искал да кажа, че за първи път имаме разумна бюджетна рамка в условията на криза, но от изключителна важност е тази рамка да бъде съпроводена със съответните икономически мерки, които не само да изведат страната от кризата, но и да подобрят структурата на икономиката ни.


Тук е мястото да отбележа, че икономическата криза може да има и положителен ефект – тя поставя сериозни въпроси относно секторното оптимизиране на икономиката ни, лекуването на някои сериозни макроикономически дебаланси. Чувствителността на българската икономика към външни сътресения в огромна степен се дължи да сериозните структурни проблеми, които се задълбочиха особено през последните 5-10 години, вследствие екстензивното развитие на строителството и енергоемките дейности. Деформация съществува и поради една непремерена, небалансирана и объркана държавна политика в областта на туризма. Налице е и многогодишна ерозия в управлението на селското стопанство.


Така че, икономическата задача на новото правителство е необикновено сложна – от една страна, трябва да излизаме от кризата, а от друга – трябва да лекуваме досега нанесените трайни негативни явления в икономиката, т.е. от дефектите в икономиката трябва да направим ефект. За целта е нужно и администрацията, и финансовата система, и бизнесът, и заетите в икономиката балансирано да поемат ударите на кризата. Нужен е баланс на отговорностите, защото не е възможно в условията на криза един да поеме всички негативи!

 

Бел.ред.: Статията е публикувана със съкращения във в. "Труд" от 27 август 2009 г.