Дата: 13.01.2010

Източник: БСК

Прочетено: 2275

 

Във връзка с обявените намерения за временно преустановяване на процедури и проекти за въвеждане на възообновяеми енергийни източници (ВЕИ) Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следната позиция:

 

1.      Преди всичко, следва да бъде ускорена подготовката, широкото и задълбочено обсъждане със заинтересовани браншови организации и страни, и приемане до средата на т.г. на ясна дългосрочна енергийна стратегия на Р. България за периода до 2020 г. (2030г.).  Тя следва да обхване:

a.       прогнози за икономическо развитие и енергийно потребление,

b.      ограничаване на парниковите газове през 2020г. (до 50% спрямо нивата от 1988г., в съответствие с Пакета „Климат – енергетика”,

c.       свързани мерки и политики за т.нар. „нисковъглеродно” развитие на индустрията, бита, транспорта, услугите, урбанистичната политика и други основни сектори;

d.      намаляване на енергийния интензитет на икономиката (подобряване на енергийната ефективност);

e.       визия за т.нар. „енергиен микс” (в т. ч. развитие на високоефективни нисковъглеродни енергийни технологии, вкл. на нови ядрени мощности и др.).

 

2.На тази основа и като неразделна част от енергийната стратегия, следва да бъде разработена концепция за развитие на ВЕИ. Тя следва да осигури:

a.       постигане на целите на Пакета „Климат и енергетика” на ЕС за България (мин. 16% дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление през 2020г.),

b.      определяне на потенциала за развитие и планирания „микс” на ВЕИ (използване на хидроенергийния потенциал, потенциала за развитие на ветровата и соларна енергетика, биомасата, биогорива, биогаз, геотермалната енергия и др.)

c.       рамка за нормативни промени и адекватни преференции (изкупни цени, срочност на договорите за присъединяване и изкупуване и др.).

 

3.Следва да се осигури ясна рамка за развитие на ВЕИ в електроенергийния сектор вкл.:

a)      постигане на целите на Пакета „Климат и енергетика” на ЕС за България при използване на най-ефективни пазарно достъпни технологии при най-ниски цени на произвежданата ел.-енергия;

b)      определяне на задължени лица и поетапно достигане на количествени цели (дял на ВЕИ) в общите инсталирани мощности и произвеждана енергия от големите горивни инсталации (над 50 МW) или задължения за изкупуване на съответните контингенти от други оператори (по примера на САЩ);

c)      осигуряване на резервни (back-up) мощности за осигуряване на временен недостиг спрямо произведената ел.-енергия от ветрови и соларни генератори и на инфраструктура за присъединяване към електропреносната мрежа, както и регламентиране на задължения за поемане на съответните инвестиционни разходи;

d)     забрана за ползване на земеделски земи и горски фонд за нуждите на соларните и ветрови ВЕИ, като се използват предимно урбанизираните територии и покривните пространства на индустриалните, административни и жилищни сгради;

e)      промяна на нормативната рамка за ценообразуване в зависимост от промените в технологиите и ефективността на произвежданата ел.-енергия;

f)       недопускане на огромни маси спекулативен капитал на основа на непазарни цени по подобие на неконтролираното строителство през последните години;

g)      осигуряване на конкурентни цени на ел.-енергията за стопански нужди и бита при възможно най-нисък праг на въглероден и енергиен интензитет на икономиката и общия енергиен микс, променящи се преференциални тарифи за изкупуване, отчитащи техническия прогрес и подобряване на ефективността.

 

4)      Развитието на ВЕИ ще окаже значително въздействие върху ценовата устойчивост на електропотреблението, конкурентоспособността на българската икономика и разходите за бита и социалната поносимост. При анализа на тези въздействия следва да бъдат отчетени:

a)      наличието на непазарни договори с гарантирани от държавата цени за основните термични централи, както и очакваното сериозно повишаване на тези цени вследствие на изискванията на ЕС за закупуване на съответни квоти за емисии на въглероден диоксид

b)      субсидирането на ел.-енергия, произведена от топлофикационните дружества

c)      административно определените високи цени за ел.-енергия от ВЕИ.

 

При отчитане на ръста на енергопроизводството от тези източници в общия микс и гарантираната норма на печалба в електроразпределителните дружества, може да се очаква сериозно повишаване на цените, както за индустрията, така и за бита с произтичащите отрицателни социални и икономически последици.

 

5)      Необходима е решителна преоценка на опитите за лобиране в полза на обособени корпоративни интереси и нахлуващия спекулативен капитал, заставащи срещу устойчивото развитие и балансираната,  високоефективна енергетика.

 

БСК се обявява за постигане на широк обществен консенсус по основните  направления на развитие на ВЕИ, осигуряващи устойчиво развитие и достъпни конкурентоспособни цени на енергоресурсите за бита и икономиката. 

 

            Управителен съвет на БСК