Дата: 05.08.2011

Източник: в-к "Новинар"

Прочетено: 1847

Камен Колев е роден на 19 март 1954 г. Завършил е Техническия университет в София със специалност „Системотехника" и има защитена кандидатска дисертация доктор по системен анализ. Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция в областта на индустриалните анализи, публично-частните партньорства, обществените поръчки, оценката и финансирането на инвестиционни проекти. Член е на комитетите за наблюдение на програмите САПАРД и ИСПА и на оперативните програми „Конкурентоспособност", „Регионално развитие" и „Административен капацитет". От 2005 г. е заместник-председател на Българската стопанска камара.

- Г-н Колев, колко строги санкции искате вие, от БСК, за работещите без трудови договори българи?

- Става въпрос за въвеждането на санкции за тези граждани, които работят без трудови договори, тъй като няма никакви наказания за тях. Досега при подобен тип нарушения в трудовите договори само работодателите носят отговорност и се бъркат с по 15 000 лв., а при рецидив и до 20 000 лв. Но тъй като и двете страни на практика пестят част от своите разходи, като укриват реалните размери на трудовите възнаграждения, то отговорностите трябва да се понасят солидарно. Например работниците икономисват около 10-12% за осигуровки, а работодателят около 15 на сто от укритата сума. Ето как и двете страни са еднакво замесени в този процес. А към момента единствено работодателят е подложен на глоби. Според нас и работниците трябва да са отговорни и наказвани при нарушения. Убедени сме, че по този начин ще се постигне дисциплина и ще се афишират реалните условия в трудовите договори.

- Какъв ще бъде практическият ефект от това и как си представяте, че притиснатите работници, които едва се прехранват, ще търсят отговорност от шефа си при реален риск да ги уволнят начаса?

- Вижте, би следвало работникът и работодателят да имат еднакви интереси. Ако например се укрие сума месечно, то работникът иска да си получи веднага 10-12%, които иначе биха отишли за осигуровки. Обикновено средно това са около 50-60 лв., а работодателят от своя страна също пести някъде по 70-80 лв. Както се вижда от този нагледен пример, интересите са и на двете страни и затова е трудно да се разкриват подобен тип масови нарушения. Колкото до ефекта - вече споменах, че очакванията ни са тази мярка да има дисциплинираща роля. Надяваме се работниците да започнат да се въздържат да участват в подобни нарушения, тъй като ще ги глобяват. Но може би все пак няма да се постигне повсеместен и всеобхватен ефект. Защото основният проблем е друг. Както пенсионната, така и здравноосигурителната система не са атрактивни и привлекателни за работниците. Тези, които се осигуряват, внасят своите пари, но какво получават насреща?! Ниски пенсии и лошокачествено медицинско обслужване. В това е сърцевината на проблема. Ако ние успеем да обърнем тази порочна практика, то няма да има необходимост да се налагат санкции и работниците сами ще искат да се осигуряват. А съответно пък работодателите не биха могли да лишават своите работници от тези осигуровки. В момента се опитваме да осветлим голяма част от трудовите взаимоотношения на нашия пазар. Но основният проблем, който вече разясних, води до масовото предпочитание сред работещите да си вземат на ръка тези 20-30 или 50 лв., отколкото след години да разчитат на някакви пенсии и добри услуги.

- Синдикатите на каква позиция са?

- Те лансират друга идея - при разкриване на такова нарушение глобите от него да се натрупват като осигуровки за сгафилия работник. Става въпрос за натрупвания в солидарния стълб, както и да не се прекъсват осигурителните права на съответния нарушител. Това според нас е недопустимо. Защото такава мярка ще стимулира всеки работник да продължава порочната практика да укрива истинските възнаграждения. А ако евентуално го хванат, тогава той ще внесе пропуснатите вноски и няма да губи осигурителните си права. В това няма сериозна санкция. Ние не сме убедени, че не трябва да се губят осигурителните права. И глоба за работника без трудов договор трябва да има, но може да е по-малка отколкото тази за работодателя. С това наказание ще може не само да се навакса пропуснатото за осигурителната институция, но ще се постигне и възмезден ефект.

- Малко е объркващо - кой всъщност е инициатор на тази мярка - вие от БСК или правителството, което сега я лансира?

- Правителството сега я предлага, но това е наша идея отпреди близо 4 години. Ние естествено сега подкрепяме това предложение на кабинета. Синдикатите също са солидарни с нас, защото явно има нарушения и двете страни са намесени. Даже да има случаи, в които шефовете насила заставят работници да подписват такива договори с невярно съдържание, то според нас те са изключения. Масовата практика е и двете страни - работник и началник, да участват в тази измама.

- Можете ли да прогнозирате откога тази мярка ще бъде въведена в практиката?

- По всяка вероятност от началото на идната година.

- Как ще коментирате предложението на КНСБ за секторно повишаване на заплатите в частния бизнес?

- Те предложиха повишаване на месечните възнаграждения за заетите в частния сектор. Настояват за осреднени заплати, които да се ползват като ориентировъчни и началниците да се съобразяват с тях. Ние смятаме, че в КТД трябва да се заложат тези условия. Всеки сектор в зависимост от своите финансови възможности трябва да договаря тези параметри, включително и минималните трудови заплати. Металургията например се развива добре вече година и нещо, има високи цени на международните пазари, износът е възстановен, има приходи. Там вече се договориха минимални заплати от по 400 лв. По сектори в частния бизнес могат да се правят преговори и да се вдигнат заплатите там, където има възможности. Важно е да се заплащат достойни заплати, които да мотивират работниците за по-качествена дейност. Това от своя страна ще подобри и печалбите на самите фирми. Където обаче няма раздвижване, няма износ, вътрешното потребление е свито, има висока междуфирмена задлъжнялост, необслужвани и лоши кредити, това не може да стане. По сектори в хода на колективното трудово договаряне ще се решават тези проблеми.

- Имате ли проучване в кои области освен в металургията има повишена производителност? И тя само на съкращенията на работещите ли се дължи?

- Като цяло отчетите сочат повишаване на производителността още от началото на годината. Образно казано, се върши една и съща работа, но с по-малко хора. Родните началници научиха това от кризата - че с по-малко хора могат да вършат същата работа като преди. И прогнозите сега са, че даже когато фирмите се стабилизират, няма да назначават повече хора.

- А как ще се реши болезненият проблем с растящата безработица?

- Няма да се реши нито тази, нито пък следващата година. Доста висок е наистина процентът на неработещите трудоспособни българи. Да не говорим, че има и много хора, които не са включени в официалната статистика, защото не са се регистрирали в бюрата по труда.

- Разполагате ли с ваша статистика какъв е процентът на заетите в сенчестия бизнес?

- Има фирми, които изцяло работят в сивия сектор, други са частично там. В областта на трудовите правоотношения над 50 на сто фирмите са в сивата икономика. В тях хората са с нередовни трудови договори или нямат такива, работи се уж по 4 часа, но реално става въпрос за много повече часове и т.н. Така масово се работи в туризма, търговията, строителството и др. Над 35 на сто от фирмите пък укриват доходи, обороти, печалби. Ние много се радваме на предложението на МФ да се стимулира плащането с карти за сметка на ДДС да речем.

- Защо държавата не успява вече толкова години да се справи със сивата икономика при положение, че издържаме от бюджета безброй чиновници в контролни институции?

- Защото тези контролни органи са неефективни. Липсва контрол, капацитетни кадри и др. дефицити. Всеки има някаква полза да лъже, да крие доходи и т.н. И в други държави има сива икономика, но у нас тя е в по-мащабни размери и взема превес над бялата.Това лишава бюджета от средства и изкривява нормалните пазарни отношения.