Дата: 17.08.2011

Източник: в-к "Класа"

Прочетено: 2198

- Господин Данев, има ли признаци, че се задава краят на кризата, или навлизаме в нова нейна фаза?

- Първоначално имаше подобни индикации, защото брутният вътрешен продукт нарасна с 3,5% през първите тримесечия, но през последните месеци има тревожни данни, защото нарастването на БВП е между 0 и 1%. Това е първият признак за определено стагниране в развитието на икономиката. При това тези ниски проценти са при една твърде ниска и сринала се база през миналата година. Затова трябва да сме много предпазливи при правенето на каквито и да било прогнози. Още повече че много големи държави в Европа са на прага на дългова криза. А те са основните търговски партньори на България. Рискът е твърде голям, защото проблемите вече отидоха на ниво правителства и държави. Досега те се свързваха с капиталова адекватност, с липсата на ликвидност. Тези процеси можеха по някакъв начин да бъдат регулирани и подпомагани от правителствата. В момента обаче вече говорим за дългова криза на основни държави от еврозоната Гърция, Италия, Испания. Европейската централна банка започна да изкупува техните ценни книжа, които на практика са техните дългове. Това означава, че ситуацията в еврозоната е твърде сериозна. 
Оказа се, че Гърция, Италия, Испания, Португалия не са в добро финансово състояние. От подобна дългова криза не се излиза лесно. В специализираните издания имаше данни, според които, за да бъдат извадени закъсалите държави от тежкото си положение, ще са необходими около 700 млрд. евро. А във фонда за подпомагане, който беше създаден, има само 500 млрд. евро. Въпросът е откъде ще се намерят тези средства. Дали с девалвация на еврото, дали с други инструменти, е трудно да се прогнозира. Ако можех да го прогнозирам, на личната ми карта щеше да пише „Сорос".

- Като че ли вие сте привърженик на мнението, че дълговата криза няма начин да не се отрази върху България?

- Забележете - има абсолютна дългова криза в Италия. Тя е основен търговски партньор на България. Понякога е на първо място, друга година е трета, но винаги намира място при разпределение на медалите в това отношение - златен, сребърен или бронзов, в търговския оборот на страната ни. Така че не може един от основните ни търговски партньори да закъсва и ние да смятаме, че това е добре. Глобализацията не може да не оказва влияние върху българската икономика.

- Какво стана накрая - в условията на свободния пазар в крайна сметка икономическите проблеми могат да бъдат решени само с политически средства, така ли?

- Оказва се, включително и в нашата страна, че политическите инструменти са много по-мощни от икономическите.

- Това вероятно ще се отрази и върху инвестиционния климат в страната...

- ...У нас през последно време наистина инвестициите, меко казано, са се сринали, клонят към нулата. Забелязва се обратен процес, инвеститорите просто се изнасят от България. Става дума все пак за сложни и многопластови процеси и явления, за които няма прости и еднозначни обяснения, но това са фактите. Инвестиционните пари са твърде страхливи. Те се насочват там, където няма риск. А нашата страна е рискова и това най-добре може да се види в лихвените равнища, които поддържат банките. Те са независими институции, които постоянно оценяват риска. Щом тези лихви са високи, това означава, че страната е рискова за инвестиции. Дали е въпрос на лоша политика, дали е въпрос на непрекъснато променяне на законодателството, дали е въпрос на корупция, дали е въпрос на административен натиск, дали е липса на квалифицирана работна ръка. Това в крайна сметка се вижда в комплексната оценка на банките - лихвения процент.

- Сякаш не можахме да се възползваме от последствията на Арабската пролет, когато се очакваше голяма част от инвестициите да се насочат към нашия регион?

- Турбуленциите в арабския свят се разширяват. Това означава, че не трябва да си насочваме усилията към рискови страни. Колко от инвестициите си в Либия върнахме?

- Прилича на казуса с компенсациите от югоембаргото в началото на 90-те години на миналия век.

- Споменахте югоембаргото. То направи големи резерви в икономиката, които обаче за съжаление отидоха в сивия сектор. Тогава избуя престъпността в България.

- Как оценявате появата на новата стратегия за привличане на инвестиции, които подготви това правителство?

- Минали са времената, когато може да се говори за стратегия на ниво сектори в икономиката и това да не е обвързано с други действия на правителството. Например говорим за IT сектора. Питам къде са действията на кабинета за подготовката на специалисти за този сектор. Да, такава стратегия е много полезна, но тя трябва да обхване всички сектори на икономиката и след това да има въздействие върху образователната система, която да подготвя кадри за тази икономика. Когато обаче говорим за по-бързото привличане на инвестиции, моето мнение е, че трябва да имаме продуктова, а не секторна политика. 
Ще дам няколко примера. България е един от най-големите износители спрямо собствения си БВП на зърнени храни и на слънчогледово семе в света. Колко чуждестранни инвеститори привлякохме у нас, за да не изнасяме зърно, а да го преработваме на място? За сметка на това внасяме корнфлейкс и всякакви други изделия от зърно. Всичко в нашите магазини е вносно. Колко производители на олио привлякохме? Изнасяме слънчогледово семе, а внасяме олио от Турция и Гърция. България е сред най-големите износители на рафинирана мед в света, а внасяме проводници от Индия. Политиката в това отношение трябва да бъде много внимателна, защото иначе се превръщаме в държава на ишлемето. 

- В този смисъл налага ли се някакво преструктуриране на икономиката?

- Трябва да се влагат повече средства в развойна дейност и технически прогрес, в повече от т.нар. меки дейности, в които се влага повече мисъл, отколкото сила, и носят по-голяма добавена стойност.

- Как приемате твърдението, че България развива икономика, базирана на чужди знания?

- Човек трябва да е средноинтелигентен, за да забележи този процес. Много малка част от БВП отива за научни изследвания и развойна дейност. Най-малкото ние вече не възпроизвеждаме кадрите, които са необходими за поддържането на определено ниво на икономиката. За това трябва да има подходяща среда.

- Споменахте „среда". Каква е в момента тя за правене на бизнес у нас? Още повече че постоянно се хвалим с ниски данъци и намаляване на административната тежест.

- Вие отново ме връщате в началото на разговора. Ако бизнес средата беше добра, лихвите щяха да бъдат ниски. Имаме тежка и гигантска за мащабите на страната ни администрация, няма електронно правителство, което да ликвидира предпоставките за корупция. 

- Много се говори за принципа на мълчаливото съгласие, той засега сякаш остава само на книга?

- Един принцип няма да реши проблемите, те ще отпаднат след въвеждането на електронното правителство. Може България да си внесе опита за електронното правителство от Естония например, даже и със заем, защото разходите ще се върнат много бързо. Това означава да се намали драстично т.нар. обществен сектор в страната, който гълта произведеното от реалната икономика. Електронното правителство може да се превърне в панацея за подобряване на икономическата среда у нас.

- Известно е, че сте пристрастен към проблемите на междуфирмената задлъжнялост, има ли някакви положителни промени в това отношение?

- Положението става все по-зле. Основният генератор на междуфирмена задлъжнялост е държавата. Когато тя дължи на определена фирма, то и тази фирма е длъжник на други фирми. През миналата година междуфирмената задлъжнялост се изчислява на около 260 млрд. лв.

- Проблемите на малките предприятия същите ли са като тези на големите компании?

- По тежки са, защото нямат капацитета да устоят на сътресенията на икономиката. Затова според последните статистики 47% от малките предприятия вече имат нула наети работници. Това е драмата, защото малките и средните фирми създават работни места. Само в годините на кризата са закрити 300 000 работни места, за което никой не говори.

- А няма ли драма с усвояването на европарите?

- Тук драмата е пълна. България е твърдо на последно място по усвояването на евросредствата. Трябва да се следят не само оперативните програми, а и всеки проект. 90% от тези проекти минават през администрацията, а не през бизнеса. Необходимо е управлението на тези проекти да се аутсорсва на частния бизнес.

- Идва подготовката на бюджета за следващата година, БСК има ли някакви предложения?

- Данъчното ни законодателство е добро. Министърът на финансите Симеон Дянков разсъждава правилно, като твърди, че трябва да се преструктурират и намалят разходите на държавата и те да се приведат към европейските норми и за администрация, и за образование, и за здравеопазване, и за полиция. Привърженици сме и на идеята на Пакта за финансова стабилност, който ще бъде бариера срещу политическия волунтаризъм при харченето на обществените средства.