МАРИЯ МИНЧЕВА: БИЗНЕСЪТ ОЧАКВА ФИНАЛИЗИРАНЕ НА ПОДГОТВИТЕЛНАТА РАБОТА ПО ДЕПОЗИТНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ 2024 Г.
Устойчивото развитие на икономиката бе един от ключовите тематични панели на тазгодишното издание на форума "Пауърс Съмит" (Powers Summit), който се провежда днес в София. За трети пореден път събитието събира бизнеса и властта, в лицето на лидерите на парламентарно представените партии и ресорни министри, в открита и прозрачна среща и дискусия. В рамките на един цял ден бизнес лидерите и представителните браншови асоциации и работодателски организации имаха възможност да поставят важни въпроси пред властта, а лидерите на парламентарно представените партии и изпълнителната власт започваха изказванията си, след като са ги изслушали, с думите "чух ви" и поемаха ясни и измерими ангажименти по намирането на решения.
В рамките на панелната дискусия „Устойчиво развитие“ зам.-председателят на БСК Мария Минчева посочи като ключов приоритет ускоряването на работата по създаване на депозитна система в България и промяна в методиката на изчисляване на такса битови отпадъци на база генериран отпадък. Минчева напомни, че още през 2018 г. в БСК беше поставено началото на инициативата КРИК – КРъгова ИКономика към Център „Чиста индустрия“ в БСК с тематични направления – пластмаси и опаковки, суровини и метали, текстил и обувки, хранителна индустрия, земеделие и биомаса, строителни отпадъци. Един от обсъжданите от бизнеса въпроси в рамките на тази инициатива е въвеждането на депозитна система в България. Така се ражда и идеята за „ПЛАСТИК ПАКТ България“ – първата и единствена на Балканския полуостров платформа, която успява да привлече широко представителна професионална общност, концентрираща експертиза, знания и ресурси, необходими за постигането на националните цели, заложени в областта на управлението на отпадъците, както и за подпомагане на разработването и анализа на нормативни документи, свързани с прилагане на изискванията на европейската Зелена сделка. Сред учредителите на инициативата са: Българската стопанска камара, Сдружение „Храни и напитки България“, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Браншова асоциация полимери, Българската камара на химическата промишленост, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Денкщат България, Сдружението за модерна търговия и Съюзът на пивоварите в България. Инициативата има и институционалната подкрепа на Министерството на околната среда и водите, Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката.
„ПЛАСТИК ПАКТ България“ работи усърдно по 5 амбициозни ЦЕЛИ до 2025 г.:
- Идентифициране и елиминиране на проблематични и ненужни опаковки чрез редизайн, иновации и алтернативни модели на доставка
- 100% от пластмасовите опаковки да бъдат рециклируеми, да могат да бъдат употребявани повторно, където е подходящо, или да бъдат компостируеми
- 55% рециклиране на декларираните към организациите по оползотворяване отпадъци от опаковки
- 30% рециклирана пластмаса в опаковките от пуснатите на пазара
- Повишаване на информираността и ангажираността на потребителите в областта на повторната употреба, разделното събиране, рециклирането и намаляване на замърсяването с пластмаси
„Въпреки доброволните инициативи на самия бизнес, е необходима адекватна и последователна държавна политика, която да допринесе за развитие на депозитната система, така че тя да бъде инструмент както за събирането на опаковките, така и за изграждане на култура и навици за повторна употреба и рециклиране сред потребителите“, посочи Мария Минчева.
Що се отнася до връзката депозитна система – такса “Битови отпадъци” (ТБО), зам.-председателят на БСК подчерта, че съгласно действащия Закон за местните данъци и такси, определянето на таксата става на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите. По този начин ТБО се превръща във втори имотен данък. В резултат на това, високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма ТБО, поради по-високата балансова стойност на активите им.
Какви са ефектите от забавянето принципа „замърсителят плаща“?
- Липса на стимули за ефективно оползотворяване и намаляване на количеството на отпадъците;
- Нереална отчетност на фирмено, общинско и национално ниво;
- Невъзможност за надеждно прогнозиране на количествата за целите на проектирането на съоръжения за третиране на отпадъци;
- Разходване на ТБО за цели, различни от управлението на отпадъците (според доклади на Сметната палата);
- „Наказват“ се инвестициите, особено в капиталоемки дейности;
- Стойността на услугата е „откъсната“ от реалните разходи.
ТБО трябва да е изчислена на база на разходите за събиране, обработване и обезвреждане (в случая на България – депониране) на количеството образуван битов отпадък.
Част от битовите отпадъци съдържат рециклируеми материали (метали, пластмаси и др.), които са предмет на разширената отговорност на производителите и за тях потребителите заплащат т.нар. продуктови такси като част от цената. Тези такси покриват разходите за разделното им събиране, обработване и рециклиране и с тези средства се финансира постигането на целите на ЕС.
Резултатът от неефективното разделяне на битовите отпадъци при потребителите е двойното заплащане на събирането, обработването и обезвреждането – един път като ТБО и втори като продуктова такса.
Общата оценка на действието на разширената отговорност на производителите е, че тя не е достатъчно ефективна за постигането на целите за рециклиране и, ако за 2021 г. тя е била 30% за пластмасовите опаковки и организациите за оползотворяване са постигнали средно около 44%, то за 2025 г. целта вече е 50%, а към 2030 – 55%. Същевременно, се налагат и изисквания за съдържание на 25% рециклиран материал в новите бутилки и за депониране – 10% от битовите отпадъци през 2035 г.
За да се постигнат тези цели, преработването на отпадъците от опаковки и, в частност -пластмасовите (РЕТ)1 трябва да бъде организирана нова, по-ефективна основа – депозитна система и максимално събиране на чист и преработваем материал за повторна употреба.
В заключение, Мария Минчева добави, че в рамките на година може да се създаде нормативната рамка за създаване на депозитна система в България.
В панела участваха още Дарина Георгиева - изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН, д-р Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Бойко Костов - председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Камелия Минева - член на Управителния съвет и изпълнителен директор на "ПроКредит Банк, Анелия Иванова - мениджър връзки с обществеността във "Филип Морис България", и Димитър Найденов - мениджър "Корпоративни въпроси" в "Джапан Табако Интернешънъл" (JTI) България.
Бизнесът постави още 2 ключови приоритета, които да бъдат “чути” от властта:
- Активизиране дейността на Консултативния съвет към Министерски съвет, който да включва представители на заинтересованите страни (а не само ресорни министерства) и да обедини усилията на всички организации, работещи активно за постигане на Глобалните цели на ООН.
- Ускоряване работата по транспониране на Директивата CSRD, с ясен ангажимент за: спазване на минималните предвидени изисквания в нея, на преходните периоди, и създаване на единна входна точка за публикуване на годишните доклади за дейността на дружествата.
- Спешно стартиране и изпълнение на мерките за подкрепа на бизнеса (с приоритет грантове) по европейските програми и по ПВУ и увеличаване на предвидения за тях ресурс, за да се ускори устойчивият преход.
Исканията бяха “’чути” от:
- Томислав Дончев – народен представител, ГЕРБ-СДС
- Гроздан Караджов– народен представител, ПП “Има такъв народ”
- Искрен Митев – народен представител , ПП “Продължаваме промяната”
Сред представителите на изпълнителната власт в модула “Устойчиво развитие” бяха:
- Кирил Вътев – Министър на земеделието и храните Р. България
- Юлиян Попов – Министър на околната среда и водите Р.България
- Георги Клисурски – Зам. - министър на финансите Р.България
- Д-р Бойко Таков - Изпълнителен директор ИАНМСП