БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ НАСТОЯВАТ ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ДА БЪДЕ ИЗКЛЮЧЕНА ОТ ДАНЪКА ВЪРХУ СВРЪХПЕЧАЛБАТА

ДО

Г-Н КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

В 52-ро НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:

Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА

ФИНАНСИТЕ

Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПУЛЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА, ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНДУСТРИЯТА

Г-Н ПЛАМЕН АБРОВСКИ

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ

С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: § 51 от Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) внесен на 05.11.2026 г. /52-602-01-65/

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

В качеството си на национално представителни браншови организации на производителите и търговците на храни и напитки в България изразяваме категоричното си несъгласие с включването на хранителния сектор в обхвата на данъка върху свръхпечалбата по § 51 от ЗИД на ЗКПО.

Съгласно предложения § 51, ал. 2, т. 6 от законопроекта, данъчно задължени лица са:

„Лица, регистрирани като търговци с основна дейност търговия с храни, извършвана в съответствие с изискванията на Закона за храните, с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро към 31 декември 2026 г.“

Данъчната ставка е 33% от определената свръхпечалба. Данъчният период е 2027 г. Данъчната основа се определя като разликата между данъчната печалба за 2027 г. и 120% от средната данъчна печалба за референтния период 2020–2025 г. (изключвайки годината с най-нисък положителен данъчен финансов резултат).

При така формулираната дефиниция, в обхвата на извънредния данък попадат по-голяма част от предприятията от хранително-вкусовата индустрия – тези с оборот над 5 милиона евро, тъй като те са търговци по смисъла на чл. 1 на ТЗ и извършват като основна дейност производство и търговия с храни.

При сегашната усложнена икономическа обстановка, поради рязкото повишаване на цените на енергията, суровини, торовете, застраховки и другите кризисни фактори, свързани с военните конфликти, става все по-трудно да развиваме конкурентноспособна хранителна индустрия. За нас буди недоумение предложението за подобно допълнително облагане на основния продоволствен сектор, който осигурява хранителната обезпеченост на населението и е основен елемент на националната сигурност. Хранително-вкусовата индустрия положи неимоверни усилия при всички кризи / COVID-19, военните конфликти в Украйна и в Близкия Изток/ и въвеждането на Еврото да не допусне празни рафтове и да осигури плавно и безпроблемно преминаване на населението през тях. България е една от малкото държави в Европа, които в нито един момент не е оставала с празни рафтове и това е благодарение на усилията на хилядите хора, заети в нашата индустрия. Не разбираме мотивите за включването на хранителния сектор в обхвата на извънредните данъчни мерки по параграф 51 на законопроекта, при положение, че е обективно ясно, че не само не реализираме свръх печалби, а имаме нужда от допълнителна подкрепа, за да преведем устойчиво индустрията през следващата очаквано нелека година и да бъдем същевременно и конкурентноспособни извън българския пазар.

Молим предложението да бъде преразгледано и хранително-вкусовата индустрия да бъде извадена от обхвата на параграф 51 на ЗИД на ЗКПО поради следните мотиви:

 1. Липсва обективна обосновка — хранителният сектор не генерира „свръхпечалби“

Данъкът върху свръхпечалбата е извънреден инструмент, прилаган в ЕС единствено спрямо сектори с доказано пазарно изкривяване — енергетика и изкопаеми горива (Регламент (ЕС) 2022/1854).

Включването на хранителния сектор наред с банки, застрахователи и телекоми е лишено от икономическа логика и не е подкрепено с анализ на пазарната структура или доказателства за свръхпечалби.

Без провеждане на задълбочена оценка на въздействието преди приемане на мярката, включително анализ на маржовете в хранителния сектор, подобна мярка ще създаде реален риск за продоволствената сигурност на страната, а може би и до възпрепятстване и отлив на нови инвестиции в бранша, както сме посочили и по-долу.

2. Дискриминационен обхват — нарушение на принципа за равно третиране

Законопроектът обхваща само „търговци с основна дейност търговия с храни“, но изключва:

• търговците на дребно с нехранителни стоки;
• всички останали сектори на икономиката с аналогични или по-високи маржове.

Това селективно облагане нарушава принципа за равно третиране на данъчно задължените лица (чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България) и създава неоправдано конкурентно неравенство.

3. Прагът от 5 млн. евро засяга непропорционално средния бизнес

Определеният праг от 5 млн. евро нетни приходи от продажби е несъразмерно нисък спрямо икономическата специфика на хранително-вкусовия сектор, характеризиращ се с висок стокооборот и трайно ниски норми на рентабилност. На практика този формален количествен критерий автоматично включва в приложното поле на нормата почти всички средни и големи предприятия в страната — производители, преработватели, земеделски производители и регионални дистрибутори, чийто финансов резултат е функция на обема, а не на извънредна норма на печалба. По този начин се стига до смесване на базата за оборота с обекта на облагане, като данъкът де факто санкционира мащаба на стопанската дейност в нарушение на принципа за облагане съобразно реалната икономическа способност на данъчно задължените лица.

4. Референтният период 2020–2025 г. е изкривен от извънредни обстоятелства

Средната данъчна печалба за 2020–2025 г. включва периоди с изключителни кризи:

• 2020–2021 г. — пандемия от COVID-19, с безпрецедентни смущения в търсенето и веригите за доставки;
• 2022–2023 г. — инфлационен шок, рязко поскъпване на суровини, енергия и транспорт;
• 2024–2025 г. — период на стабилизация, но с натрупани загуби от предходните кризи.

Използването на този период като база за „нормална“ печалба е методологически некоректно. Всяко превишение над 120% от тази изкуствено занижена средна стойност не е „свръхпечалба“, а нормализиране на дейността.

5. Антиманипулативният механизъм (контролен индикатор) наказва ефективността

Контролният индикатор (§ 51, ал. 19–21) сравнява съотношението „счетоводен финансов резултат / нетни приходи от продажби“ за 2025, 2026 и 2027 г. Ако маржът за 2027 г. е по-нисък от предходните години, данъчната печалба се коригира нагоре. Този механизъм:

• презумира, че всяко намаление на маржа е манипулация, без да отчита обективни фактори (промяна в продуктовия микс, инвестиции, ценови натиск от търговските вериги);
• „наказва“ компании, които инвестират в растеж или поемат по-ниски маржове заради конкурентен натиск;
• създава правна несигурност и обезсърчава нормалното бизнес планиране.

6. Ставката от 33% е прекомерна и конфискаторна

Ефективната данъчна тежест за засегнатите компании ще бъде: 10% корпоративен данък + 33% данък върху свръхпечалбата = до 43% ефективно облагане на печалбата. За сектор с ниски маржове като хранителниятова е de facto конфискаторно облагане, което:

• застрашава финансовата устойчивост на компаниите и способността им да инвестират, да поддържат заетостта и да обслужват задълженията си;
• е несъразмерно с декларираните цели на мярката и нарушава принципа за пропорционалност (чл. 5, ал. 4 от ДФЕС).

7. Противоречие с правото на ЕС и инвестиционния климат

Свобода на установяване (чл. 49 ДФЕС) и свободно движение на капитали (чл. 63 ДФЕС): Селективното облагане на хранителния сектор може да възпре чуждестранни инвестиции и да постави българските компании в неравностойно положение спрямо конкурентите им в други държави членки.

Правила за държавна помощ (чл. 107 ДФЕС): Селективното изключване на определени сектори от данъка (или включването само на определени) може да представлява мярка с ефект, еквивалентен на държавна помощ, и да подлежи на нотификация пред Европейската комисия.

Инвестиционен климат: България се конкурира за чуждестранни инвестиции в хранителния сектор с Румъния, Сърбия и други държави от региона. Въвеждането на извънреден данък от 33% изпраща силно негативен сигнал към инвеститорите.

8. Рискове за потребителите и веригата на доставки

Въвеждането на извънредна фискална тежест върху който и да е елемент от веригата на доставки неизбежно ще действа като скрит косвен данък върху потреблението и ще се отрази в крайните цени на храните — стоки от първа необходимост и с ниска еластичност на търсенето. Подобен проинфлационен механизъм в условията на чувствителна икономическа среда влиза в противоречие с принципа на социалната държава и подкопава публично декларираните приоритети на управляващите за овладяване на инфлацията и защита на покупателната способност на гражданите. Превръщането на основните хранителни продукти в индиректен източник за попълване на бюджетни приходи е социално и политически неприемлив подход, чиято крайна цена ще бъде платена от българските домакинства и най-вече от уязвимите групи в обществото.

9. Еднократността е илюзорна

Макар данъкът да е деклариран като „еднократен“ (само за 2027 г.), историческият опит показва, че подобни мерки лесно се превръщат в постоянни. Самото му въвеждане създава прецедент и правна несигурност за бъдещи данъчни периоди, което обезсърчава нормалното бизнес планиране и дългосрочните инвестиции.

10. Авансово плащане на данъка

Освен че се създава допълнителна данъчна тежест, се изисква от задължените лица да внасят данъка авансово на база прогнози като грешното прогнозиране и плащане води до значителни санкции. В нестабилната глобална икономическа среда, в която оперира бизнеса, подобно прогнозиране създава риск от грешки, които ще излагат бизнеса на опасност от санкции и допълнително ще дестабилизират индустрията.  

11. Двойно данъчно облагане

Основата е печалбата преди метода за избягване на двойното облагане (ал. 5). Така се облага и чуждестранен доход, вече обложен в чужбина, а това може да наруши спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане. Следва да се има предвид и националния допълнителен данък по чл. 260я от ЗКПО.

Устойчивото производство е гарант за продоволствената сигурност и защитата на потребителите

Представляваните от нас предприятия положиха значителни усилия за гарантиране на непрекъснато снабдяване по време на поредицата от кризи – пандемията, войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и процеса по преминаване към еврото. Тези усилия изискваха запазване на производствения капацитет, персонала, логистиката и веригите на доставки в условията на нестабилни разходи и висока несигурност.

Налагането на допълнителен данък ще засегне не само разпределяната печалба, но и оборотния капитал, необходим за суровини, производствени запаси, сезонно финансиране, модернизация и поддържане на регулярните доставки. Дори прехвърлянето на цялата фискална тежест върху цените да не настъпи веднага, възможните негативни сценарии са многопосочни и включват свиване на инвестициите, ограничаване на производството, натиск върху доставчиците или поскъпване там, където пазарът позволява това. Всички тези процеси обаче водят до един и същ краен резултат — по-малко предлагане, по-високи производствени разходи и влошена конкуренция, които в крайна сметка неминуемо ще бъдат поети от крайния потребител чрез по-високи цени на храните от първа необходимост. Ето защо всяка от тези последици следва да бъде внимателно оценена спрямо очаквания фискален ефект от мярката.

Едновременно с това нормативните задължения за безопасност на храните остават в пълна сила независимо от данъчната тежест. Съгласно чл. 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 стопанските субекти гарантират съответствието на храните с нормативните изисквания и контролират спазването им на всички етапи. Защитата на здравето и интересите на потребителите е и основна цел на Закона за храните (чл. 2). Макар тези разпоредби да не предоставят данъчен имунитет, те категорично подчертават обществената необходимост да се съхрани финансовият ресурс на предприятията за безопасно и устойчиво производство.

Във връзка с гореизложеното и водени от стремежа за предвидима и справедлива бизнес среда, ние – националнопредставителните браншови организации на производителите и преработвателите на храни и напитки в България, се обръщаме към Вас с апел:

Да подкрепите изменението на § 51 от ЗИД на ЗКПО с цел изключване на хранително-вкусовата промишленост от обхвата на предвидените извънредни данъчни мерки, чрез отпадане на т. 6 от предложението.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Данъкът върху свръхпечалбата е извънреден инструмент, създаден за сектори с доказани пазарни изкривявания и необосновано високи приходи. Българската хранително-вкусова индустрия не отговаря на нито един от тези критерии. Включването ѝ в обхвата на § 51 от ЗИД на ЗКПО е икономически необосновано, поставя сектора в неравностойно положение и крие преки рискове, както за оцеляването на родните производители, така и за ценовата стабилност и покупателната способност на българските граждани.

Разчитаме на Вашата държавническа отговорност и политическа воля да се съобразите с изложените правни, икономически и конституционни аргументи, като редактирате § 51 от ЗИД на ЗКПО и изключите хранително-вкусовата индустрия от обхвата на извънредните данъчни мерки.

С уважение,

Асоциация на месопреработвателите в България

Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България

Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите

Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България

Сдружение „Храни и напитки България“

Съюз на пивоварите в България

Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци

Съюз на производителите на захар и захарни продукти

Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България

Съюз на птицевъдите в България

Асоциация на свиневъдите в България

Асоциация на индустриалното свиневъдство в България

Съюз на българските мелничари