Становище във връзка с намаляването на регулаторната тежест в 49 нормативни акта
Добави мнение

Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) приветства инициативата за комплексен подход за законодателни промени, насочени към намаляване на административната тежест и в частност фокуса върху инвестиционния процес.

Намаляването на регулаторната тежест и опростяването на бизнес средата от години е един от основните приоритети в работата на БСК. Предложенията ни в тази посока са неизменна част от диалога със законодателната, изпълнителната и местната власт.

Съществен елемент при промяна на нормативната уредба е извършването на задължителна предварителна и последваща оценка на въздействието, в случаите, когато се решават въпроси от голяма важност за икономиката на страната. За съжаление, предлаганият пакет от проекти за изменение и допълнение на 49 нормативни акта не е придружен от предварителна оценка на въздействието. На този етап, това затруднява формирането на аргументирано становище, доколко с предлаганите промени ще се постигнат заложените в проекта цели.

С оглед осигуряване на кохерентност в подхода и ефекта от предлаганите законодателни промени на национално и местно ниво, предлагаме да бъдат обсъдени и следните принципни предложения, насочени към намаляване на регулаторната тежест:

1. Да се предвиди изменение и допълнение на чл. 28, ал. 2 на Закона за нормативните актове, като се разшири обхвата на мотивите (съотв. доклада) към проектите на нормативни актове, като се предвиди задължителен оценка на въздействието в случаите, когато се въвеждат нови регулации за стопанските субекти.

2. Възлагане на функции по постоянен мониторинг върху въвеждането и провеждането на регулативните режими на специализирано звено в администрацията на централната власт. За постигане на балансирани и устойчиви решения, е необходимо инициативата за преглед на регулаторната среда и намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите трябва да има постоянен, а не спорадичен характер.

3. Привеждане на законодателството, регулиращо стопанската дейност, в съответствие с разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД).

4. В Закона за местното самоуправление и местната администрация да се конкретизират правомощията на общините да въвеждат регулаторни режими, като се предвиди задължение при всички регистрационни режими да се въведе принципа на „мълчаливото съгласие“.

5. Да се предвиди срок за преглед на съществуващите регистрационни и разрешителни режими на местно ниво и въвеждане на принципа на „мълчаливото съгласие“;

6. Да се предвиди срок за преглед на действащите такси, събирани от администрацията във връзка с регулирането и контрола на стопанската дейност и съобразяването им с Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им, приета с Постановление № 1 от 5 януари 2012 г. на Министерския съвет.

7. Усъвършенстване на механизмите за контрол от страна на областните управители за спиране на нормативни актове на местно ниво, които въвеждат незаконосъобразни регулации на местно ниво.

8. Създаване на публично достъпни (в т.ч. по електронен път) стандартизирани процедури и образци на необходимите документи за стартиране на стопанска дейност, валидни за територията на цялата страна, които да обхващат търговска регистрация, приложими регулаторни режими, отговорни институции, срокове и дължими такси, права и задължения на администрацията и бизнеса, възможности за финансиране и пр.

9. Въвеждане на нормативни разпоредби за насърчаване достъпа до пазара чрез лесен вход и засилване на последващия административен контрол върху стопанската дейност.

10. Нормативна забрана за въвеждането на минимални цени и монополизиране на услугите, като вече въведените такива бъдат премахнати.

България все още допуска налагането на минимални тарифи за услугите, предлагани от редица свободни професии - архитекти, инженери в инвестиционното проектиране, строители, одитори, ветеринари, адвокати и други. По този начин се препятства навлизането на нови оператори на пазара и конкуренцията по отношение на цените за тези услуги. Затрудненият достъп до пазара лишава клиентите от възможността да ползват услуги на по-ниска цена.

Тази позиция е в синхрон и със становищата и практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според КЗК фиксирането на минимални цени представлява едно от най-тежките нарушения на конкуренцията, тъй като ограничава ценовата конкуренция между участниците на пазара. Минималните цени по никакъв начин не могат да бъдат гаранция за качество. Ефектът от тях е защита на неефективните участници на пазара.

БСК счита, че правилният подход е не въвеждане на минимални цени на услугите, а на минимални знания, квалификация и компетентности за упражняване на професионална дейност и предоставяне на услуги, гарантиращи тяхното качество, при осигуряване на ценова конкуренция.

ПРИЛОЖЕНИЯ:  

1. Становище по Закон за изменение и допълнение на Закон за устройство на    територията.

2. Становище по Закон за изменение и допълнение на Закон за енергетиката.

3. Становище по Закон за изменение и допълнение на Закон за Камарата на строителите

4. Становище по Закон за изменение и допълнение на Закон за техническите изисквания към продуктите.

(вижте по-долу)