БСК: След 2020 г. промишлеността в Европа няма да успява да постига задължителното намаление на емисиите от парникови газове
Добави мнение

БСК изпрати позиция до министъра на околната среда и водите във връзка с  Парижката конференция за промяна на климата, която ще се проведе през декември тази година

Република България заема челно място в света по отношение на съкращенията на емисиите на парникови газове (ПГ) спрямо базовата - 1988 г. по т. нар. „Протокол от Киото“. Съкращението е над  50%, като същевременно е налице нетна загуба на около 2 млн. работни места, значително намаление на енергийни мощности, включително от производители с нулеви емисии на парникови газове и конкурентни цени (затворените под външен натиск четири реактора на АЕЦ „Козлодуй“).

Финансирането на проекти в рамките на механизмите от Протокола от Киото и предоставените частични компенсации в периода до 2008 – 2012 г. и до 2020 г., в рамките на ЕС,  покриват малка част от претърпените загуби. За разлика от Чехия и Полша, България не успя да реализира огромни количества от т.нар. предписани емисионни единици (AAU).

Същевременно бе предприета политика на ускорено въвеждане на електроенергийни мощности от ВЕИ.  Националната цел от 16% ВЕИ в крайното енергийно потребление бе преизпълнена още през 2012 г., вместо през 2020 г. Предсрочното изпълнение на целите за ВЕИ бе улеснено от приемане на лобистко законодателство, като в някои случаи изградените мощности продаваха на преференциални цени,  надвишаващи 20 пъти цената на произвежданата безвъглеродна енергия от АЕЦ. Това доведе до значително увеличение на цената на енергията за стопански нужди, до влошаване на дългосрочните перспективи пред промишлеността и конкурентоспособността на българската икономика. Бяха натрупани над три милиарда загуби и задължения в структуроопределящи дружества в енергетиката, които продължават да нарастват. Същевременно общото енергийно потребление в бита остава на нива два пъти по-ниски от тези на средното домакинство в ЕС.

Във връзка с проведената дискусия по подготовката на официална позиция на страната за предстоящата Конференция на страните по рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (СОР 21), БСК направи следните предложения към министъра на околната среда и водите:

1. Към момента действащата схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) създава за страните от ЕС по-тежки условия за бизнеса и т.нар. изтичане на въглерод и добавена стойност към страни извън ЕС. Наред с това работещите в страната предприятия не могат да се конкурират или изпитват сериозни затруднения на местните пазари, на тези извън ЕС и на стоковите борси, спрямо производители от трети страни (цимент, керамика, продукти на химическата промишленост, металургия и др.). Оператори от засегнатите сектори са поставени пред значителни проблеми или ще бъдат в невъзможност да постигнат предвижданите намаления от 40% на емисиите за периода до 2030 г. спрямо 2010 г. (80-95% до 2050 г.), като заплахата за ограничаване и или преустановяване на дейността им е напълно реална. Ето защо считаме, че в рамките на единна позиция на ЕС, следва да настояваме за:

а. споделяне на отговорността за промените в климата между всички участници при използване на еднакви целеви индикатори за съпоставимо отчитане на бъдещите съкращения;

б. диференциран подход спрямо държави, постигнали най-значително намаление на емисиите на парникови газове в периода до 2010 г.;

в. отчитане на значителния технологичен напредък, повишаването на енергийната ефективност и намаляване на въглеродния интензитет на операторите в редица сектори – включително в химическата промишленост, металургията и др., като се използват общоприети стандарти за енергийна и въглеродна интензивност, основани на т.н. най-добри достъпни техники.  

2. В тази връзка постигането на правно обвързващо споразумение за постигане на целите на рамковата конвенция за изменението на климата, следва да отчита досегашния принос на държави с най-значителни съкращения на парникови газове. Считаме, че националната позиция както на конференцията, така и в дебата за промяна на Европейската схема за търговия с емисии, следва да отразява в максимална степен интересите на операторите в енергетиката и промишлеността, както перспективите за преодоляване на т.нар. енергийна бедност в бита.

3. Следва да бъде обсъдена спешната промяна на модела PRIMES, използван от ЕК за прогнозиране на дългосрочния ръст на БВП, енергийното потребление и емисиите на ПГ от ДЧ на ЕС, подложена многократно на критика от страна на експертната общност и европейската индустрия.

4. Следва да бъдат предприети незабавно стъпки за преразглеждане на Националната енергийна стратегия, както и при необходимост, за актуализация на Националния план за изменение на климата, във връзка с предстоящите промени в ЕСТЕ и заявените едностранни ангажименти от страна на ЕС, преди провеждането на Конференцията на ООН по промените в климата – Париж 2015.