Отворено писмо на браншовите организации в сферата на сигурността и охраната
Добави мнение

ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И
ОБЩЕСТВЕН РЕД ПРИ 43-ТО НС

Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

От

БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ (БКОС )

член на Българска стопанска камара;

СЪЮЗ НА ФИРМИТЕ ЗА ОХРАНА И СИГУРНОСТ (СФОС)

член на Съюз за стопанска инициатива;

ИНДУСТРИАЛЕН КЛЪСТЕР „СИГУРНОСТ“ (ИКС)

член на Българска стопанска камара

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

През последните месеци сме свидетели на засилена законодателна и институционална активност в сферата на частните услуги за сигурност, което нямаше да бъде притеснително, ако не създаваше разнопосочни сигнали към този икономически сектор, осигуряващ над 57 000 работни места.

В предложените промени в ключови за сектора закони, като този за МВР и за частната охранителна дейност, се създават предпоставки дейността на частните фирми за охрана и сигурност и да бъде поставена в условията на нелоялна конкуренция.

  • В края на 2015 г. беше внесен проект за промени в Закона за МВР, предвиждащ създаването на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, което не само се явяваше нелоялен конкурент на частните фирми за охрана, но и поставяше МВР в конфликт на интереси, тъй като собственикът на държавното предприятие се явява едновременно с това и лицензиращ и контролиращ орган спрямо частните фирми от сектора. След аргументиран натиск от страна на бизнес организациите, законопроектът беше оттеглен от вносителите, за да се появи по-късно нов законопроект, в който отново е заложена идеята за държавно предприятие.
  • Държавата не реагира адекватно и на призивите на браншовите организации от сектор „Сигурност и охрана“ за привеждане на базовото за сектора законодателство към изискванията на европейските норми и практика. Вместо да се пристъпи към преработка на нормативната база, съвместно със заинтересованите страни, в Народното събрание бяха внесени два законодателни проекта – ЗИД на Закона за частната охранителна дейност и изцало нов Закон за частната охранителна дейност. И двата документа се писани с формално участие на браншовите организации. И двата документа са насочени към увеличаване на административната тежест в сектора, а не към преодоляването на съществуващите негативи в бизнес средата. Отделен въпрос е, че е повече от нелогично паралелно да се предлагат и нов закон, и проект за промени на действащия.
  • Напрежение в сектора пораждат и предложените промени в Закона за опазване на селскостопанското имущество, който дава право на кметовете на общини да организират доброволна или платена полска охрана, без за нея да се отнасят изискванията по ЗЧОД, вкл. по отношение лицензирането на дейността. Т.е. въвежда се двоен стандарт по отношение на различните типове охранители, респективно – създава се нелоялна конкуренция на частните фирми за охрана и сигурност!
  • В допълнение, отново без диалог със заинтересованите браншови структури, на промени са подложени Законът за движение по пътищата (в частта за частните ескорти), Наредбата за организацията и контрола по обезпечаване на сигурността на банките и финансовите институции и др.

Законодателна активност е съпътствана и от медийна активност, уронваща престижа на професията „охранител“ и на фирмите, предлагащи услуги в сферата на сигурността и охраната. Показателен в това отношение е избухналият в края на м. февруари скандал с т.нар. „биячи от Околовръстното“, за които впоследствие се оказа, че не са охранители (по думите на служители на МВР, отговарящи за лицензирането на охранителните фирми). Отговорните институции потвърдиха, че побойниците не са охранители и не работят в частна охранителна фирма, но въпреки това решиха… да започнат проверки на охранителните фирми (?). Такива проверки действително стартираха, при това в мащаби, преминаващи извън фирмите притежаващи лиценз за такава дейност.

За нас няма съмнение, че се създаде негативна кампания срещу сектора, който представляваме. Притеснително е, че в публичните активности са въвлечени висши представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власти. За нас това е сигнал, че институциите работят не ефективно за регулиране на дейностите по охрана и сигурност, а създават напрежение сред един важен за обществото икономически сектор.

Браншовите организации в сектор „Охрана и сигурност“ многократно са подчертавали, че очакват от компетентните държавни органи да създават и прилагат механизми, гарантиращи конкурентната среда в сектора. Вместо това, обаче, се създават нормативни предпоставки към ограничаване на възможностите за извършване на търговска дейност чрез нелоялна конкуренция, като конкуренти се явяват самите институции чрез техните търговски структури. Считаме тази тенденция за изключително вредна, незаконосъобразна и противоречаща на европейските норми и практика.

Във връзка с горното настояваме за:

  1. Възстановяване на диалога в сектора;
  2. Оттегляне на предложенията за нормативни промени, които не се ползват с подкрепата на заинтересованите страни;
  3. Цялостен преглед на нормативната уредба и изработване на нова такава, която да е адекватна на икономическите условия и актуалните тенденции, и да се ползва с одобрението и доверието от страна на секторните организации;
  4. Категоричен отказ от създаване на търговски структури под шапката на министерства и други администрации, извършващи дейност конкурентна на частната инициатива в бранша;
  5. Ангажиране на Министерството на икономиката в регулациите на сектор „Охрана и сигурност“

 

С УВАЖЕНИЕ, 

Николета Атанасова - председател на УС на БКОС

Ангел Тянков - председател на УС на СФОС

Александър Иванов - председател на УС на ИКС