Относно: Липса на законова основа и противоречие със законодателството на преговорите и споразуменията за МОД
Добави мнение

 

Изх. № 06-02-33 /04.10.2018 г.

ДО

БРАНШОВИТЕ СДРУЖЕНИЯ

ЧЛЕНУВАЩИ В БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА

 

ОТНОСНО:

Липса на законова основа и противоречие със законодателството на преговорите и споразуменията за МОД по икономически дейности и длъжности

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Във връзка със зачестяващите сигнали за оказване на натиск за сключване на споразумения за прагове на минимален осигурителен доход (МОД) по икономически дейности и групи длъжности (професии) за 2019 г. и в допълнение към обръщението на Асоциацията на организациите на българските работодатели, Ви представям следната информация:

  1. Съгласно императивните разпоредби на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО, МОД по икономически дейности и длъжности се определят чрез Закона за бюджета на ДОО за съответната фискална година. Отговорност за изготвянето и внасянето на съответния законопроект носят МТСП, МФ и МС.
  2. В досегашната практика преговорите винаги са били предшествани от инструктивни писма на МТСП, разчитащи на добрата воля на страните. Споразуменията за МОД носят всички белези на браншов колективен трудов договор, но за провеждане на съответните преговори и тяхното сключване липсва каквато и да била законова делегация, както в КТ, така и в КСО.
  3. Чл. 50, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда регламентират, че с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, като колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Повече от очевидно е, че законодателят е уредил с императивна норма определянето на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и длъжности (чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО).
  4. Категорично считаме, че подобно договаряне не е в полза и за работниците и служителите, доколкото всички наети лица с по-ниски възнаграждения от определените прагове за МОД получават по-ниски нетни работни заплати, при напълно нереалистично очакване за увеличен размер на бъдещите пенсии спрямо отказа от настоящ разполагаем нетен доход.

Посочените две конкретни изисквания, в крайна сметка, определят воденето на преговори и сключването на споразумения по МОД като напълно неправомерни, противоречащи на действащото законодателство и на интересите на осигурените лица е техните работодатели (осигурители).

 

С УВАЖЕНИЕ,

 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Изпълнителен председател