ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ

ОТНОСНО: Проект на ПМС за допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, публикуван за обществено обсъждане

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

БСК принципно подкрепя необходимостта от прецизиране на законовата регламентация на начина за изчисляване на броя дни платен годишен отпуск, на които има право работникът или служителят при прекратяване на трудовото правоотношение.

В предложението се предвижда създаване на нова ал. 4 в чл. 42 на Наредбата със следния текст: „(4) Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.“.[1]

По същество се възпроизвежда отменената с решение на ВАС разпоредба на ал.1 на чл.42, като решението на съда е аргументирано с неспазване на процесуални изисквания за обществено консултиране на инициирани нормативни промени.

Известно е, че този текст е относим и към всички видове платен отпуск (за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и др.), времето за които се признава за трудов стаж, регламентирани в чл. 352, ал. 1, т. 2[2] и при които е налице възможност за т. нар. натрупване на допълнителен годишен отпуск за неположен труд.

В този смисъл предлаганата разпоредба следва да бъде оценена и във връзка с практиката на Съда на ЕС, конкретно с Решение № С-12/17, което прави разграничение между отпуските по болест и родителския отпуск. Съдът стига до извода, че „периодът на родителския отпуск, ползван от съответния работник през референтния период, не може да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото му на платен годишен отпуск.“

В тази връзка припомняме, че БСК и други работодателски организации са декларирали позиции за необходимостта от елиминиране възможността за т. нар. „натрупване на отпуск върху отпуск,“ вкл. за времето на майчинство и отглеждане на дете, творчески отпуск и др. Това се отразява негативно върху текущото производство и финансово състояние на предприятията, особено в случаите на прекратяване на трудови правоотношения с по-голям брой наети лица, при които работодателите са задължени да изплатят значителни обезщетения за неизползван натрупан платен годишен отпуск, в случаите на последователно излизане в майчинство, при което не действа давността валидния за общи случай и др.

Обръщаме допълнително внимание, че многобройните опити за преодоляване на празноти или неточности, заложени в действащото законодателство, чрез промени в подзаконовите нормативни актове са много често несполучливи, а практиката ги отхвърля, вкл. и чрез последващи обжалвания и решения на ВАС.

Изложените съображения според нас налагат допълнителна преценка на систематичното място в трудовото законодателство на предложената и евентуално актуализирана норма, в съответствие с направените предложения, като вместо в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, бъдат иницииране промени в Кодекса на труда.

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

______________

[1] Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

[2] Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 352 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи: …………..2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;