Дата: 07.05.2013

Източник: БСК/ВIA

Прочетено: 4607

вж. ВИДЕО

Националната асоциация на фирмите, охраняващи с технически средства (НАФОТС), в изпълнение на проект на Българската стопанска камара, изработи професионални стандарти за 10 ключови длъжности в охранителния бранш. Разписани са критерии за притежавано ниво на знания, умения и компетенции на следните длъжности: охранител – невъоръжена и въоръжена охрана, охрана инкасо, оператор в мониторинг център, охранител – автопартрул, директор – физическа охрана, директор – мониторинг център и обектов отговорник.

По този начин охранителният бизнес въвежда доброволно сред десет водещи пилотни предприятия компетентностния подход на управление, който залага освен на задължителните изисквания за професионален ценз и на личните умения и компетенции на служителите. Така ще се гарантира по-високо качество на услугата и възможност за кариерно развитие на всеки. Компетентностният подход предлага възможност за изследване на придобитите неформални знания и дава възможност за награждането им. „Това е възможност браншът да заеме своето място в сферата на специфичните услуги, защото ще гарантира добавена стойност на услугата чрез развитието на заетите в него. Ценното на въвеждането на професионални стандарти е също така участието на фирми, които на практика са конкуренти по между си, но имат обща визия за развитието на сектора.“, коментира Татяна Иванова, секторен референт на СКС „Частни услуги за сигурност“.

Специфичните компетенции, които трябва да притежават заетите в охранителния бранш са свързани основно с преценяването на риска и поемането на риск, издръжливостта на стрес и напрежение, самоконтрола, използването на оръжие, личната мотивация и вниманието към детайлите, спазването на правилата и процедурите. Мениджърите, заети в охранителния сектор, трябва да притежават компетенции, свързани с управлението на промяната, познаването на бизнес средата, управлението на кризи и конфликтни ситуациии.

Секторът е част от цялостната система за сигурност в страната и се нуждае от много по-висока обществена оценка на неговата значимост. Той обезпечава сигурността на хиляди важни държавни, административни и стопански обекти. Отговорностите на хората, които извършват тази дейност, и изискванията към тяхната професионална квалификация и ниво на развитие на компетенциите са аналогични с тези на сходните дейности, извършвани от структури като МВР, МО и други. „Поради това, остава напълно неясно, защо условията на труд и нивата на възнаграждение на аналогични позиции, охраняващи аналогични по степен на сложност обекти в частната охранителна дейност, са значително по-ниски. Считаме за целесъобразно това несъответствие да се коригира с промени в съответното действащо законодателство, като се изравнят базовите възнаграждения с аналогичните нива на възнаграждение на служителите в държавните структури за охрана и сигурност на сходни позиции“, коментира Татяна Иванова. По последни данни в охранителния бранш работят над 100 000 служители на различни позиции, като най-често работят на терен.  За сравнение, в структурите на МВР работят близо 50 000 служители. Средната заплата в частния охранителен сектор е около 450 лева, а в държавната система за сигурност е близо 900 лева.

Въз основа на секторния модел, който отразява знанията, уменията и компетенциите на ниво бранш, се предлага промяна на формирането на заплащането на охранителите и заетите на ръководни длъжности. Вместо индексиране с минималната работна заплата за заетите като охранители, да се направят разграничения по следните показатели: опит, допълнителни квалификации, владеенето на специфичните компетенции за бранша и др. Така например, ако служителят няма достатъчно опит, той ще стартира работата си в сектора с най-ниското възнаграждение, което е обвързано с минималната работна заплата. След шест месеца служба и след оценка на придобитите компетенциите и демонстрираното ниво на проявление, работникът може да получи заплащане с коефициент 1,5 пъти минималната работна заплата. След това служителят може да премине на по-високо ниво, да развива своите компетенции и да получава заплата, съответстваща на новата длъжност.

Според професионалните стандарти, когато един служител няма опит, той трябва да стартира работата си на длъжност, за която не се изискват специфични компетенции. За кандидат за невъоръжена охрана или отговарящи за пропускателния режим се поставят изискване да преминат тримесечно въвеждащо обучение и след това могат да получат правото да носят оръжие и да продължат кариерното си развитие. Освен това фирмите в бранша приемат доброволно да назначават служители със средно или над средното образование, които притежават допълните квалификации. По този начин браншът надгражда изискванията на Закона за частната охранителна дейност, където минималното очаквано образование е основното.

„Тепърва се задава  все по-голяма необходимост  от квалифицирани кадри, които да могат да работят със специализиран софтуер, нови технологии за интегрирани системи за сигурност“, коментира Стефан Ганков, председател на СКС „Частни услуги за сигурност”. Според него, в сектора съществуват потребности от обособяването на нови длъжности, наложени както от влошаването на икономическата ситуация в страната, така и развитието на охранителната дейност като устойчив бизнес.

Сред основните предложения на бранша за промяна в практиката са следните:

  • Да се дефинира кои услуги попадат в обхвата на „частни услуги за сигурност”.
    Необходим е изцяло нов закон, регламентиращ частните услуги за сигурност;
  • Да се актуализира поднормативната уредба (наредби, правилници и др.);
  • Да се актуализира НКПД - липсват основни длъжности, а са налични неактуални;
  • Да се формира образователна програма в липсващото звено между ЦПО и висшите училища, тъй като подготовката на персонала (начална и продължаваща) в повечето случаи е формална;
  • Да се въведат стимули за работодателите и работниците за повишаване на квалификацията и развитие на професионалните умения и компетенции;
  • Да се въведе секторният компетентностен модел и професионалните стандарти;
  • Да се полагат изпити за „Охранител“ пред независима комисия, чийто членове не са лицензиращ, контролиращ или участващ на пазара субект;
  • Да се лицензират и служителите на фирмите, за които дейността по монтаж, поддръжка и ремонт на технически системи за сигурност не е основна, а съпътстваща;
  • Да се отмени правото на МВР да извършва охрана като стопанска дейност или функциите по лицензиране и контрол на ЧОД да се прехвърлят на друга институция.

 

СЕКТОРНИЯТ АНАЛИЗ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БРАНША МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК