Дата: 18.07.2017

Източник: БНР

Прочетено: 1243

Добре ли се управляват парите в Сребърния фонд и как да се натрупат по-големи постъпления в него – за дискусия по темата призовават от Българската стопанска камара в писмо за промяна на статута и приходоизточниците. В Сребърния фонд, създаден през 2008 година със специален закон, има натрупани около 2 млрд. и 700 млн. лева.
В предаването "12+3" Жечко Димитров, член на Надзорния съвет на Сребърния фонд и представител на БСК, обясни, че тъй като законът предвижда акумулираните средства да не могат да бъдат разходвани в десетгодишен затворен период, от БСК инициират дебат за бъдещето им след изтичане на срока догодина:

От 2012 година средствата се управляват на депозити в БНБ и не носят абсолютно никаква доходност, в момента са депозирани с нулева доходност. Това е един от мотивите да искаме да се дискутира как да бъдат управлявани тези средства, така че да носят доходност, която в следващ момент да бъде разпределяна в помощ на пенсионната система. Тези средства трябва да бъдат управлявани консервативно, но това не означава да бъдат управлявани на нулева доходност. Когато имаме мениджмънт на управление – пледираме да бъде избран такъв – това предполага фиксиране на някакви срокове и лихвени равнища, които трябва да бъдат гонени. Тези средства биха могли да бъдат инвестирани в инструменти, които да носят макар и ниска доходност. Има възможности за инвестиране на тези средства по-активно и то в полза на Сребърния фонд.

Сега Фондът е част от фискалния резерв, управляван от Министерството на финансите. Според БСК, като резервни средства на пенсионната система, Фондът трябва да има своята оперативна самостоятелност, за да бъде управляван по-добре. Като размер Сребърният фонд в момента не е достатъчен, категоричен бе Димитров:

Това означава, че при лоши стечения на обстоятелствата тези средства биха могли да стигнат за три, максимум четири месеца за изплащане на пенсиите на българските граждани. Част от нашето предложение е да се намерят допълнителни приходоизточници, които да увеличат размера на този фонд, което ще го направи и по-атрактивен за управление.

За целта трябва да се промени първо самият Закон за постъпленията в Сребърния фонд, посочи още Жечко Димитров:

Смятаме, че начините за заобикаляне на Сребърния фонд трябва да бъдат премахнати, така че всички постъпления и приходи от приватизация да влизат в него.

Бившият управител на Националния осигурителен институт, бивш социален министър и преподавател, проф. Йордан Христосков заяви, че от отрицателната лихва Фондът не губи:

Освен щетите, нанесени на Сребърния фонд от това, че парите от приватизация и концесии не постъпват в него, а в Държавната консолидационна компания – и това са загуби от около 500 млн. лева по груби изчисления, готви се още една щета на Фонда – ако летище София бъде отдадено на концесия, около 500 млн. лева ще постъпят за покриване на загубите и оздравяване на БДЖ, а не в Сребърния фонд...

По-добро решение може да се намери включително през ново институционално устройство, смята Христосков. Относно приходоизточниците, той предлага:

Когато България влезе в Европейския валутен съюз, няма да имаме нужда от такъв голям фискален резерв. Една част от средствата, които бъдат освободени – говорим за няколко милиарда лева, също могат да бъдат прехвърлени в Сребърния фонд. Категорично мораториумът за неползване на тези средства трябва да бъде удължен с поне седем до десет години, защото размерът на натрупаните ресурси не е стратегически резерв, а оперативно-тактически резерв. Тези фондове трябва да имат много по-големи ресурси – пенсиите да се плащат приблизително около девет месеца.

Двете мнения чуйте в звуковия файл.