Дата: 11.09.2018

Източник: Mediapool.bg

Прочетено: 270

Три бизнес организации, обединяващи най-големите индустриални потребители на електроенергия, посъветваха енергийния министър и председателите на парламентарната енергийна комисия и на енергийния регулатор да предприемат действия по оптимизация на разходите в държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", а не да ѝ се увеличават цените на тока, за да бъде компенсирана така мощността за поскъпналите драстично въглеродни емисии.

Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Българската камара на химическата промишленост (БКХП) пишат на Теменужка Петкова, Делян Добрев и Иван Иванов по повод обявеното преди ден възлагане на работна група да изготви мерки за стабилизацията на въглищната мощност, която за полумесечието има загуба от над 122 млн. лв. Като основна причина за това се сочи повишаването на цената на парниковите газове до 20 евро на тон.

В писмото се посочва, че бизнесът многократно е настоявал за намиране на решение в посока оптимизация на производствените разходи на ТЕЦ "Марица Изток 2" и оптимизация на цените по енергийния вертикал включително чрез съкращаване на разходи във въглищния комплекс.

Според организациите ръстът на цените на въглеродните квоти се е очаквал и прогнози в тази посока са правени неведнъж в редица проучвания и изследвания за сектора за 2018 г. и в перспектива след 2020 г. Поради тази причина основното обстоятелство, сочено като причина за тежкото финансово състояние на ТЕЦ "Марица Изток 2", не може да бъде разглеждано като форсмажор, който е от непредвидим характер, посочват те.

Индустриалците обръщат внимание, че ТЕЦ "Марица Изток 2" е в непрекъсната "обективна невъзможност" да реализира приходи на свободен пазар, включително и от участие на пазара за допълнителни услуги и студен резерв.

Държавната въглищна централа доброволно се отказа от свои договори за осигуряване на студен резерв за "Електроенергийния системен оператор", които отидоха в ръцете на прясно преоборудваната да работи частично на газ НЕЦ "Варна", която в края на 2017 г. бе продадена от чешката ЧЕЗ, напускаща българския пазар, на бившия транспортен министър Данаил Папазов.

Бизнес организациите припомнят, че многократно са алармирали за необходимостта от спешни мерки за стабилизация и дългосрочна визия за развитие на въглищната енергетика на България. Според тях забавянето на преговорите с въглищните централи с дългосрочни договори за прекратяването на тези контракти, обезщетяването им и излизането им на свободния пазар, създава предпоставки за прехвърляне на допълнителни разходи към НЕК и ще постави държавата в по-неблагоприятна преговорна позиция.

Големите стопански потребители на електроенергия заявяват още, че няма да приемат допълнителните разходи за въглеродни емисии просто да се прехвърлят в цената на тока, а настояват възможно най-бързо държавата да предприеме "решителни и конструктивни мерки" , които да доведат до реална перспектива за финансова стабилизация на ТЕЦ "Марица изток 2" и въглищната енергетика, която в момента тъне в неизвестност дали ще продължи да работи след 2021 г., когато влизат по-високите екоизисквания за пречистване на изхвърляните от големите горивни инсталации вредни емисии.

"Категорично, обаче, се обявяваме против индустриалните енергийни консуматори да бъдат използвани за пореден път като източник за компенсиране на закъснели управленски решения и като буфер за политическа отговорност, още повече, когато сами сме алармирали пред вас за приближаващите обстоятелства, които към днешна дата вече са реалност. Всички обмисляни, предлагани и разписани мерки следва да бъдат придружени от анализ "разходи-ползи" във връзка с ценовите нива на регулиран и свободен пазар и тежестта, които биха оказали върху базовата индустрия в България, както и в контекста на очакваното увеличение цената на природния газ от 1 октомври 2018 г.", завършва писмото до управниците, подписано от изпълнителния директор на БФИЕК Константин Делисивков, който бе служебен зам.-министър на енергетиката в правителството, назначено от Румен Радев в началото на 2017 г.