Представители на бизнес и потребителски организации представиха на пресконференция днес (17 март 2026 г.) проблеми в системите за разширена отговорност на производителите (РОП) и въвеждането на депозитната система за опаковки от напитки. Повод за пресконференцията бе проведената на 10 март 2026 г. работна дискусия „Прозрачност в разширената отговорност на производителите (РОП)“, който ясно очерта редица сериозни предизвикателства пред бизнеса, произтичащи от липсата на прозрачност, предвидимост и ефективен диалог при формирането на държавната политика за устойчиво екологично управление и РОП в редица браншове.
В пресконференция днес участваха: председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, председателят на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Меглена Русинова, председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) Никола Газдов, генералният секретар на Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България (APPLiA България) Габриела Чифличка, изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България (СПБ) Ивана Радомирова и председателят на „Активни потребители“ Богомил Николов.
Те изразиха съвместната позиция на общо 15 организации, които на 12 март т.г. излязоха с отворено писмо до министър-председателя, ресорните министри и медиите. Освен от изброените дотук организации, писмото е подписано още от: Асоциацията на вносителите на автомобили, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциацията на рециклиращата индустрия, Браншова асоциация Полимери, Българска асоциация Кръгов текстил, Българската асоциация на електротехниката и електрониката, Българската асоциация на металургичната индустрия, Сдружението за модерна търговия и Съюза на международните превозвачи.
Според представителите на бизнеса, системата на РОП се управлява непрозрачно и неефективно, липсва яснота относно начина, по който се формират и разходват събраните лицензионни възнаграждения, а съществуващите порочни практики в системата водят до необосновано покачване на продуктовите такси, което рефлектира върху крайната стойност на стоките, респективно – покачва цените, плащани от потребителите.
Бизнес и потребителските организации настояват за:
- Временен мораториум върху увеличението на продуктовите такси, докато се направи обективен анализ на разходите и ефективността на системата;
- Павишаване на конкуренцията чрез издаване на разрешения за нови организации по оползотворяване;
- Ясна методика за определянето на таксите и пълна прозрачност при формирането и разходването на средствата в системите за разширена отговорност на производителите;
- Прозрачност в работата на комисиите, които издават разрешения и лицензи, с участието на бизнеса и ресорните министерства.
„Наблюдаваме значително и повсеместно увеличение на лицензионните възнаграждения в редица направления: при електрическо и електронно оборудване, моторни превозни средства, батерии и акумулатори, соларни панели и други продукти. Тези увеличения неизбежно се пренасят в цената на стоките и услугите и, в крайна сметка, се плащат от българските потребители. Още по-тревожно е, че редица пазарни участници сигнализират за практики, които създават съмнения за ограничена конкуренция, непрозрачни процедури и дори предпоставки за корупционен натиск“, каза председателят на БСК Добри Митрев и подчерта, че подобна среда не само вреди на бизнеса – тя подкопава доверието в политиките за кръгова икономика и екологичен преход. „Затова днес настояваме за спешни действия и за започване на реален междуинституционален диалог“, каза Добри Митрев. „Бизнесът не оспорва целите на екологичните политики. Напротив – ние сме активен партньор в прехода към кръгова икономика. Но този преход трябва да се основава на прозрачни правила, предвидимост, конкуренция и ефективно управление на публичния ресурс. Само така можем едновременно да постигнем екологичните цели, да създадем честна бизнес среда и да защитим интереса на българските потребители“, категоричен бе председателят на БСК.
„Постигането на пазарни цени на продуктовите такси може да стане чрез повишаване на конкуренцията в сектора чрез издаване на разрешения на нови организации по оползотворяване на отпадъците в различни секторни направления“, отбеляза Меглена Русенова – председател на БФА, като подчерта, че това трябва да става с участието на браншовите организации при ясни и прозрачни правила. Русенова призова за определяне на справедлив размер на продуктовата такса за литиево-йонни батерии и фотоволтаични панели, която да е съизмерима с таксите в европейските държави и конкретно с нашите съседи Румъния и Гърция.
„APPLiA България призовава за временно намаляване на държавната продуктова такса с 10 пъти, докато не бъде извършен задълбочен анализ на разходите, свързани с управлението на отпадъците и тяхното въздействие върху бизнеса и потребителите. Така производители и вносители на домакински електроуреди ще могат да изпълняват задълженията си по разширена отговорност на производителя при разходи, съпоставими със средните за Европейския съюз, съответно – българските потребители ще плащат сходни по размер разходи за управление на отпадъците с тези за потребителите от останалите европейски страни“, категорична бе Габриела Чифличка – генерален секретар на APPLiA България. Тя посочи, че държавните продуктови такси в България са от 3 до 9 пъти по-високи от средните разходи в Европейския съюз за управление на отпадъците от излезлите от употреба домакински електроуреди.
Според изпълнителния директор на СПБ Ивана Радомирова, „България продължава тревожно да изостава във въвеждането на депозитна система за връщане на опаковки от напитки – забавяне, което вече буди сериозни притеснения в бизнеса, в общините, потребителските и екологичните организации. Процесът беше блокиран от бившия екоминистър, а след прекратяване работата на работната група към МОСВ се появи законопроект за държавна система, изготвен непрозрачно и в разрез с постигнатия до момента консенсус, Регламента за опаковките и утвърдените европейски практики“. Ивана Радомирова подчерта, че във всички страни от ЕС депозитните системи се управляват от независимо дружество, което не разпределя печалба, има за учредители сдруженията на производителите на напитки и търговците на дребно, а държавата упражнява строг контрол. „Системата се финансира от индустрията на напитките, която поема инвестицията за изграждането ѝ (за България – над 85 млн. евро) и разходите по събирането, логистиката и рециклирането на всяка опаковка. Именно затова внушенията за монопол, непрозрачност или преразпределяне на средства „на тъмно“ от бизнеса са напълно неоснователни. Страната ни има нужда от бързо възстановяване на експертния диалог и приемане на ефективен модел, съобразен с европейските правила и доказаните в ЕС модели на управление и функциониране на депозитната система“, каза още Ивана Радомирова.
„Възобновяемите източници имат една основна характеристика – има голяма инвестиция за оборудване, но няма разходи за гориво. Днес България разполага с близо 6 гигавата соларен капацитет. Разполагаме и с все повече системи за съхранение на енергия. Те помагат през деня токът да струва изключително евтино, а батериите помагат този евтин ток да го ползваме вечер. Така батериите помагат да намалим ценовия натиск върху всички консуматори на ел. енергия в България. В контекста на конфликта в Близкия изток това става критично важно. Продуктовите такси, които са в пъти по-скъпи от останалите държави в ЕС, административно оскъпяват евтиния ток“, обясни председателят на АПСТЕ Никола Газдов. Той призова МОСВ трябва спешно да промени една своя наредба и да намали размера на продуктовите такси до средни нива за Европа. „В България плащаме около 460 евро/тон за рециклиране на соларни панели, в Румъния е 118, в Нидерландия е 65 евро. За батериите плащаме 2800 евро/тон, в Румъния е около 200 евро/тон, в Нидерландия за големите индустриални батерии не се плаща продуктова такса“, информира Никола Газдов.
Според председателя на „Активни потребители“ Богомил Николов, за да разберем проблема, трябва да спрем 100 души на улицата и да ги попитаме защо цените на множество стоки нарастват през последните няколко месеца. „Вероятно 99 от 100 души ще дадат грешен отговор – ще обвинят еврото, спекулата или международното положение, но никой няма да отбележи, че преди няколко месеца домакинските уреди са поскъпнали, в резултат от еднократен акт на малкото лицензирани компании, които решиха едновременно да определят нови такси, в пъти по-високи от досегашните. Скандално е продуктовата такса за електроуреди в Австрия да е 0,52 евро, а в България да е 18 евро. Числата говорят сами!“, каза Богомил Николов.
Според Цветелина Цанева от Асоциацията на вносителите на автомобили (АВА), „очевидно живеем в най-богатата страна в Европа, съдейки по разходите, които прави всеки един български гражданин“. Тя подчерта, че АВА настоява за отпадане на екотаксата върху автомобилите, тъй като тази такса вече е била платена от производителя и е налице двойно облагане.
Людмил Даскалов - зам.-председател на БАСЕЛ, изрази мнение, че непропорционалното вдигане на такси създава основа за корупционен натиск от страна на фирмите-вносители към тези, които контролират определянето на таксите.
Според Николай Вълканов – изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, ако държавата искаше да управлява отпадъците както трябва, досега да го беше направила. „Ние всички тук, освен представители на бизнеса, сме и потребители, но първата ни роля и функция ни дава възможност да видим къде са слабите места в някои елементи на икономиката, които товарят всички нас. Целта на днешната пресконференция е да се изсветлят тези моменти и да се направи така, че ние всички като потребители да плащаме по-малко срещу по-добър краен резултат“, каза Николай Вълканов.
„Ние сме силно заинтересовани от стартирането на ефективна депозитна система за опаковки“, каза от своя страна изпълнителният директор на Българска асоциация Полимери Цветанка Тодорова, като уточни, че „липсата на събрани бутилки прави невъзможно използването на рециклиран материал за производство на бутилки за безалкохолни напитки – нещо, което ние сме задължени по европейски регламент“.
По време на пресконференцията стана ясно още, че по в отговор на отвореното писмо от 12 март т.г. министърът на околната среда и водите организира среща с подписалите писмото организации, за която ще бъде информирано допълнително.
