Дата: 12.08.2010

Източник: БСК

Прочетено: 2652

Анализ на възможностите и тенденциите за технологично развитие на българските предприятия" е най-новата експертна разработка на Българска стопанска камара (БСК) в рамките на проект „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони", изпълняван в партньорство с КНСБ и КТ „Подкрепа", по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси".

Анализът прави оценка на влиянието на технологиите и иновациите върху развитието на основните икономически дейности, както и върху професионалната и квалификационна структура на заетите в българската икономика. Този преглед ще подпомогне разработването и внедряването на Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове - основна цел на изпълнявания от БСК проект.

Сравнителният анализ недвусмислено показва незавидното положение, което заема икономиката ни от технологична и иновационна гледна точка сред останалите страни в Европа.  

България е:

  • на последно място по индекс на глобална конкурентоспособност, с най-малко патенти в страната и чужбина на милион жители сред 27-те страни от ЕС. Сравнително ниската вътрешна патентна активност е отражение на по-слабото технологично развитие, което пък е една от основните причини за по-слабата патентна активност в чужбина;
  • с най-ниски възможности за творчество и иновации, като финансиране и търсене на научни решения, а българската икономика е сред най-слабо обновяващите се икономики;
  • с най-неблагоприятната структура на разходи за научно-изследователска дейност сред всички страни от ЕС-27;
  • на последно място в ЕС и на 96-та позиция в класацията на Световния икономически форум  по индекс на иновации;
  • на последно място сред страните от Централна и Източна Европа и на 53-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на технологично развитие, като сред 27-те членки на ЕС единствено Гърция остава след нас.
  • С много нисък дял на високотехнологичния износ. В момента българската промишленост е ориентирана предимно към секторите на природните ресурси и евтината работна ръка. Промишлеността формира 89% от износа на България за 2009г. България изнася предимно по-малко усъвършенствани продукти, в сравнение със средното за света. Ръстът на износа е висок в сектори, преработващи природни ресурси, трудоемки промишлени сектори и в аграрната индустрия. Установява се обаче и нарастване на износа на високо технологични  продукти като процент от общия износ на страната.

В резултат на направения анализ, експертният екип на БСК препоръчва:

  • До края на 2010 г. да се разработи национална стратегия за развитие на България до 2020 г.;
  • Постепенно да се увеличат средствата в бюджета за иновации до 0,8-0,9% от БВП и да се разработят стимули за увеличаване на средствата от частния сектор за финансирането на иновационните практики;
  • актуализация на Иновационната стратегия на Р. България;
  • усъвършенстване функционирането и управлението на Фонда за научни изследвания и Националния иновационен фонд, като се реализира координация между двата фонда, а оценката на дейността им се основава на реално получени резултати;
  • стимулиране функционирането на Националната иновационна система, като особено внимание се обърне на създаването на работещ Национален координационен орган и на усъвършенстване на законодателството в областта на науката, технологиите и иновациите, развитието на националната инфраструктура за изследвания и иновации;
  • В европейските оперативни програми да се увеличи иновационният компонент, особено в приоритетните направления, определени от стратегията за технологичните ниши.
  • В средното образование съществено да се подобри обучението по математика и информатика, като основа за развитие на творческо логическо мислене. Наложително е да се въведе задължителна матура по математика;
  • Професионалното образование да се базира на компетенции, като се ориентира към усвояване на базовите върхови технологии - информационни и комуникационни технологии, нови материали, мехатроника, както и на по-широки специалности;
  • Висшето инженерно образование да се базира на дълбоко навлизане в базовите върхови технологии - ИКТ, нови материали, нанотехнологии, мехатроника, екология, нови бизнес модели и на по-широкопрофилни специалности;
  • Към техническите университети да се създават и развиват съществуващите инженерни центрове за подкрепа на научните изследвания и иновациите за бизнеса.