Относно проект на ЗИД на Наказателния кодекс за инкриминиране на неплащане на осигурителни вноски
Добави мнение

Изх. № 02-00-17/06.06.2013г.

 

 

 

КОПИЕ:

ДО

Г-Н ХРИСТО БИСЕРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ КЪМ 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ХАСАН АДЕМОВ
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

ОТНОСНО:

Становище на БСК по проект на ЗИД на Наказателния кодекс (НС Вх. № 354-01-7/ 28.05.2013г.) за инкриминиране избягването на установяване или неплащане на дължими осигурителни вноски

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БИСЕРОВ,

БСК многократно е изразявала позиции срещу разрастване на сивата икономика, на данъчните и осигурителните измами. Включването на състав в Наказателния кодекс, предвиждащ наказание за избягване на установяването или плащането на задължителни осигурителни вноски, засяга основите на трудовите и осигурителни отношения, заетостта и наказателно законодателството. По тези причини, предлаганите промени следва да бъдат:

  • съпроводени с първоначална и последваща детайлизирана оценка за въздействие, вкл. върху заетостта и инвестиционния климат,
  • оценени от гл.т. на действащата практика на страните членки на ЕС и водещите пазарни икономики,
  • задълбочено обсъдени на експертно ниво,
  • консултирани със задължените лица и заинтересованите страни, вкл. НСТС, компетентни държавни и публични органи (Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, НОИ, НАП, ГИТ).


Обсъждането на ЗИД на НК следва да бъде съобразено и с влошените общи икономически условия и бизнес среда, оказващи натиск за некоректно поведение на част от осигурените лица и работодателите, водещи до укриване на данъчни и осигурителни задължения, вкл.:

  • непосилна регулаторна тежест, мултиплицираща ограниченията на т.нар. Паричен съвет,
  • монополизация и нелоялни търговски практики в основни икономически сектори и дейности, налагани от административната практика и правна уредба, водещи до елиминиране на съществена част от МСП;
  • неразплащане по сключени договори от страна на централни и местни държавни органи,  вкл. въвеждане на рабати при погасяване на просрочени задължения към бизнеса;
  • многобройни държавни и местни такси, надхвърлящи многократно реалните разходи за предоставяне на публични услуги, често въведени в противоречие с Конституцията и законите Р. България (такса битови отпадъци, отчисления за депониране, продуктови такси и др.);
  • продължаващи ефекти от умишлено предизвикана несъстоятелност със „задна дата”;
  • елиминиране от пазара на коректни предприятия и търговци чрез блокиране на значителни активи за продължителен период за обезпечаване на спорни публични вземания;
  • липса на връзка между осигурителния принос, размера на пенсиите, качеството на здравното обслужване и загуба на привлекателност на осигурителните системи.


При разглеждане на законопроекта следва да се отчетат и следните съображения:

  • Министерствата на правосъдието и на труда и социалната политика изразиха коренно противоположни становища по аналогични намерения за законодателна промяна, обсъждани в 41-то Народно събрание;
  • няма пречки да бъде търсена наказателна отговорност и по сегадействащите текстове на Наказателния кодекс;
  • следва да се прилага по-ефективен контрол и налагане в завишен размер на административни наказания, санкции и глоби, предвидени в Кодекса на труда за нарушения, водещи до значителни загуби за осигурителните системи от укриване на осигурителни задължения;
  • предлаганото наказание - лишаване от свобода до осем години, конфискация на част или цялото имущество на виновния според размерите на осигурителните задължения и съучастието на орган по приходите или регистриран одитор, са несъразмерни като тежест спрямо сходни или значително по-опасни за обществото и осигурителната система престъпления (широко разпространени измами при освидетелстване и експертизата на работоспособността, злоупотреба със социални помощи и др.);
  • посочената аргументация в мотивите за пряка аналогия с укриването на данъци е неотносима, доколкото осигурителните плащания обезпечават права за пенсия и обезщетения по други осигурителни рискове – болест, майчинство, безработица, както и ползване на здравни услуги. В тази връзка е неприемливо предвиденото освобождаване на работниците и служителите, подлежащи на задължително осигуряване, от наказателна отговорност, вкл. за подбудителство и помагачество.


Отчитайки липсата на активни реформи за гарантиране на привлекателността на социалното осигуряване, на дължимите осигурителни права и на качествени услуги, съответстващи на осигурителния принос, несъобразяването с опита на ЕС и липсата на яснота от въздействието на предлаганите промени, БСК декларира категорична негативна позиция по внесения законопроект.