ОТНОСНО ПРОЕКТ НА НАРЕДБА ЗА ОБХВАТА И МЕТОДОЛОГИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

ДО

Г-Н АНТОН ГЕРУНОВ

НАЧАЛНИК НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАБИНЕТ
НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ПО КОАЛИЦИОННА ПОЛИТИКА И ДЪРЖАВНА
АДМИНИСТРАЦИЯ И МИНИСТЪР НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

БУЛ. „ДОНДУКОВ“ № 1, ГР. СОФИЯ

На Ваш изх. 02.42-90/25.08.2016 г.

Изх. № 05-04-7#1/01.09.2016 г.

ОТНОСНО: Проект на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕРУНОВ, 

Българска стопанска камара многократно е изразявала подкрепа за законодателното укрепване и ефективно прилагане на института на оценката на въздействието на нормативните актове като имплицитна част от процеса на тяхното разработване, обществено консултиране, съгласуване и приемане. В този смисъл, последните изменения на Закона за нормативните актове (изм. и доп. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) са положителна стъпка за повишаване на качеството на законодателството, ограничаване броя на промените в нормативните актове, активно включване на заинтересованите страни в процеса на тяхното планиране и изработване чрез отчитане на приетите становища и предложения.

Във връзка с Ваше писмо с изх. № 02.42-90 от 25.08.2016 г., приложено изпращаме предложения и коментари по проекта на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието.

Използваме възможността отново да подчертаем необходимостта от иницииране на изменения и допълнения на Закона за нормативните актове, които да прецизират текста и регламентират по-ясна рамка на процесите на изготвяне и консултиране на проектите на нормативни актове и на оценките на въздействие. В тази връзка, към коментарите и предложенията прилагаме и схема на основните процеси на изработка и консултиране на проектите на нормативни актове и оценките на въздействие с акцент върху отчитане на приетите предложения на заинтересованите страни  на етапа на междуведомствено съгласуване. 

ПРИЛОЖЕНИЕ: Съгласно текста. 

ИЗП. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ 

(БОЖИДАР ДАНЕВ)

 __________

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

по проект на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и за изменения и допълнение на Закона за нормативните актове (ЗНА)

1. По чл. 1, ал. 1          

Предложение: В края на текста да се добавят думите: „на Министерския съвет“

Мотиви: прецизира се приложното поле на наредбата, съобразно законовата делегация. 

2. По чл. 4, 5, 7 и 8

Предложения: Разпоредбите на чл. 4, 7 и 8 да бъдат формулирани като цели, които да се постигат с оценката за въздействие.

В края на текста на чл. 5 следва да се добави израза „както и на отчитане на приетите становища и предложения от проведените обществени консултации със заинтересованите страни“.

В допълнение, текстът на чл. 7 в частта „не засяга законните интереси на заинтересованите страни повече от необходимото“ е неясен и подлежи на субективно тълкуване от прилагащите органи.

Мотиви: Прецизиране на текста. В изброените членове на наредбата целите на оценката на въздействие са посочени като презумпция. Съгласно чл. 19, ал. 2 на ЗНА, оценката на въздействието изследва съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнатите) резултати. 

3. По чл. 13, т. 3

Думата „или“ в чл. 13, т. 3 следва да отпадне, доколкото чл. 21, ал. 4 на Закона за нормативните актове (ЗНА) регламентира императивно задължителния характер на обществените консултации (публикуване на Портала за обществени консултации) на проектите на предварителни оценки на въздействие.

4. По чл. 14, ал. 2

Предложение: В края на текста да се добави изразът „както и провеждането на ефективно обществено консултиране“.

5. По чл. 16, ал.1

Предложение: В края на текста на чл. 16, ал. 1 да се добави изразът „след актуализация във връзка с проведените обществени консултации и вземане предвид на приетите предложения на заинтересованите страни.“

Мотиви: Оценката на въздействие ще отразява и приетите предложения на заинтересованите страни.

6. По чл. 23

Предложение 1: да се уточни за кого се оценява увеличаването на административната тежест.

В допълнение, считаме, че е необходимо е да се даде и легална дефиниция на понятието “административна тежест“

Предложение 2:  да се предвиди нова точка със следното съдържание:

„Въвеждат ли се нови регулации за гражданите и бизнеса? Съответства ли проектът на нормативен акт на разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност?”

Мотиви: Предложението е част от комплексния подход за намаляване на административната тежест и подобряване на бизнес средата, многократно предлаган от БСК при различни инициативи на правителството за намаляване на регулациите.

7. По чл. 25

Чл. 25 на проекта на Наредба дава дефиниция на понятието „значителни последици“. Считаме, че дефиницията следва да бъде включена в Закона за нормативните актове (ЗНА). По отношение на самата дефиниция – същата не дава възможност за обективна преценка кои последици се приемат за „съществени“. С това се създават условия за субективно прилагане на Наредбата от компетентните органи, за неясни критерии, ненадеждни оценки за въздействие и накърняване на законни интереси на засегнатите лица. Необходимо е да се прилага обективен критерий, за да се определи наличието на значително въздействие и последици и свързан с тях конкретен размер на ползите и разходите (например, над 10% от броя на заетите, размера на продажбите и активите за отделно предприятие по чл. 3 на Закона за малките и средни предприятия - за отделно задължено лице, или над 20 млн. лв. оценени общи разходи или ползи).

8. По чл. 27, ал. 1

В т. 6 е допусната техническа грешка – визира се „съпоставяне за всеки вариант по т. 3“, при липсващ контекст в т.3. В номерацията на ал. 1 има две т. 11.

Предлагаме в края на текста на т. 11 след думите „обобщение на резултатите от проведените обществени консултации по раздел V”, да бъде включен изразът „включително на основните въпроси за обществено консултиране, на постъпилите и приети предложения, както и обосновка за неприетите становища и предложения на заинтересованите страни“.

9. По чл. 28, ал. 3

Предлагаме в края на текста на чл. 28, ал. 3 да се добави изречение със следния текст „Приетите предложения на заинтересованите страни, отразени в актуализираната цялостна оценка за въздействие.“

10. По чл. 32

Предлагаме да се предвидят критерии, които обосновават избора на методите, които да бъдат използвани при извършване на цялостна оценка на въздействието.

11. По чл. 35, ал. 3

Предлагаме в края на текста на чл. 35, ал. 3 да бъде включен изразът „както и на отразяването на резултатите от проведените обществени консултации и на приетите предложения на заинтересованите страни.“

12. По чл. 37

Смущаваща е кратката уредба на последващата оценка на въздействие – не са предвидени методите за нейното извършване, общественото консултиране, минималното съдържание на документа, нито него образец. Считаме, че процедурата, касаеща последващата оценка за въздействието, следва да бъде детайлно регламентирана.

В допълнение, предлагаме в чл. 37 да бъде включена нова ал. 5 със следния текст: „Окончателните или актуализирани последващи оценки на въздействието по ал. 2 и 3 включват и приетите за предложения на заинтересованите страни, изразени по време на общественото консултиране.“

13. По Приложенията

1. Предлагаме в Приложение № 1 към чл. 23 да бъде включен нов раздел със следното съдържание: „Въвеждат ли се нови регулации за гражданите и бизнеса? Съответства ли проекта на нормативен акт на разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.”

2. В проекта на наредба са предвидени четири документа - за частична оценка на въздействието, за цялостна оценка на въздействието, консултационен документ и последваща оценка на въздействието. Предвидени са образци за формуляр за частична оценка на въздействието и консултационен документ, но не и за пълна оценка на въздействието. Същевременно, в чл. 23 е описано минималното съдържание на формуляра за частична оценка на въздействието, а чл. 30, уреждащ съдържанието на консултационния документ, препраща към приложението. За цялостната оценка на въздействието е дадено минимално съдържание в чл. 27, но не е разработен образец. По отношение на последващата оценка на въздействието липсва, както минимално съдържание, така и образец. Считаме, че следва да се използва единен подход към четирите документа: минималното съдържание да се опише в текста на Наредбата и да се предвиди образец - и за цялостната оценка на въздействие, и за последваща оценка на въздействието.

3. Следва да се обсъди необходимостта от регламентиране изискванията към експертите, които изготвят оценка на въздействието.

15. Допълнително предлагаме да бъдат обсъдени и внесени предложения за изменение на ЗНА, с които:

• Да се разшири обхвата на нормативните актове, които подлежат на последваща оценка на въздействието. Сегашната редакция на чл. 22, ал. 1 предвижда това само за новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Предлагаме на последваща оценка на въздействието да подлежат всички нормативни актове, за които е изготвяна цялостна предварителна оценка на въздействието, т.е. да бъдат обхванати и нормативните актове, за прилагането които е преценено, че ще има „значителни последици“. Необходимо е и да се предвиди възможност за последваща оценка на влезли сила нормативни актове преди приемането и влизането в сила на ЗНА (изм. и доп. ДВ. бр.34 от 3 Май 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.), когато общественият интерес налага това. Действието на самия ЗНА в частта за оценка на въздействието също би следвало да бъде оценено.
• Срокът от 5 години за провеждане на последващи оценки за въздействие да бъде съкратен на 2 години, доколкото в повечето случаи в този период стават ясни основните последици и резултати от прилагането на съответния нормативен акт.
• Да се предвиди задължение за осигуряване на средства по бюджетите на държавните органи, вносители на съответните проекти на нормативни актове и съпътстващите ги оценки за въздействия.