Относно анализа на социално-икономическото развитие след присъединяването към ЕС, и Национална програма за развитие „България 2030“ от м. май 2019 г.
Добави мнение

 

Изх. № 04-00-27 #4/12.07.2019 г.

 

ДО

Г-ЖА МАРИЯНА НИКОЛОВА
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МС
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

ОТНОСНО: Становище на БСК по анализа на социално-икономическото развитие след присъединяването към ЕС, и Национална програма за развитие „България 2030“ от м. май 2019 г.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НИКОЛОВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ, 

С настоящото представяме бележки и коментари по цитирания анализ, които бяха изложени и на заседанието на Икономическия и социален съвет, проведено на 11.07.2019 г.

  1. Представеният анализ предшества разработването на Националната програма за развитие „България 2030“ (НПР 2030), вкл. на свързаните визия, цели, приоритети, индикативна финансова рамка и оценка на въздействие. Като цяло, анализът дава ясна представа за критичното състояние, в което се намират основни сектори на икономиката и социалната сфера, като се реферират авторитетни международни класации и източници на информация. Същевременно документът в голямата си част е сравнителен, почива основно на динамиката на различни световни и европейски показатели и индекси, и в малка степен изследва основни причинно-следствените връзки и фактори на икономическото развитие.
  2. Анализираният десетгодишен период по отделни области на политики, макар и критично важен от гл. т. на присъединяването България към ЕС, приемаме за изключително кратък като времева рамка за очертаване на протичащите тенденции, и основни фактори с положително и негативно въздействие, които да бъдат отчетени при дефинирането на визията, целите, приоритетите, политиките и мерките, включени в НПР 2030. В тази връзка, предлагаме да бъде включен кратък уводен текст и приложение в табличен вид, обобщаващо основни ключово значими индикатори за основните икономически, социални и демографски процеси и тенденции от последните 30 г., напр. – реален и номинален ръст на БВП, БВП на жител по ППС, сравнен с ЕС-28 и държави-членки на ЕС, преки аналози за България (Румъния, трите при балтийски републики и др.), численост на населението, заети лица и др. Това ще позволи определянето на група от индикативни целеви показатели, чрез които впоследствие да се проследи напредъка при изпълнението на заложените цели и очаквани резултати в изпълнение на НПР 2030.
  3. Следва да бъде включен отделен кратък раздел (в табличен вид), който да опише хода на изпълнение и достигнати резултати спрямо целите и приоритети от действаща понастоящем НПР 2020, приета през 2010 г. и включена сравнителна индикативна макроикономическа рамка, вкл. конвергентни показатели за сближаване към средното равнище на производителност и доходи в ЕС, измерими чрез БВП на жител по ППС спрямо средното равнище на ЕС по методологията на Евростат. Това ще осигури измеримост на постигнатата обща резултатност (performance) на стратегическото планиране и прилагане на ефективен междинен мониторинг и контрол на изпълнението.
  4. Незадоволителните резултати при изпълнение на НПР 2020 се дължат в значителна степен на липсата на надеждна правна рамка и действаща ефективна система за национално стратегическо програмиране и управление (индикативно стратегическо планиране). Този извод е подчертан ясно и в мотивите към проекта на Закон за националното стратегическо планиране, публикуван за обществено консултиране на 19.03.2019 г. В тази връзка, следва да бъде включен кратък раздел, рамкиращ основните проблеми при реализация на националното стратегическо планиране (свръхизобилие от национални стратегически документи, нереалистични и конфликтни цели, несъгласуваност между отделните национални програми, липса на осигурено финансиране, липса отговорности или дублиране на функции, липса на действащ механизъм за мониторинг и контрол на изпълнението и др.), и включени предложения за тяхното разрешаване.
  5. В тази връзка, за пореден път предлагаме да бъдат регламентирани чрез закон класификацията и кодификацията на основните области на политики и ключово значими национални програми и проекти. Понастоящем класификацията на отделните области на политики се регламентира с отделни решения на МС, основно за целите на ежегодното бюджетно планиране по първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Приемането на това предложение ще позволи да бъдат:
  • създадени ясен ред и координация при изготвянето, съгласуването, йерархичната съподчиненост и демаркация между съдържанието на всички стратегически документи (цели, приоритети, проекти), и отговорностите на координиращите държавни органи, вкл. по оперативни и други програми, приети в изпълнение на задълженията от членството в ЕС. Изчерпателното посочване (класификация) и кодификация на областите на политики ще осигури също обвързване и съвместимост на средносрочните бюджетни прогнози, проектите на държавен бюджет и на програмните бюджети на първостепенните разпоредители с приетите дългосрочни цели и приоритети в основните стратегически документи, вкл. на тези, определящи хоризонтални и секторни политики;
  • кодифицирани всички проекти, изпълнявани на национално ниво финансирани с публични средства, и ще бъде ограничено дублиращото финансиране със средства на държавния бюджет, извънбюджетни фондове и сметки, и от ЕС, в изпълнение на приетите общи и декомпозирани (конкретни) цели и приоритети. Ще бъде улеснена общата координация в хода на изготвянето, съгласуването и изпълнението на националните, секторните и регионални програми, както и повишена ефективността на разходване на публичните средства;
  • подобрени възможностите за въздействие на публичните проекти и разходи върху ускоряване на растежа на БВП, повишаване на общата конкурентост и осъществяване на набелязаните структурни реформи в основните области на политики.
  1. Отбелязваме отново, че редица национални ключови значими секторни документи, вкл. цитирани в представения анализ, са базирани върху дългосрочни прогнози, разработени извън България. Например, прогнозите на т. нар. модел PRIMES на Атинския технически университет, са възприети като ключови входящи параметри при изготвяне на Националната енергийна стратегия от 2011 г., Националната транспортна стратегия от 2030 г., както и за прогнозиране на енергопотреблението, енергийната интензивност и други критични параметри на проекта на Интегриран национален план климат-енергетика до 2030 г. Подчертаваме, че липсва легално задължение за възприемане на параметрите на PRIMES в националните стратегически документи. Същевременно, Министерството на финансите продължава да използва дългосрочни прогнози и допускания, напр. в т. нар. Конвергентна програма 2018-2021 г., в Доклада за стареенето, 2018 на ЕК (The 2018 Ageing Report. Economic & Budgetary Projections for the 28 EU Member States 2016-2070), които на практика преповтарят заложените пасивни макроикономически сценарии на изключително нисък дългосрочен средногодишен реален темп на ръст на БВП от около 1,5-1,6%, които налагат допусканията на модела PRIMES.
  2. Други бележки: 

7.1. Налице е известно дублиране на съдържанието на р. 2.6.1 Ресурсна ефективност и р. 3.1 Кръгова икономика. В същото време, анализът на резултатността на сектор енергетика е фрагментарен, изключително кратък и повърхностен, като е пропусната оценката на действащата Национална енергийна стратегия (виж р. 2.6.1, стр. 66-67).

7.2. По същия начин е пропуснат анализа на развитието, дълбоките структурни изменения, позитивните и задържащи фактори въздействащи върху основни сектори на икономиката, вкл. промишленост, основни услуги и финансов сектор. Изцяло липсва информация за основни параметри като спестявания на населението и фирмите, кредитиране, собствен капитал на нефинансовия корпоративен сектор и др.;

7.3.  Допълнително прецизиране е необходимо на подходът МСП да се разглеждат като икономически сектор. Следва да бъде включен кратък анализ на демографията на предприятията /размер, добавена стойност, заетост/ и необходимостта от развитие на критична маса от крупни предприятия със собствена капиталова, иновационна база в водещите сектори на икономиката;

7.4. Липсва задълбочен анализ на регулаторната среда, на ефективността и ефикасността на институциите и публичните разходи;

7.5. Показателите за ресурсна и енергийна интензивност на икономиката (р. 2.6.1) и на въглероден интензитет (р. 3.5) са оразмерени и сравнени с ЕС-28 спрямо номиналния БВП, вместо по ППС, което не дава обективна представа за текущото състояние и напредък на българската икономика. В допълнение ще отбележим, че енергийното потребление на средно българско домакинство е два пъти по-ниско от това в ЕС-28;

7.6. Посоченият 100% внос на ядрено гориво в р. 2.6.1 не отразява адекватно връзката с общата енергийна (не)зависимост, доколкото се официално се приема, че неговите цени се колебаят в изключително тесни граници, независещи от цената на петрола и изкопаемите въглеродни горива, при наличието на алтернативи и доставчици.

  1. Стилистиката, формулировките и изводите на р. 4 „Основни проблеми и идентифициран потенциал“ не съответстват на критичните оценки от р. 1-3 за основните сектори на икономиката и социалната сфера. Следва да се подчертае, че в следващите 2-3 г. икономиката на България ще достигне т. нар. „капан на 10-те хил. щ. д. БВП на жител“. След тази повратна точка (която Румъния вече премина) България ще се озове на следващия кръстопът – да повтори досегашните сценарии или да превключи на по-висока скорост на сближаване със средните равнища на производителност и доходи на ЕС. В тази връзка е необходимо да бъдат формулирани по ясен и категоричен начин основните подходи, водещи направления и ключови пробиви към радикален и бърз обрат за висока конкурентоспособност и растеж, незабавни дълбоки структурни реформи, промени в законодателството за ефективни институции и правоприлагане.

 

С УВАЖЕНИЕ, 

 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

 

______________

[i] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/25330/