Изх. № 05-01-37 / 25.08.2020 г.

 

ДО

Г-ЖА ЯНА ТОПАЛОВА,
ЗАМ.-МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

 

КОПИЕ:

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ,
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

 

ОТНОСНО: Детайлизиране на приоритет „П 4 Кръгова и нисковъглеродна икономика“ по проект на Национална програма за развитие, БЪЛГАРИЯ 2030, публикувана за обществено консултиране (Ваш № 92-00-875/ 11.08.2020 г.)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТОПАЛОВА,

БСК представи свои становища по първоначалния анализ, визията, целите и приоритетите във връзка с проекта на Национална програма за развитие, БЪЛГАРИЯ 2030.[1]

Подчертаваме, че предоставеното време за обществено консултиране не позволява ефективно участие на основните заинтересовани страни и представителни браншови организации на работодателите и предприемачите. Под въпрос е и възприетият подход за отделно обсъждане на всеки приоритет, което създава възможност за непоследователност при обсъждане на документите, проследяване на логическите и причинно следствени връзки, съвместимост между отделните приоритети и постигане на заложените цели.

1. Отбелязваме отново, че в хода на обсъждане на тези документи бяха игнорирани значителна част от бележките и предложенията, вкл. позиции и становища, изразени от представителни организации на други заинтересовани страни. Подчертаваме отново, че цитираният анализ очертава сравнително ясна и обективна картина за критичното състояние, в което се намират редица основни сектори на икономиката, социалната сфера и националното стратегическо управление, като бяха реферирани авторитетни международни класации и източници на информация. Същевременно, отделни негови части остават повърхностни и фрагментарни - напр., частта за кръговата икономика. Това налага приемане на значително по-амбициозен и, същевременно, реалистичен подход и цели за постигане на радикален обрат в основните области на политики, протичащите негативни тенденции и възпроизвеждащи се структурни дисбаланси спрямо представения в НПР 2030.

2. Предложената рамка на петте оси на развитие е като цяло приемлива, но може да се обмисли свеждането им до четири, като последните две бъдат обединени. Постигането на напредък по тях зависи в значителна степен от успеха на визираната технологична (също продуктова и енергийна) трансформация, транспортна свързаност и т. нар. екологично или „зелено“ развитие (трансформация).

Наименованието на втората ос съдържа ненужно повторение, доколкото определението за „устойчиво развитие“ в официални документи на ООН включва екологични, икономически и социални аспекти. В тази връзка, отново предлагаме да се обмисли съкращаваното на броя на приоритети от сегашните 13 на не повече от 7-8, при включване на допълнителни целеви индикатори. Това ще позволи на следващия етап да бъде осигурена опростена и адекватна на нуждите на ускореното развитие индикативна финансова рамка (бюджетни и други публични средства, финансиране от ЕС, ПЧП, частни, в т.ч. чужди инвестиции), и най-вече ефективен контрол над разпределените функционални отговорности, хода на изпълнение, резултатността и фокусиране върху проекти подкрепящи ускорения и качествен растеж, и регионалната кохезия.

3. Подчертаваме отново, че предварителният анализ, свързан с управлението на отпадъците и кръговата икономика, е изключително повърхностен и фрагментарен, не откроява действителните проблеми, не дава ясна представа за отдалеченост от националните цели при управлението на отпадъците. Най-важният фактор за насочване на усилията към идентифициране и разрешаване на проблемите и ефективно стратегическо управление в отделните области на политики е наличието на надеждна, навременна и систематизирана информация за отпадъците, каквато в момента в страната няма. В тази връзка, е необходима синхронизация на усилията на НСИ, ИАОС и МОСВ и съобразяване с основните принципи, изисквания, ревизирани цели и индикатори, представени в т. нар. Пакет кръгова икономика на ЕС и свързаните ревизирани законодателни предложения на ЕК.[2]

В резултат, детайлизацията по подприоритети се свежда до общо описателни намерения и изброяване на глобалните цели за устойчиво развитие на ООН. По такъв начин се губи връзката с основните проблеми, които следва да бъдат разрешени до 2030 г.

4. Заложената цел за рециклиране на битови отпадъци от 55% във визията, целите и приоритетите оценяваме като неамбициозна, но същевременно проблематична за достигане, от гл. т. на:

  • избора на методи за оползотворяване (изгаряне) на значителна част от генерираните битови отпадъци в гр. София,
  • декларираните намерения при предварителните обсъждания на рамката на бъдещите регионални планове за развитие, в контекста на МФР 2021-2027,
  • досегашните масираните инвестиции в съоръжения за депониране,
  • забавеното внедряване на информационната система за управление на отпадъците,
  • изключително проблематичната и противоречива правна рамка на управлението на отпадъците, в т.ч. разширена отговорност на производителя, управление на т. нар. масово разпространени отпадъци, статут, функции и резултатност на т. нар. организации за оползотворяване, нефункциониращи системи за управление на опасните отпадъци и др.

6. Прави впечатление, че липсва пряка връзка между част от целевите индикатори, включени във Визията, целите и приоритетите, и тези в приоритет 4. Например, при посочена цел за рециклиране на битови отпадъци от 55% във „Визията, целите и приоритетите“, в Подприоритет 4.1 е включена цел „Дял на обезвредените (в т.ч. депонирани) от предадените за третиране отпадъци, %“ с целева стойност за 2030 г. – 35%. По този начин се елиминира проблемът със сегашното ниско ниво на рециклиране на битовите отпадъци и необходимостта от предприемане на радикални мерки за неговото разрешаване – промени в законодателството и рамката за управление на битовите отпадъци, базата за формиране на съответните такси, фокус върху депонирането и изгарянето, финансирани с средства на ЕС и др. Следва да се има предвид и обвързващата задължителна цел за депониране на не повече от 10% от битовите отпадъци към 2035 г.,[3]  при съпоставка с национална цел от 35% (2030 г.), посочена в таблицата с индикаторите по приоритет 4.1. Очевидно, достигането на снижение от 30 пр. пункта в периода 2017 – 2030 г. и 25 пр. пункта за период от около 5 г. е изключително проблематично намерение, особено при отчитане на дефектите в настоящата правна рамка на управлението на отпадъците и досегашния фокус върху изграждане на депа, финансирани преимуществено със средства на ЕС.

Липсва пряка връзка в Интернет към съответния източник за текущото състояние и стойност за повечето от посочените целеви индикатори.

7. Следва да се прецизира съставът на индикатора „Генерирани отпадъци, на единица БВП, кг/1000 евро“ и годината, за която е посочена текуща стойност от 418 кг/1000 евро. Наименованието на показателя следва да се коригира като „Генерирани отпадъци без минералните, на единица БВП, кг/1000 евро“, доколкото през 2016 г. в България са генерирани общо около 17000 кг отпадъци на жител, от които около 15000 кг на жител са минерални отпадъци (инертни, част от строителните отпадъци, скална и земна маса от разкривки в миннодобивната промишленост и др.).[4] Следва да се прецизира дали и тези „отпадъци“, които се третират като ресурс, страничен продукт в статистката на част от държавите-членки на ЕС, имат еднакъв състав с показателя за България за отпадъци от разкривки в миннодобивната промишленост (скална и земна маса). В тази връзка, по-долу са включени две таблици от Евростат[5], от които е видно, че делът на тези „отпадъци“ в България е изключително висок и следва да се отчитат с особено внимание при оценка на общата резултатност от управлението на отпадъците.

По същия начин разделно събраните отпадъци - напр., от опаковки, електрическо и електронно оборудване и други масово разпространени отпадъци, годни за непосредствено рециклиране, също се третират като страничен продукт (вторична суровина), и не влизат в състава на показателя „общо количество генерирани отпадъци“.

Тези особености следва да се отчетат при избора на целевите показатели по подприоритет № 4.1 „Преход към кръгова икономика“ и предприемат корекции, като при необходимост се внесат съответни промени в методологията на отчитане, съобразени с преобладаващата практика в държавите-членки на ЕС и действащия класификатор на отпадъците. 

8. В първоначалния анализ и във визията, целите и приоритетите е отделено сравнително малко място на сектор енергетика, независимо, че към настоящия момент е одобрен финалният проект на Интегриран план климат - енергетика до 2030 г. В тази връзка, следва да бъде рамкирана ясно визията, приоритетите и индикативните цели за осъществяване на справедлив и амбициозен енергиен преход, даващ отговор на предизвикателствата, свързани с предстоящото извеждане на мощности на големи горивни инсталации в Маришкия басейн.

Въвеждането в експлоатация на заместващи мощности на природен газ може да се окаже от изключително значение за покриване на максималните товари и флуктуациите в системата, но като принцип не следва да се планира използване на газови централи за осигуряване на базовото потребление. Това практически би означавало затваряне на всички въглищни мощности и значимо увеличение на цената на тока, което е недопустимо с оглед на нивата на енергийна бедност в страната и запазване на високи нива на въглеродна интензивност на икономиката в дългосрочен план.

Настоящият текст не сдържа никакви измерими цели за напредъка в нивото на газификация (например: брой абонати; брой газифицирани общини; дял на природния газ от крайното енергийно потребление в сградите и транспорта). Такива трябва да бъдат определени и добавени.

Следва да се прецени техническата осъществимост и ефективност на инициирането на нови големи хидроенергийни проекти, вкл. по река Дунав и Горна Арда.

9. Приоритет № 5 „Чист въздух и биоразнообразие“ от Ос №2 „Зелена и устойчива България“ застъпва частично проблематиката, свързана с нисковъглеродното развитие, включена в Приоритет № 4. В тази връзка, следва да се преразгледа целеполагането в рамките на приоритет № 5, като от целевите индикатори следва категорично да бъде изключен т. нар. „екологичен отпечатък на Световната мрежа за екологичен отпечатък“ (Global environmental footprint network). Зад него стои авторска концепция, чиято спорна методология е критикувана многократно, вкл. от авторитетни държавни агенции на Великобритания[6], в проучвания на Европейския парламент, на ЕК и от водещи анализатори[7]. Констатираните редица пропуски и ограничения в обхвата, непрозрачни източници на данни и ненадеждни допускания (условности) дават основание на Европейската комисия да изключи екологичния отпечатък на Световната мрежа за екологичен отпечатък от по-нататъшната работа за развитие на продуктови стандарти и регулации.[8]

Още по-важно, е че този индикатор практически няма пряка връзка с подобряване качеството на въздуха и биоразнообразието, доколкото отразява само и преди всичко промените в емисиите на въглероден диоксид и свързаната поглъщателна способност на океаните и сушата.

10. За всички индикатори за изпълнение в Подприоритет „4.2 Преход към нисковъглеродна икономика“ следва да бъде посочена размерност и пряка връзка в Интернет към съответния източник на данните за текущата стойност за България и ЕС.

11. Основен проблем за осъществяване на целите за нисковъглеродно развитие - Подприоритет 4.2, остава „развързването“ (decoupling) на икономическия ръст от този на (ресурсите), енергийното потребление и на емитираните парникови газове.

В тази връзка отбелязваме отново, че редица действащи и разработвани през т. г. ключово значими национални и секторни стратегически документи са базирани върху дългосрочни прогнози, разработени извън България. Например, прогнозите на т. нар. модел PRIMES на Атинския технически университет са възприети като ключови входящи параметри при изготвяне на действащите Национална енергийна стратегия от 2011 г. и Национална транспортна стратегия - 2030 г.

Същевременно, Министерството на финансите продължава да използва дългосрочни прогнози и допускания, напр., в т. нар. Конвергентна програма 2018-2021 г. и Доклада за стареенето 2018 на ЕК (The 2018 Ageing Report. Economic & Budgetary Projections for the 28 EU Member States 2016-2070), които на практика преповтарят заложените пасивни макроикономически сценарии на изключително нисък средногодишен реален темп на ръст на БВП от около 1,4-1,5% до 2030 г. Този темп е заложен и при прогнозиране на БВП, енергопотреблението, енергийната интензивност и други критични параметри на одобрения Интегриран национален план климат - енергетика до 2030 г.

Независимо, че при ревизиране на първоначалния проект на Визия, цели и приоритети на НПР 2030 беше възприета амбициозна цел за конвергенция – достигане на ниво от 75% БВП на жител по ППС спрямо ЕС през 2030 г., прокарването на този пасивен макроикономически подход в свързаните хоризонтални и секторни политики и стратегии обрича страната на застой и невъзможност да достигне дори настоящото ниво на конвергенция на Румъния по БВП на ж. по ППС от 65% спрямо ЕС 28-100% до 2030 г.

Подчертаваме отново, че проектът на НПР 2030 в неговата завършена и пълна версия следва да бъде консултиран отново с експертната общност и представителните организации на заинтересованите страни, като бъде осигурено достатъчно време за обсъждане, актуализиране за отразяване на целесъобразните бележи и предложения, и впоследствие внесен за обсъждане в ресорните комисии на Народното събрание.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

 /п/

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

 

___________________

[1] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/26128/ и https://www.bia-bg.com/standpoint/view/25654/

[2] https://ec.europa.eu/environment/circular-economy/ и https://ec.europa.eu/environment/waste/target_review.htm

[3]  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A01999L0031-20180704 – чл.5, т.5; https://ec.europa.eu/environment/waste/target_review.htm;

[4] http://otvori.net/eurostat

[5] https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Waste_statistics/bg

[6] A review of recent developments in, and the practical use of, ecological footprinting methodologies A research report completed for the Department for Environment, Food and Rural Affairs by Risk & Policy Analysts Ltd. DEFRA. 2007.

[7] Ecological footprinting. Final Study. European Parliament. Directorate A Division Industry, Research and Energy. 2001, стр. 27, 39-40; Analysis of Existing Environmental Footprint Methodologies for Products and Organizations: Recommendations, Rationale, and Alignment. EC/JCR. 2011; Joumard R., Gudmundsson H. (Editors) et al. 2010. стр. 239, 240-243 и др.

[8] Environmental Footprint Pilot Guidance document, - Guidance for the implementation of the EU Product Environmental Footprint (PEF) during the Environmental Footprint (EF) pilot phase, version 5.2. ЕС. February 2016.


Относно приоритет „П 4 Кръгова и нисковъглеродна икономика“ по проекта на Национална програма за развитие
Добави мнение