Дата: 10.01.2020

Източник: списание "Икономист"

Прочетено: 2078

Зелената сделка е терминът, с който приключи предходното десетилетие и започна новото в ЕС. Това е планът на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, с чието изпълнение Брюксел цели да се превърне в глобален климатичен лидер, чийто пример да бъде последван и от другите държави. Новият курс, който предстои да бъде "облечен" в конкретно законодателство, ще промени всички икономически сфери. Но основните цели – постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и намаляването им с 50 – 55% до 2030 г., са амбициозни и тяхното постигане няма да е лесно. Особено за държави като България, които не са толкова развити, колкото водещите европейски икономики.

Зелената сделка трябва да доведе до промени в два стратегически документа – Националната програма за развитие "България 2030" (НПР "България 2030") и интегрирания план "Енергетика-климат", който ще служи за основата на дългосрочна стратегия на развитие на енергетиката в страната. Според зам.-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков в първия вариант на НПР "България 2030" има изключително пасивна рамка за развитие на икономиката, около 1,5% среден годишен ръст на БВП, което би ни отдалечило от доближаването на средноевропейските нива на производителност, доходи, енергийно потребление на жител и други основни показатели. Официално окончателният вариант не е готов и няма конкретна дата за приемането му, като се очаква това да стане до средата на годината.

За държави като България планът е както възможност за технологично обновление, така и заплаха, защото стартът не е равен – "старите" членки са много по-развити и за тях преходът ще е значително по-лек. Полша например заяви, че няма да приеме сделката, ако срокът за изпълнение на целите не се увеличи до 2070 година. Българските власти все още нямат ясна позиция по "сделката". "Българската икономика е тясно обвързана с европейската и в този контекст бихме могли да очакваме положителни тенденции в дългосрочен план. За средносрочните ефекти и конкретните им проявления би било прибързано да се говори, преди да се изясни механизмът на европейския Зелен пакт, но със сигурност ще има предизвикателства и преходът няма да е лесен и безконфликтен", казва в отговор до "Икономист" вицепремиерът Томислав Дончев. Според него тепърва ще се променят нормативни и стратегически документи в ЕС, за което предстоят разговори и преговори както в Съвета, така и в Европейския парламент. "Страната ни ще продължи да бъде активен участник в тези процеси, отстоявайки националния интерес", обещава Дончев.

Старши икономистът на "Отворено общество” Георги Ангелов смята, че България има аргументи да договори изгодни условия. "На този етап сме най-напред в изпълнението на зелените изисквания – емисиите в България са спаднали драстично през последните 30 години, изпълнихме изискванията за зелена енергия през 2012 г. – 8 години преди крайния срок. Това може да се използва като аргумент за получаване на отстъпки по следващите цели, които да бъдат отложени във времето и да има повече финансиране, така че да не са твърде тежки за местната икономика", смята икономистът.

Ако продължим сравненията с Полша, която официално защити пред ЕК удължаването на живота на въглищните си централи, ще установим, че у нас все още не е ясно какво ще се случи с "кафявите" ТЕЦ-ове. От една страна, в представения на 19 декември пред парламентарните комисии по енергетика и околна среда от енергийния министър Теменужка Петкова ревизиран план за енергетика и климат пише, че техният живот е осигурен за десетилетия напред. Но от друга, е заложено от 2025 г. производството на енергия от въглища плавно да намалява и да достига 3% от брутното потребление през 2050 г. при 33% през 2020 г. В същото време страната трябва да спре субсидирането на централите след 2025 г., тъй като (за разлика от Полша) не защити пред Брюксел в срок удължаването на държавната помощ след тази година. Това ще направи токът, произвеждан от тези централи, изключително скъп и на практика непродаваем. Възможно е те да се газифицират, но за това ще са необходими милиардни инвестиции, които пак трябва да се калкулират в цената на електричеството. Николай Михайлов от "Денкщат България" е категоричен, че конверсията на газ в ток и след това използването му за отопление е чиста загуба на енергия.

И Михайлов, и Димитър Бранков смятат, че държавата трябва да задейства план за конверсия на заетостта във въглищните райони. "Ясно е, че до 2030 г. въглищата излизат от употреба, защото няма да могат да отговарят на новите екологични изисквания. Но периодът е доста дълъг, така че има възможност да се реагира, още повече че може евентуално да се договори и по-дълъг период. Въпросът е да има ясна стратегия какво ще се прави", казва Георги Ангелов.

В Зелената сделка е предвиден и т.нар. фонд за справедлив преход, който да подпомогне държави като Чехия, Полша и България, на които въглищните централи са важна част от енергийния баланс. Теоретично той е на стойност €100 млрд., но само €10 млрд. ще идват от европейския бюджет – останалите €90 млрд. ще са под формата на заеми и трябва да бъдат набрани чрез Европейската инвестиционна банка и местни банки за развитие. Това ще изисква коренна промяна на практиката на "усвояване" на европейски средства – парите ще трябва да се връщат заедно с лихвите, затова ще трябва да се правят и икономически рентабилни проекти.
 
Намаляването на производството на ток от въглища ще даде перспектива пред все още непопулярни сред обществото технологии като добилото лоша слава напоследък изгаряне на отпадъци. През последните месеци горенето на отпадъци в някои централи стана скандално, защото не се извършва по регламентиран начин от пригодени за това инсталации, но то е трайна мярка и в най-новата стратегия на ЕС за кръговата икономика. Заложените цели са, че 60% от ресурсите трябва да бъдат повторно оползотворени или рециклирани, 10% да се депонират, като останалите 30% са предвидени за изгаряне. "Зависи каква технология се използва, какъв е операторът и какъв е отпадъкът. Ако процесът се контролира ефективно, отпадъкът е с добро качество. това е начин да се извлече остатъчната стойност от суровини, които са останали, след като е преминал процесът по сортиране и рециклиране", обяснява Иван Паспалджиев от "Денкщат". Той допълва, че няма как без ядрена енергетика, горене на отпадъци и газификация да се постигне енергийна сигурност в новите условия. ВЕИ и енергийната ефективност очаквано ще имат все по-значима роля и България трябва да се възползва максимално от възможностите, които това предоставя, изтъква Паспалджиев.

След климата втората най-важна тема в Зелената сделка е кръговата икономика – всеобхватен модел, който не се отнася само до рециклиране и оползотворяване на отпадъци. Основната ѝ цел е свързана с производството на стоки и услуги, които изискват по-малко ресурси и оказват по-малко негативно въздействие върху околната среда. Очаква се потребителите да бъдат облагодетелствани. Сред бъдещите мерки са преустановяване на т.нар. планирано остаряване на продукти, въвеждане на право на поправка, така че да може максимално дълго време един продукт да остане в употреба. "Отворен остава все още въпросът за това как компаниите ще се справят с всички нови регулации за екодизайн и ресурсна ефективност, тъй като на този етап българският бизнес не е готов", казва Николай Михайлов.
 
Боклукът от Европа не е само за горене. Заради по-евтината работна ръка България може да привлече и инвестиции за изграждане на автоматизирани производства за оползотворяване на отпадъци. Наскоро край гр. Елин Пелин гръцка компания пусна завода си за рециклиране на т.нар. пластмасови торбички, което се извършва с най-модерната инсталация от този вид в Европа. Това екологично производство може да служи за пример и на други държави. Една от най-големите организации за оползотворяване на отпадъци има у нас предприятие за рециклиране на отпадъци, които идват от Западна Европа.

"Това е бизнес и ако се прави според всички изисквания на закона, ако се спазват регулациите и има добри технологии и опитни специалисти, не е повод за притеснение, а по-скоро полза, че като икономика успяваме да се възползваме от него. При това Зелената сделка подкрепя точно такива решения", допълва Михайлов.

Конкретните мерки към плана все още не са обявени, което прави трудна прогнозата как ще се отрази той на българската икономика, но някои тенденции могат да се очертаят. Димитър Бранков смята, че Зелената сделка ще доведе до още по-голямо засилване за мерките за енергийна ефективност в предприятията, транспорта и бита, на търсене и прилагане на нови решения за производство и съхранение на енергия, включително на новите водородни технологии. Но е категоричен, че е необходимо ефективно единодействие на всички засегнати – предприятия, финансиращи институции, образователна система, посредници в трансфера на технологии, изпълнителна и законодателна власт и други. "Зелената сделка ще засегне практически всеки икономически сектор в Европа. Изрично се акцентира на строителство, тежка индустрия, земеделие, транспорт, търговия, финанси, кохезионна политика… Ако България не иска за сетен път да изостава, трябва активно да се възползва от възможностите и посоката, които пактът задава", категорични са експертите от "Денкщат".

Евродепутатът Радан Кънев (ЕНП), който е един от най-активните по темата родни политици, смята, че Зелената сделка може да бъде и голям шанс за България и за нашата икономика. Но само ако страната извърши серия от действия, като например инвестиции в научна и изследователска дейност и иновации в енергетиката и индустрията; незабавно включване в Европейската платформа за справедлив преход на въглищните региони; подготвяне и представяне пред ЕК и инвестиционния сектор на амбициозни пилотни проекти за нови енергийни и индустриални технологии; разработване на програми и проекти за следващия финансов период 2021 – 2027, които да гарантират адекватно справяне с предизвикателствата от преминаването към нисковъглеродна икономика.

Поемането от ЕС на ролята на климатичен лидер няма да е лесна задача. Допълнителните инвестиции в декарбонизация и създаване на по-дълготрайни продукти могат да доведат до спад на конкурентоспособността на европейските икономики. Затова ЕС смята да въвежда екологични стандарти за всички стоки, които се продават на нейната територия, и ако вносът не ги покрива, ще бъде облаган с допълнителни мита. Целта е този механизъм да убеди държавите извън ЕС да възприемат подобни стандарти. В един идеален свят се очаква да се случи точно това, защото европейският пазар е най-големият, но в несигурната ера, в която живеем, отговорът може да бъде тарифни войни и още несигурност.