Дата: 22.12.2014

Източник: БСК

Прочетено: 1932

Най-силно негативно върху дейността на фирмите през 2014 г. се е отразила политическата нестабилност в страната, показват резултатите от традиционната годишна анкета на БСК сред членовете на камарата – „2014 г. през погледа на бизнеса“. Проучването е проведено сред  457 мениджъри и собственици на компании в периода 1-15 декември 2014 г., а резултатите от него бяха представени на пресконференция днес, 22.12.2014 г.

ОБЩА ОЦЕНКА НА 2014 Г.

Едва 9% от участниците в анкетата смятат, че бизнес климатът през 2014 г. се е подобрил спрямо 2013 г., когато позитивните оценки бяха 20 на сто. Изключително високи е процентът (35%) отговорили, че има влошаване на икономическите условия в страната, а според повече от половината (53%) от анкетираните те не са се променили.

26% декларират подобряване на икономическото състояние на своята фирма. 47% са успели да запазят показателите от предходната година, а 25% отчитат спад на фирмените си показатели.

Увеличение на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест, както и слабо влошаване на достъпа до кредити през 2014 г., отчитат анкетираните. Най-силно негативно е усещането на бизнеса по отношение на корупцията, която според 60% от участниците в проучването е нараснала през 2014 г., а според други 33% е останала без промяна и нито един не е отбелязал намаление на това негативно явление.

Най-високи нива на корупция[1], според анкетираните, се наблюдава при обществените поръчки (50 %), съдебната система (45%), МВР/КАТ (43%), здравеопазването (43%), митническото обслужване (35%) и регулаторните режими (34%). Относително по-малко корупционни практики са налице при контрола по спазване на екологичните (21%), санитарно-хигиенните (19%), данъчно-осигурителните (19%) и трудово-правните (14%) норми, а най-ниско корупционна е сферата на образованието (12%).

Сред институциите най-висока оценка получава данъчната администрация (63%), следвана от местната власт (47%) и Президента на РБ (27%). Парламентът и евродепутатите са оценени положително от едва 10% от анкетираните, а с най-ниско доверие се ползва съдебната власт (4%). Тя е и лидер по неодобрение (94%), следвана от Народното събрание (86%) и от Президента (67%). По традиция, над половината анкетирани (51%) се затрудняват да оценят работата на евродепутатите, което очевидно се дължи на недостатъчна осведоменост.

За втора поредна година отчитането на отношението към изпълнителната власт се затруднява от смяната на три правителства, затова попитахме каква е оценката за всяко едно от тях. Най-негативно е оценена работата на правителството с премиер Пламен Орешарски, а най-позитивна е оценката за правителството с премиер Бойко Борисов. Трябва да се отчете, обаче, че правителството „Орешарски“ управлява през цялото първо полугодие, а кабинетите „Близнашки“ и „Борисов“ могат да бъдат по-трудно оценявани, поради по-краткия срок на тяхното управление. По тази причина, за последните две правителства отговорилите „не мога да преценя“ преобладават. Като цяло, изпълнителната власт заема „златната среда“ сред останалите институции със средно около 20% одобрение.

От четирите ключови за 2014 г. събития – кризата с КТБ, природните бедствия, политическата нестабилност и санкциите срещу Русия, най-силно негативно върху дейността на фирмите се е отразила именно честата смяна на правителства и общата политическа нестабилност в страната.

СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ПРЕЗ 2014 Г.

Най-негативно икономическата ситуация през 2014 г. се е отразила върху продажбите/ оборотите (37%), следвани от обемите на производство (35%) и работните места (25%), а в по-малка степен спад спрямо 2013 г. се отчита при външните пазари (23%) и работните заплати (14%).

Инвестиционната активност на анкетираните компании през 2014 г. е отбелязала ръст спрямо 2013 г. по отношение на развитието на нови продукти/услуги (35%) и на човешките ресурси (25%), а в по-малка степен – за нови мощности (18%). Като цяло, обаче, в преобладаващия процент се запазва нивото на инвестиции спрямо 2013 г.

Расте процентът на тези, на които се е наложило да преструктурират кредитите си (2012 г.- 20%, 2013 г.- 26%, 2014 г. - 28%). Сериозно намаляват успяващите да плащат кредитите си навреме (от 70% през 2012 г. и 64% през 2013 г. на 42% през 2014 г.). Ръст отбелязват и просрочените задължения към финансовите институции (от 10% през 2012 и 2013 г. на 14% през 2014 г.).

Преобладаващо без промяна остават задълженията на предприятията към финансови институции, контрагенти, бюджета и персонала, като най-малък ръст бележат задълженията към бюджета (12%) и към персонала (14%), за сметка на задълженията за оборотни средства (23%) и за доставки на суровини, материали и услуги (21%).

И през 2014 г. проблемът с просрочените несъбрани вземания остава без съществена промяна. 74% от анкетираните декларират, че имат просрочени вземания от контрагенти. Единствената позитивна тенденция е, че просрочията с повече от година слабо намаляват (от 33% през 2012 г. и 30% през 2013 г. на 25% през 2014 г.).

По отношение на работната сила най-често работодателите страдат от липса на строго профилирани специалисти (46%), изпълнителски състав (40%) и ръководен персонал (25%). Много по-малко се усеща липсата на общи работници (18%), а „гладът“ за административен персонал е едва 9%.

Това отново показва, че работодателите насочват вниманието си приоритетно към квалифицираните кадри със специфични компетенции. В същото време, най-често при търсенето/наемането на персонал най-често работодателите установяват у работната сила липса на[1]: професионални умения и компетенции (40%), нереалистична самооценка и очаквания за реализация (35%), технологична и организационна дисциплина (35%), технически/технологични компетенции (25%), креативност/иновативност (23%) способност за работа в екип (21%), езикови компетенции (19%), комуникативни умения (17%), желание за професионално развитие (15%), мениджърски/лидерски умения (15%) и адаптивност (6%).

ОТНОШЕНИЕ КЪМ АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

Определянето на такса „смет“ единствено на база количество генерирани отпадъци и запазването на плоското данъчно облагане срещат пълната подкрепа на анкетираните.

Увеличението на данъка върху лихвите по депозитите, обаче, събира 88% противници и 9 % привърженици.

86% от анкетираните се отнасят негативно към увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) за 2015 г., едва 5% подкрепят подобно решение, а 9% се затрудняват да преценят.

За 31% от анкетираните ръстът на МРЗ през 2014 г. е довел до увеличение на разходите за работни заплати и осигуровки, на 25% от работодателите се е наложило да преструктурират разходите си, 14% декларират като ефект влошаване на финансовите показатели на компаниите, а на 11% се е наложило да закрият работни места. 19% от анкетираните са заявили, че ръстът на МРЗ през 2014 г. не се е отразил на дейността им.

Силно негативно е отношението на анкетираните към увеличението на минималните осигурителни доходи по административен път, както и заплащането на първите три дни болнични от работодателя.

Налице е силно колебание по отношение обвързването на максималния осигурителен доход с размера на МРЗ – 39% от анкетираните са против подобна стъпка, други 30% я подкрепят, а останалата една-трета от анкетираните се затруднява да прецени.

Личи раздвоение и по въпроса за увеличението на пенсионната възраст, като противниците и привържениците на тази мярка са почти равен брой, с лек превес на подкрепящите я. Що се отнася до това с какви темпове да се увеличава пенсионната възраст, надделява позицията, че трябва да се приеме т.нар. „мек вариант“, т.е. с по два месеца годишно.

Налице е известно колебание у анкетираните по отношение изравняването на пенсионната възраст на мъжете и жените и премахването на тавана на пенсиите. Всеки пети подкрепя първата идея и отхвърля втората. Сравнително висок е и процентът на затрудняващите се да преценят.

Не така стои въпросът с въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители, както и на изискване за минимална възраст за пенсиониране за служителите на МО, МВР и МП. Тези две предложения срещат категоричната подкрепа на анкетираните, а противниците са пренебрежимо малък процент.

Идеята за национализиране на допълнителните пенсионни фондове (УПФ) също среща категоричното неодобрение от страна на анкетираните – едва 2% от тях подкрепят подобна стъпка. Важно е да се уточни, че повод да бъде зададен този въпрос в анкетата на БСК бяха появили се в публичното пространство в края на м. ноември сигнали за подобна идея. Анкетата е проведена в периода 1-15 декември, т.е. преобладаващата част от отговорите са получени в периода до 14 декември, когато избухна скандалът около предложенията за промени в КСО, предвиждащи т.нар. „свободен избор“ между УПФ и НОИ.

ОЧАКВАНИЯ ЗА 2015 Г.

По отношение на икономическите процеси през 2015 г. се запазват пропорциите от миналогодишното изследване, когато 34% от анкетираните прогнозираха ръст на икономиката, 33% бяха по-скоро песимисти, а 25% очакваха запазване на нивото от предходния период. В тазгодишното проучване единствената промяна е слабото покачване на процента на оптимистите – 35% от анкетираните предвиждат позитивно развитие на икономиката през 2015 г.

Що се отнася до бизнес плановете за 2015 г., най-сериозна активност фирмите планират във връзка с разработването на нови продукти и услуги (61%), търсенето на нови пазари (56%) и увеличаването на обема на производството (49%). Мениджърите са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити (11%) и ръст на работните места (23%). Всеки трети анкетиран планира увеличение на трудовите възнаграждения (37%) и изпълнение на европроекти (39%).

Прави впечатление високият процент все още нерешили дали ще кандидатстват за еврофинансиране – всеки трети (35%) има колебания в това отношение. За сравнение, през миналата година този процент беше 16, а готовност за кандидатстване декларираха 59% от анкетираните.

Най-честите причини за отказ[1] на фирмите да кандидатстват за еврофинансиране са: тежките процедури (83%), съмнения в обективността на оценяването (79%), липса на авансово финансиране (48%), недостатъчна информация (42%), липса на квалифициран човешки ресурс за изпълнение на проектите (39%) и продължаващото изпълнение на вече започнат проект (14%).

Почти всеки втори анкетиран (47%) декларира, че възнамерява да инвестира в развитие и обучение на персонала, което е показател за осъзнаването на ключовата роля на човешките ресурси за постигането на конкурентоспособност. Спрямо миналогодишното проучване сериозно намалява процентът на анкетираните, които планират инвестиции в производствени мощности – такива плановете за 2014 г. декларираха 39%, а за 2015 г. са 26%. Интересът към инвестиции в иновации, марки и патенти остава непроменен – за 2014 г. такива очаквания имаха 33% от анкетираните, а за 2015 г. са 32%.

***

вж. резултатите от Анкета 2013 и Анкета 2014

вж. Снимки от пресконференцията и АУДИОЗАПИС

 


[1] Анкетираните са давали по повече от един отговор


[1] Анкетираните са давали по повече от един отговори


[1] Анкетираните са дали по повече от един отговор