Дата: 17.12.2018

Източник: БСК

Прочетено: 2389

На 17 декември 2018 г., БСК представи резултатите от традиционното, четиринадесето по ред онлайн-допитване до членовете на Камарата относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година.

Проучването е проведено в периода 1 ноември – 1 декември 2018 г. и обединява отговорите на 740 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата.

85% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 11% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети).

46% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 19% - от „Преработваща промишленост, 18% - от сектор „Търговия“, 12% от сектор „Строителство“, 3% - „Селско стопанство“, и 2% - „Добивна промишленост“.

32% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 27% - в Североизточен, 15% - в Южен централен, 11% - в Северозападен, 8% - в Югоизточен, 7% - в Северен централен.

Спрямо миналогодишното изследване се влошава оценката на анкетираните за бизнес климата. Почти половината от участниците в проучването посочват, че е налице влошаване на средата, а една-трета от анкетираните отчитат липса на промяна в бизнес средата.

И по отношение състоянието на фирмите спрямо предходното изследване е налице известно отстъпление, като най-голям дял (49%) от анкетираните отчитат застой в развитието си, а 26% - влошаване. 24% декларират положително изменение в показателите на фирмите, като през 2017 г. позитивните оценки са били 28%.

За да спазим традицията, и в настоящата анкета потърсихме мнението на бизнеса по актуалните за годината събития и предложения за нормативни промени.

  • Най-силно одобрение срещат предложенията за повишаване на количествените прагове за независим финансов одит на годишните финансови отчети (74%), за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС (72%) и за премахване на т. нар. „клас прослужено време“ (64%) и на минималните осигурителни прагове (58%). С висока подкрепа (57%) се ползва и улесняването на процедурите за привличане на работници от страни извън ЕС.
  • Преобладаващо негативно са оценени административното определяне на МРЗ (81% неодобрение), намеренията за въвеждане на квоти за наемане на хора с трайни увреждания (77% неодобрение) и увеличението на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. (64% неодобрение).
  • Подобно на резултатите от миналогодишното изследване, и през 2018 г. бизнесът се колебае по отношение ускореното приемане на страната ни в Еврозоната – 50% одобряват подобна стъпка (при 43% през 2017 г.), 43% са против (при 41% през 2017 г.), а 7% се затрудняват да преценят (16% през 2017 г.).

76% от анкетираните не одобряват промените в Наредбата за касовите апарати, а всеки трети има притеснения, че няма да успее да отговори на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането на Наредбата.

77% от анкетираните споделят, че изпитват неудобства от сезонната смяна на часовото време, а 81% смятат, че тя трябва да бъде премахната. Преобладава мнението (47,3%), че трябва да бъде запазено като постоянно зимното (стандартното) часово време.

66% от анкетираните декларират, че през 2018 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 34% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, вкл.:

  • Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител (90%);
  • Необективно оценяване на офертите (81%)
  • Изискване за предоставяне на актуални документи и данни, служебно/публично известни на възложителите (76%)
  • Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (59%);
  • Забавено разплащане от страна на възложителя (55%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (52%);
  • Подмяна на подизпълнители (45%);
  • Неспазване на изискванията за публичност при обявяване на поръчки (45%).

39% от участниците в анкетата смятат, че Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. е било успешно, а според 41% успехът е частичен. 66% виждат (пълно или частично) имиджови ползи за страната ни от този важен държавен ангажимент, а според 57% Европредседателството не е донесло никакви ползи за икономиката.

Оценката на институциите:

  • Най-високо са оценени Омбудсманът на РБ (69%) и Президентската институция (57%).
  • По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт и Народното събрание, които са оценени положително от едва 7% от анкетираните. За сравнение, през предходната година одобрението за НС е било 8,9%.
  • Изпълнителната и местната власти събират еднакъв процент одобрение – 19%, като през предходната година одобрението е било 25-26%.
  • Работата на евродепутатите одобряват 16% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (36%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.
  • Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), Комисията за финансов надзор (КФН), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ. Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (38%), а най-негативна оценка получава КЕВР (3% при 7,6% през 2017 г.).

Според 58% от участниците в проучването, корупцията е нараснала, а според 49% се увеличава престъпността.

Спрямо предходната година негативна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат съответно 58 и 46% от анкетираните, при средно 42% през 2017 г.

Запазва се оценката за достъпа до кредитиране през 2018 г. (27%) спрямо 2017 г. (27,8%), но по-голямата част от анкетираните (47%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.

Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 18% през 2018 г. при 12% през 2017 г. 42% от анкетираните отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 27% са на мнение, че дори е налице влошаване.

Всеки трети анкетиран отчита ръст в обемите на производството и на продажбите/оборотите през 2018 г., а други 29% остават на нивата от предходната година. Около 40% от анкетираните декларират спад по тези показатели.

Достъпът до външни пазари остава относително непроменен през 2018 спрямо 2017 г.

По отношение на работните места тенденцията е негативна – през миналата година 20% от анкетираните са споделили, че през годината са намалили броя на работниците си, а през 2018 г. отговорилите по този начин са 25%. Успоредно с това, 39% от анкетираните декларират, че през 2018 г. са увеличили работните заплати в своите предприятия, а през 2017 г. така са отговорили 52%.

И през 2018 г. класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти – нови мощности – човешки ресурси“, но спрямо 2017 г. силно намалява процентът на деклариралите инвестиционна активност – през миналата година около 30% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 8-12.

Положителна тенденция през 2018 г. е намалението на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти. През 2017 г. посочилите намаление на задълженията са били около 15%, а посочилите ръст – около 20-22%.

Слабо подобрение спрямо 2017 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания от контрагенти, като през миналата година ръст на тези вземания е бил отчетен от 32% от анкетираните, а през настоящата процентът е 11. Повишение се наблюдава при несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия, които през 2017 г. са нараснали с около 5%, а през настоящата година – със 7-10%.

Общият размер на просрочените вземания леко се повишава спрямо предходната година – от 79,7 на 82,4%. Положителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година намалява почти двойно – от 41% през 2017 г. на 23% през 2018 г. Сред просрочията над една година най-много са в сектора на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата промишленост.

По отношение на работната ръка се задълбочава тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Най-голям „глад“ за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство.

Най-често срещаните дефицити у работната сила са в областта на професионалните и техническите/технологичните умения и компетенции, както и по отношение на мениджърските умения и реалистичната самооценка.

Най-висока оценка получава работната сила по отношение на езиковите компетенции, уменията за работа в екип и адаптивността.

Все повече компании развиват дейности в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), като най-голямата част от тях (23%) мотивират действията си с фирмена етика и култура.

Относително еднакъв е делът на анкетираните, които споделят, че работят в областта на КСО с цел мотивиране на служителите и поддържане на фирмената репутация.

Получаването на конкурентно предимство и изпълнение на задълженията във връзка със сертификация по ISO26000 събират най-малък процент като аргументация за КСО-активности.

Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2019 г. очакват над 75% от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 36% от анкетираните за ръст на работните места. 

Що се отнася до общото развитие на икономиката, налице е известно намаление на оптимистичните очаквания спрямо предходната година, респективно – нараства песимизмът. Запазва се големият дял на анкетираните, които очакват застой.

Намеренията на анкетираните за 2019 г. са свързани най-вече с разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година се увеличава делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (20% при 10% през 2017 г.).

Положителен момент в тазгодишното проучване е сериозният ръст на планиращите да инвестират в иновации, марки и патенти – 28% от запитаните при 11% през предходната година.

Намеренията за инвестиции в човешки ресурси се запазват на почти същото ниво като през предходната година (38% при 39% през 2017 г.). 42% от анкетираните планират провеждането на специализирани обучения на персонала, 7% поставят акцент върху обученията в т.нар. меки умения, а за 16% приоритет са и двата типа обучения. 35% не планират такива дейности.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Спрямо миналогодишното изследване е налице влошаване на оценката за бизнес климата, а самооценката за състоянието на предприятията е „застой“ и „слаб растеж“.

Проучването отчита умерен песимизъм за 2019 г., който в голяма степен се дължи на неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и дефицит на качествена работна ръка.

За поредна година сред ключовите приоритети на фирмите е именно работната сила, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение. Най-голямо търсене има за тесни специалисти и изпълнителския състав, а в по-малка степен - за административен и помощен персонал. Проблем е попълването и на мениджърските позиции.

Преобладаващата част от работодателите изразяват готовност да инвестират в обучение на персонала и в увеличение на трудовите възнаграждения, но на база постигнати задоволителни нива на умения и компетенции.