Дата: 11.12.2006

Източник: БСК

Прочетено: 2032

 

Презентация от срещата

Снимки от срещата

В периода 20 ноември – 5 декември 2006 г. Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес проведе социологическо проучване сред 300 мениджъри и собственици на фирми, членове на Камарата. Проучването обхвана всички сектори на икономиката, както и различни по големина предприятия – големи, средни, малки и микро, от всички региони за планиране.

Като цяло, фирмите оценяват изтеклата 2006 г. като успешна за тяхната дейност – 68 % от анкетираните заявяват, че са постигнали по-добри резултати, а 32 % за запазили нивото си от предходната година. Трябва да се отбележи, че за разлика от миналогодишното проучване процентът на фирмите, декларирали влошаване на състоянието на своето предприятие, е нула (през 2005 г. този процент беше 3).

78 процента от фирмите са увеличили продуктовата си листа, а 72 процента предвиждат да направят това през 2007 г.

Положителна е тенденцията и по отношение на износа – 47 процента от фирмите са увеличили износната си листа, а 76 процента очакват подобна тенденция и през следващата година. По този показател се отчита известно влошаване спрямо миналогодишното проучване, когато 62 процента от анкетираните декларираха увеличение на износната си листа.

Външнотърговската ориентация на фирмите е преобладаваща – 65 процента от тях са осъществили износ през настоящата година, а 35 процента са работили само за вътрешния пазар. Необходимо е да отбележим, обаче, че част от тези 35 процента са фирми от финансовия сектор (банки), които по презумпция не изнасят стоки и услуги.

За разлика от 2005 г., настоящото проучване показва повишаване процента на фирмите, отделящи адекватно внимание на обектите на индустриална собственост. 47 % от анкетираните декларират, че предприятието им притежава индустриална собственост (патенти за изобретения, полезни модели, марки, географски означения, промишлени дизайни), а други 42 процента изразяват готовност да защитават своя индустриална собственост през 2007 г. Важно е, обаче, да се уточни, че тези 42 процента са най-вече измежду фирмите, които вече притежават индустриална собственост и са оценили ползите от това за просперитета на фирмата и за повишаване на нейната конкурентоспособност.

Кредитната експанзия през последните години се отразява съществено и на стопанските субекти – 58 процента от фирмите са ползвали банкови кредити или лизинг за финансиране на дейността си. Почти същият процент (57%) планират да ползват кредити и лизинг и през следващата година, а още 11 процента все още обмислят подобна възможност. 32 %, обаче не възнамеряват да се обърнат към банките и лизинговите компании за финансиране на дейността си, като вероятно обръщат поглед към възможностите, които ще предоставят структурните фондове на ЕС.

Сериозни са намеренията на българските мениджъри да ползват финансовите инструменти на структурните фондове на ЕС – 84 % от анкетираните възнамеряват да участват с проекти за европейско финансиране, а други 16% все още се колебаят. Нито един от анкетираните не е заявил, че не възнамерява да кандидатства с проекти пред ЕС. Едва 20%, обаче, заявяват, че са информирани в достатъчна степен за условията за кандидатстване, други 30 % твърдят, че не разполагат с достатъчно информация, а 50% - че са информирани в определена степен, но се нуждаят от допълнителна информация. Огромен е процентът (79%) на желаещите да получат специално обучение за условията за кандидатстване и начина на подготовка на проектите.

Предстоящото присъединяване към Европейския съюз предполага достигането на определени стандарти на производството в областта на екологията, безопасните и здравословни условия на труд и санитарно-хигиенните условия. Около една-четвърт от анкетираните декларират, че пред тях подобни проблеми не стоят, като най-голяма степен на готовност се отчита в областта на околната среда (37%). Не са малко, обаче, фирмите, които възнамеряват да инвестират през 2007 г. в екологични (26%) и санитарно-хигиенни изисквания (16 %), за постигане на безопасност и здраве при работа (21%) и за подобряване на енергийната ефективност на производството (21%).

По отношение на бизнес средата, като най-големи пречки за осъществяване на стопанска дейност анкетираните посочват: 

  • Липсата на квалифицирана работна ръка (50%) и ниското качество на административното обслужване (55%) са сред най-сериозните пречки, стоящи пред бизнеса. За сравнение, през 2005 г. процентите бяха, съответно – 21 и 17;
  • Високото осигурително бреме и нелоялната конкуренция са следващата група пречки, получили най-висок процент – по 45% (през 2005 г. процентите бяха, съответно – 34 и 21);
  • Бюрокрацията е пречка пред дейността на 40 % от предприемачите (за сравнение, през 2005 г. процентът беше 24);
  • Тромавата и неефективна съдебна система и лошата нормативна уредба пречат на 35 процента от анкетираните (през 2005 г., процентите бяха, съответно – 9 и 20);
  • Следващият по сила проблем е корупцията (30 %), където също е отбелязан сериозен ръст спрямо 2005 г. (11%);
  • Всеки четвърти се оплаква от нелегалния внос (25%), което надвишава сериозно миналогодишните резултати (8%);
  • Както и през миналата година, нивото на данъчно облагане представлява проблем едва за всеки пети предприемач (20 % през 2006; 19 % през 2005 г.).

 

Намаляването на осигурителното бреме с 6 пункта през 2006 г. е позволило на всеки четвърти бизнесмен (25%) да увеличи работните заплати на своя персонал, а всеки трети (30%) е инвестирал спестените средства в пряката си производствена дейност. Не са малко, обаче, и тези, които твърдят, че намалението не се е отразило съществено върху дейността им (35%). Ето защо, не е изненадващ фактът, че 89 % от анкетираните се надяват на ново намаление на осигурителните вноски през 2007 г.

Решението за намаление на корпоративния данък до 10% за 2007 г. се оценява като сериозна положителна стъпка от страна на анкетираните, което според тях ще изведе голяма част от сивата икономика на светло (53%) и ще подобри инвестиционния климат (30%). Други 17 %, обаче, смятат, че корпоративният данък не е най-големият проблем за бизнеса и намалението му няма да се отрази съществено на бизнес климата у нас.

Липсата на квалифицирана работна ръка се очертава като, може би, най-сериозното предизвикателство пред българския бизнес в следващите години. Данните и от настоящата анкета потвърждават това – 69% от запитаните декларират, че страдат от недостиг на квалифицирана работна ръка, а други 26 % не успяват да намерят подходящи кандидати само за определени позиции. Едва 5 % са предприемачите, за които този проблем не стои. По отношение типа персонал, най-търсени са тесните специалисти (75%), следвани от изпълнителския състав (45%) и ръководния персонал (25%). Най-малък е проблемът с административния персонал и общите работници (по 5%).

Във връзка с горните резултати, никак не е изненадващо, че 79 процента от анкетираните планират през 2007 г. да осъществят обучение на своя персонал, като 60 процента от мениджърите са готови да инвестират изцяло собствени средства, а други 40 процента възнамеряват да ползват възможностите по програмите на Агенцията по заетостта. По отношение типа обучение най-висок е процентът (60%) на желаещите да обучат своите екипи за работа по проекти, всеки втори (50%) би инвестирал в обучение за повишаване на професионалната квалификация, а всеки трети (35%) – за работа в екип. Чуждоезиковото обучение привлича вниманието на всеки четвърти работодател (25%), а 5% се интересуват от обучение по внедряване и поддържане на системите ISO и OHSAS. Нулев е интересът към обучението по компютърна грамотност, което предполага вече по-високо ниво на изисквания към наетите в областта на информационните технологии.

Един от сериозните проблеми на българската икономическа среда е големият обем на просрочените междуфирмени задължения – проблем, който ясно се откроява и от настоящото анкетно проучване. Повече от половината (63%) от анкетираните декларират, че имат просрочени несъбрани вземания от контрагенти. За сравнение, през 2005 г. процентът беше 55.

Тревожен факт е мнението на една-трета от анкетираните (36 %), че нивото на корупция се запазва без промяна, а според 16 процента дори бележи ръст. Други 16% смятат, че корупцията е намаляла, а цели 32 процента се затрудняват да дадат отговор. Почти същото е мнението за престъпността – 47 % смятат, че няма промяна, 11 % - че се е увеличила, 16% - че е намаляла, а 26% не могат да преценят.

Половината от запитаните смятат, че лицензионните, разрешителните и регистрационните режими, както и обществените поръчки са сферите, където най-често се наблюдават случаи на корупция. За 40 процента от анкетираните рискова в това отношение е съдебната система, а според 30 % - митническото обслужване.

Според всеки трети бизнесмен (32%) делът на сивата икономика е намалял през 2006 г., 47 процента, обаче, смятат, че не е настъпила промяна. Като източници за съществуването на неформалната икономика анкетираните посочват корупцията сред контролиращите държавни органи (70%) и нелегалния внос (40%). Лошият административен контрол върху стопанската дейност, недобрата бизнес култура и често променящото се или недостатъчно законодателство са предпоставка за съществуване на сива икономика според 35% от анкетираните, а според други 30% такава е високата осигурителна тежест. 

С цел свиване дела на сивата икономика представителите на бизнеса предлагат сериозно да бъде намалена осигурителната тежест (55%), да се подобри административният (50%) и  митническият (25%) контрол, и да се въведе задължителна регистрация по ДДС (35%). Впрочем, две-трети от анкетираните (78%) категорично подкрепят въвеждането на задължителна регистрация по ДДС за всички стопански субекти без значение от годишния им оборот, едва 11% са против, а други 11 процента се колебаят по отношение необходимостта от подобна мярка.

Не на последно място, важно е отношението на бизнеса към представителите на властта, от чиито решения и действия до голяма степен зависи качеството на бизнес средата у нас. И през настоящата година с най-голямо одобрение (47%) се ползва Президентската институция, следвана от данъчната администрация (32 %), изпълнителната власт и митническата администрация (с по 26%), и общинската власт (21%). Парламентът събира 16 процента одобрение. Най-зле оценена е съдебната власт с 11 % одобрение.

Най-неадекватни към очакванията на бизнеса са съдебната (57%) и местната власт (53%), следвани от Народното събрание (47%), изпълнителната власт (42 %), данъчната (32%) и митническата администрация (21%). С най-нисък процент на неодобрение е Президентската институция – 16%.

Прави впечатление, че всеки трети от анкетираните се затруднява да прецени качествата на съответните държавни органи.