Дата: 18.04.2016

Източник: БСК

Прочетено: 1038

Четвъртият по ред материал от поредицата „СТИГА ВЕЧЕ!“
е посветен на качеството на законодателната дейност.

В материала са включени данни от анализ на законодателната дейност
в периода 2010-2015 г., осъществен съвместно от БСК и ЦЗОЗИ

Всички публикации от рубриката „СТИГА ВЕЧЕ!“ вижте ТУК

Графиките към отделните публикации от рубриката вижте ТУК

***

В периода 2010-2015 г.:

  • Внесени общо 1628 проекта на нови закони, закони за изменение и/или допълнение, от които:
    • 792 бр. (49%) приети, а 836 бр. (51%) неприети, вкл. 374 (23%) не са стигнали до обсъждане;
    • 889 бр. (55%) внесени от депутати и 739 бр. (45%) внесени от Министерския съвет,
  • Средногодишно са внасяни по 271 законопроекта и са приемани по 132. За същия период от време във Великобритания са приемани средногодишно по 31,5 законопроекта, а в Естония – по 60.
    Любопитно: За 215 години (от 1800 г. досега) във Великобритания са приети 4401 закона, а у нас само за 6 години са приети 792. При тези темпове на законодателна активност, за 215 г. България трябва да приеме   29 500 закона.
  • 147 за 6 години (=24,5/годишно) са решенията на КС за тълкуване или отмяна на нормативни текстове, поради тяхната противоконституционност, и решенията на ВКС и ВАС за тълкуване на законовата уредба.
  • Тематично:
    • Най-много са приетите законопроекти (вкл. за изм. и/или доп.) в сферата на правосъдието, сигурността и обществения ред 101 бр.), следвани от финансовото и данъчното законодателство (88 бр.).
    • Най-ниска е активността в сферата на демографията (0 проекта), културата (4 бр.) и държавното управление (9 бр.).
  • Най-често изменяни нормативни актове (чрез нови закони или чрез закони за изм. и/или доп.):
    • 12 бр.: Закон за енергетиката
    • 10 бр.: Кодекс на труда
    • 9 бр.: Закон за обществените поръчки
    • По 8 бр.: Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и законите за автомобилните превози, за ДДС и за приватизация и следприватизационен контрол.
    • По 7 бр.: Граждански процесуален кодекс, Закон за гражданското въздухоплаване и Закон за собствеността и ползването на земеделските земи;
    • По 6 бр.: Кодекс за социално осигуряване и законите за акцизите и данъчните складове, за висшето образование, за електронните съобщения, за здравното осигуряване, за корпоративното подоходно облагане, за пътищата, за рибарството и аквакултурите, за Търговския регистър, за физическото възпитание и спорта, за Министерството на вътрешните работи и за хазарта;
    • По 5 бр.: Изборен кодекс, Кодекс за застраховането, Кодекс на търговското корабоплаване и законите за движението по пътищата, за защита на личните данни, за лечебните заведения, за насърчаване на заетостта, за водите и за управление на отпадъците;
  • За 6 години са приети 47 изцяло нови закони, като в тази бройка не са включени тези за бюджетите на РБ, ДОО и НЗОК, както и ратификациите и денонсирането на международни правни норми и споразумения.
  • 72% от промените в нормативните актове се правят през преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони. За 6 години само данъчно-осигурителното законодателство е претърпяло 209 промени (по около 35 промени годишно), като 77% от тях са чрез ПЗР.
  • При средна норма на успеваемост 49%, проектите с вносител МС имат потенциал да бъдат приети в 75% от случаите, а вероятността внесен от МС законопроект да не бъде приет е почти нулева. В същото време, всяко пето (22%) предложение на народен представител или група народни представители бива отхвърлено.

43-то НС:

  • 538 извънщатни сътрудници (към н.п., ПГ и ПК), т.е. по 2,24 сътрудници на 1 депутат.
    • С максимален брой сътрудници (по 10) са парламентарните комиси, които са свързани със сферите, финансирани по линия на еврофондовете. Това са комисиите по икономическа политика, по регионална политика, по транспорт и съобщения, по европейски въпроси и контрол на еврофондовете.
    • 358 са сътрудниците към отделни народни представители, което прави по 1,5 сътрудници на един н.п.
  • Бюджетът на НС през 2015 г. е с 21% по-голям от този през 2010 г. при ръст на БВП (по текущи цени) за същия период 17,1% и инфлация 8,1%.
  • Възнагражденията на народните представители през 2015 г. са с 24,2% по-високи от тези през 2010 г.