Дата: 12.02.2019

Източник: в. Янтра днес

Прочетено: 1842

Въвеждане на трудови договори с нулеви часове, замяна на хартиените трудови книжки с електронни и увеличаване на часовете извънреден труд са само част от предложенията за промени в Кодекса на труда на Българската стопанска камара. Организацията е изпратила предложение до социалното министерство за стартиране на обществен дебат за промени в трудовото законодателство.

Една от причините, която налага това, е фактът, че България е на последните места в ЕС по всички показатели, характеризиращи гъвкавите трудови отношения и пазар на труда, включително работата на срочен трудов договор, чрез агенция за временна работа, почасова заетост, работа от разстояние, на втори трудов договор и други. В същото време са налице значителни проблеми на пазара на труда – ниско равнище на икономическа активност и заетост, предопределящи негативните външни миграционни и демографски процеси; високо равнище на т.нар. “реална безработица”, висок дял на икономически неактивни лица, нереформирани образователна и квалификационна система; изострящ се дефицит на работна сила за кадри с висока, средна и ниска квалификация.

“Втората причина е, че сегашният Кодекс на труда е приет преди повече от 30 г., когато икономиката в страната е била в различно състояние, тогава е имало планова икономика, докато сега е пазарна. Това налага много от текстовете на Кодекса на труда да бъдат преразгледани, за да не изостават от глобалните процеси”, обясни за “Янтра ДНЕС” Жасмина Саръиванова – експерт в Българската стопанска камара. И допълни, че според изследване на Международната организация на труда сред 150 държави, включително и Българя, резултатите показват, че колкото по-трудно и изискващо е едно законодателство, толкова по-малка е степента на изпълнение на трудовите норми.

Кои са проблемните области в Кодекса на труда?

БСК е разграничила няколко проблемни области – възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение; ревизиране на трудовите ограничения за гъвкавите форми на трудова заетост; работното време, почивките и отпуските; трудовото възнаграждение; имуществената отговорност на работодателя и работника; трудовата книжка; специалната закрила на лицата с намалена работоспособност; колективното трудово договаряне и др.

Според едно от предложенията трябва да отпадне изискването за връчване на работника/служителя на уведомлението на ТД на НАП при сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори. По сега действащите разпоредби работодателят няма право да допуска до работа служителя преди да му предостави заверено от НАП уведомление за сключения трудов договор. Предложението е във връзка с това, че електронните системи на НАП от години позволяват всяко лице да извърши в реално време справка за сключените с него и заявени от работодателя му трудови договори. За това връчването на хартиен носител е загубило своето значение.

Българската стопанска камара предлага още отмяна на общата забрана за полагането на извънреден труд, който се допуска по изключение само за сезонна работа, бедствия, аварии и война. Работодателите искат при спазване на изискванията за междудневна и междуседмична почивка да се увеличи максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година от 150 на 300 часа, полагани със съгласие на работника.

“Тези предложения идват от практиката и не са създадени кабинетно в някоя организация. Така например в дадено металургично предприятие, в което самите работници искат да имат някакви допълнителни часове извънреден труд, техният работодател не може да им ги предостави, тъй като ще наруши трудовото законодателство. Самите работници често искат допълнителни часове, за да получат и допълнителни възнаграждения”, уточни Жасмина Саръиванова. Другите предложения, свързани с работното време, са увеличаване от 3 месеца на 6 месеца на периода, през който работодателят може да въведе непълно работно време в рамките на календарната година и намаляване на изискуемия трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от осем на четири месеца.

Сред предложенията на БСК е също ревизиране на ограниченията за сключване на срочен трудов договор, предвидените срокове, както и даване възможност за повторно сключване на срочен трудов договор за срок до 5 години. Сред идеите на организацията е да се предвиди като самостоятелен договор и почасовият от типа на т.нар. трудов договор “с нулеви часове”, да се облекчат значително редът и условията за сключване на договори за надомна работа и работа от разстояние, за да станат реална и широко приложима форма на трудовото правоотношение.

Експертите предлагат още да се преосмисли необходимостта от трудови договори за краткотрайна селскостопанска работа, като се разшири възможността за почасови, а не еднодневни договори, въвеждане на т.нар. електронни ваучери за временна сезонна заетост за различни икономически дейности – туристическа индустрия, строителство и др.

Отпадане на отпуската, трупана по време на майчинство

БСК иска също така да се прецизират определенията и условията за ползване на т.нар. отпуск по време на майчинство и родителски отпуск за отглеждане на дете. Мотивите им са, че ползването на допълнителни 40 дни основен платен годишен отпуск от майка, която е била вече две години в отпуск по майчинство, е за сметка както на работодателя, така и на останалите работници и служители. Ето защо, когато е ползван отпуск за отглеждане на дете, не би следвало да се ползва и отпуск с цел психо-физическо възстановяване от трудовия процес, тъй като служителят практически не е участвал в него, посочват от Стопанската камара.