Относно ЗИД на Закона за МВР
Добави мнение

 

 

 

ДО

Г-Н АТАНАС АТАНАСОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД ПРИ 43-ТО НС

 

КОПИЕ:

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА РУМЯНА БЪЧВАРОВА
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

 

ОТНОСНО:

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, № 502-01-90/06.11.2015 г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АТАНАСОВ,

Българската стопанска камара не подкрепя внесения в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР (№ 502-01-90/06.11.2015 г.), в частта му по §7 и §9, с която се предвижда създаването на държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“ (наричано по-долу ДП). 

Считаме, че приемането на уредбата относно ДП в този й вид, ще бъде в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията и основните свободи, предоставени от първичното европейско право и Конституцията на Република България.

Конкретните ни възражения са следните:

1. Считаме за недопустимо предоставянето със закон на властови правомощия на едно търговско дружество.

С §7 от предложения законопроект се предвижда създаването на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, с функции да анализира, изпълнява и контролира технологичните дейности, свързани с предоставянето на административни услуги от МВР (чл. 55б, ал.1, т.1 от проекта), както и да извършва други дейности, които не са забранени от закона, както и такива, възложени му от министъра на вътрешните работи или въз основа на сключен договор.

Напомняме на ръководството на МВР текста на чл. 106, §2 (предишен чл. 86 ДЕО) от Консолидираната версия на Договора за функционирането на Европейския съюз (Обн. C ОВ. бр.326 от 26 октомври 2012 г.): „В случаите на публични предприятия […] , държавите-членки нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който противоречи на разпоредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на разпоредбите, предвидени в член 18 и членове 101-109“. Следователно, правителството на Република България няма право да въвежда норми, по силата на които да създава структури, които осъществяват прикрита търговска дейност, представяйки я за административни услуги.

Съгласно чл.1 от Закона за българските лични документи, същите „се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната съобразно предоставената им компетентност“. Възлагането на подобни правомощия на едно търговско дружество е в противоречие на действащото законодателство. Категорично възразяваме срещу възможността една приоритетно държавна дейност, каквато е издаването на лични документи, да попадне в ръцете на търговско дружество, с неясни приходи и без правомощия да издава и унищожава документи.

2. Създаването на ДП ще навреди на конкуренцията в сектора на частните услуги за сигурност

Възможността ДП да сключва договори за изпълнение на определени дейности, както и разпоредбите на чл. 55б, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, чл. 55в, ал.1, т.5, §8, ще нарушат и без това крехкия баланс на пазара на частните услуги за сигурност, тъй като ДП ще разполага с финансовите възможности и имуществото на МВР, с които не разполагат частноправните субекти на пазара на частните услуги за сигурност. Това създава условия за нелоялна конкуренция в полза на държавното предприятие.

Неравнопоставеността ще се изразява и в нормативната забрана срещу държавното предприятия да се инициира изпълнителен процес, както това е допустимо за други държавни предприятия (например, държавните предприятия по чл. 163, ал.1 от Закон за горите). Тази привилегия, освен неравнопоставеност, ще внесе и несигурност в оборота, тъй като ще липсват каквито и да било гаранции за изпълнението на задълженията на ДП, поети по силата на договор.

3. Източниците на финансиране на проектното държавно предприятие не отговарят на законовата регламентация относно разпореждането с бюджетни средства и получаването на плащания към бюджета

Съгласно чл. 1, ал.1 от Закона за държавните такси (Обн. ДВ. бр. 104, от 28 Декември 1951 г., посл. изм. ДВ. бр. 53, от 27 Юни 2014 г.) „Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго“, а в чл. 4б, т. а-п изрично и изчерпателно са изброени дейностите, за които съответният държавен орган или бюджетна организация могат да събират такси.

Съгласно §1, т. 5 от Закона за публичните финанси (Обн. ДВ. бр. 15, от 15 Февруари 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) бюджетни са „всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл. 171 от същия закон“.

Видно от чл. 55в, ал.1 на проекта на ЗИД на ЗМВР, проектното държавно предприятие не е бюджетна организация, нито държавен орган и, в този смисъл, остава неясно на какво основание и за какви дейности то ще събира държавни такси.

В допълнение, връщането на възможността за предоставяне на дарения на проектното предприятие възстановява порочната практика от близкото минало да се осигурява нерегламентирана закрила на определени фирми и лица срещу предоставени от тях „дарения“. Узаконяването на тези практики ще доведе и до противоречие с нормата на чл.249, ал.9 от действия ЗМВР, която изрично забранява сключването на договори за дарения в системата на МВР. Т.е., проектното предприятие има потенциала да се превърне в схема за злоупотреба с публичен и частен ресурс.

*****

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, проектът на ЗИД на ЗМВР противоречи на общата забрана за въвеждане на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО, предвидена в чл. 106, във връзка с чл. 18 от ДФЕС – консолидирана версия, както и на чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България.

Надяваме се, че горната позиция ще бъде отчетена при обсъждането на внесения законопроект, а посочените нередности ще бъдат отстранени. В противен случай, си запазваме възможността да сезираме съответните компетентни български и европейски институции. Надяваме се, че народните представители няма да допуснат България да бъде въвлечена в поредна наказателна процедура за неспазване на европейското законодателство. На разположение сме да съдействаме със съответната експертиза при необходимост.

С УВАЖЕНИЕ,

КИРИЛ ЖЕЛЯЗКОВ,
председател на Националния съвет на председателите (НСП) при БСК

ТАТЯНА ИВАНОВА,
секретар на Комитет "Съдебна практика, сигурност и ефективност" при НСП/БСК