Изх. № 05-02-60#1/ 27.08.2020 г.

 

ДО

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

КОПИЕ:

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

 

ОТНОСНО: Детайлизиране на Приоритет 11 “Социално включване“ към НПР България 2030 (Ваш № 61-00-268/25.08.2020 г.)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,

БСК представи свои становища по първоначалния Анализ, Визията, целите и приоритетите във връзка с проекта на Национална програма за развитие, БЪЛГАРИЯ 2030, както и по Приоритет 4 Кръгова и нисковъглеродна икономика“.[1]

  1. Предоставеното време за предложения не позволява ефективно консултиране с основните заинтересовани страни и представителни браншови организации на работодателите и предприемачите. Под въпрос е и възприетият подход за отделно обсъждане на всеки приоритет, което създава възможност за непоследователност при обсъждане на документите, проследяване на логическите и причинно следствени връзки, дефокусиране и фрагментация на действията, финансирането и необходимите реформи, несъвместимост/противоречивост между отделните приоритети и заложените цели.
  2. Освен ясна финансова рамка за разпределение на средствата по приоритети и проекти, представеният проект на приоритет 11 “Социално включване“ към НПР - България 2030 следва да включва визия за основни реформи в трудовото и осигурително законодателство, социалното включване и заетостта, към постигането на които да бъдат насочени определена част от мерките. В тази връзка, предлагаме част от подприоритетите да се обвържат с основни (критични) проблеми в действащото трудово и осигурително законодателство, и социално подпомагане, които препятстват постигането на определените общи цели. Те следва да бъдат разрешени в самото начало на новия програмен период, съответно – да бъдат изготвени анализ и проекти на промени в правната уредба, консултирани със социалните партньори и приети от компетентните органи на законодателната и изпълнителна власт.
  3. Възприетият подход при изготвяне на Приоритет 11 не адресира по подходящ начин насоките, изискванията и критериите на ЕК към програмирането през периода 2021 – 2027 г., вкл.:
  • мащабни структурни реформи;
  • увеличаване на капацитета на системите и институциите;
  • осигуряване на дългосрочни предпоставки за растеж, иновации, качествени работни места, декарбонизация и дигитализация на икономиката.
  1. В предложения проект на Приоритет 11 следва да бъде внесена яснота и обвръзка как посредством изпълнение на заложените цели за повишаване на коефициентите на икономическа активност и заетост, ръст на производителността и промяна на структурата на заетостта ще бъде постигната поставената амбициозна обща цел за БВП/ж. по ППС от 75% за България спрямо ЕС-27=100% през 2030 г. в актуализираната версия на Визията, целите и приоритетите.

Необходимо е да се изготви и оповести единна прогнозна макроикономическа рамка, която да залегне в основните национални и секторни стратегически документи. Към настоящия момент разполагаме с три опорни документа - Националната транспортна стратегия до 2030 г. и Интегрирания национален план енергетика – климат до 2030 г. /2040 г./ и т.нар. Доклад за стареенето до 2060 г. на НОИ, които се основават на модела PRIMES на Атинския технически университет, респ. - на прогнозен ръст на БВП от 1,4-1,5%. Четвърти документ – т.нар. Годишен актюерски доклад за 2019 г. на НОИ фиксира среден ръст на БВП до 2030 г. от около 2,5%.

  1. В тази връзка, БСК многократно е декларирала позиции за спешно изграждане на самостоятелно аналитично звено за приложен анализ и стратегическо програмиране към държавната администрация (МФ). Предложено е изготвянето и публикуването на надеждни дългосрочни прогнози и използвана методология (алтернативни на модела PRIMES) във връзка с публикуваните първоначални анализи, цели и приоритети на НПР 2030. Спешно следва да бъде фиксирана реалистична и, същевременно, достатъчно амбициозна макрорамка от минимум 2-2,5% ср. год. ръст на БВП до 2030 г., на чиято основа да се търси напредък при изпълнение на предложените цели, приоритети и индикатори за изпълнение, вкл. на тези, включени в проекта на Приоритет 11.
  2. За повечето подприоритети не са посочени целеви индикатори за изпълнение, което е следвало да се случи паралелно, още на началния етап, а не в хода на сегашната консултация. Това поражда ред въпроси относно релевантността на целите и, най-вече – посочените начини за тяхното достигане. Представеният проект, също така, следва да се допълни с адекватни, реалистични и достатъчно амбициозни целеви индикатори, отговарящи на намеренията на интервенция и атакуване на формулираните проблеми (ключови проекти и реформи).
  3. За всички подприоритети основателно се предвиждат източници и индикативен общ размер на необходимите финансови средства за тяхното осъществяване. Индикативният размер на финансирането очевидно ще покрива разходи за изпълнение на императивни мерки и гарантирани права, регламентирани в действащото законодателство, както и бъдещи операции и проекти за разрешаване на съществуващи или нововъзникнали проблеми във връзка с определените подприоритети. В същото време, както е отбелязано по-горе, се игнорират натрупаните многобройни стари и нови проблеми в действащото трудово и осигурително законодателство, влизащи в конфликт с приетите приоритети, цели и мерки в националните стратегически документи.
  4. Този подход, възприет при изготвяне на ежегодните версии на националните програми за реформи в рамките на т. нар. Европейски семестър, от години доказва редица пороци, формализъм, игнориране на предложенията на социалните партньори и други заинтересовани страни от т. нар. трети сектор, дефокусиране и фрагментация на усилията, капацитета и ресурсите, и в крайна сметка води до липса на осезаем напредък в основните области на политики. Няма основание да се очаква, че следването на същия подход и в новия програмен период ще доведе до радикални промени и съществен напредък при разрешаване на дефинираните основни проблеми в социалната сфера и социално включване.
  5. Оценката на необходимия финансов ресурс следва да бъде извършена след актуализация на текста на Приоритет 11 и дебат със заинтересованите страни за идентифициране на ограничен брой приоритетни направления за финансиране с цел постигане оптимален ефект и определяне на потенциалните финансови източници, вкл. средства на ЕС, държавен бюджет, частен сектор, в т.ч. ПЧП, заемни средства и др.

В приложение към настоящото писмо изпращаме бележки и предложения по конкретни точки от проекта на Приоритет 11 “Социално включване“ към НПР България 2030, нанесени върху изпратения документ в червен цвят и повдигнат текст.

 

Приложение: Съгласно текста

С УВАЖЕНИЕ,

 

РАДОСВЕТ РАДЕВ

Председател на УС на БСК

 

[1] Виж: https://www.bia-bg.com/standpoint/view/26128/; https://www.bia-bg.com/standpoint/view/25654/https://www.bia-bg.com/standpoint/view/27447/


Относно: Детайлизиране на Приоритет 11 “Социално включване“ към НПР България 2030
Добави мнение