Дата: 14.07.2016

Източник: сп. Иноватор

Прочетено: 1473

Ключов проблем пред конкурентоспособността на българските предприятия е липсата на кадри с необходимата квалификация, умения и компетенции. Глад за специалисти със средно образование има не само у нас, но и в цяла Европа, а те са гръбнакът на всяка икономика. Проучванията на БСК показват, че над 65% от работодателите изпитват затруднения в това отношение, като най-съществен е недостигът на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, кранисти, готвачи и др. Сред най-потърпевшите отрасли са добивната, химическата, металургичната, дървообработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, енергетиката, транспорта, сервизната поддръжка на автомобили, търговията и услугите, хотелиерството и ресторантьорството.

На този фон, липсва работеща система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите от квалификации (на регионално и секторно ниво), с която да е обвързан държавният план-прием в професионалните гимназии. Делегираните бюджети превърнаха ученика в „пари“, а това доведе до недобре регулирана конкуренция между различните видове училища в полза на езиковите паралелки и т.нар. „елитни“ училища, от която основен губещ са професионалните гимназии. В същото време, необяснимо се бави въвеждането на поднормативната уредба относно защитените от държавата професии. За последните 12 години броят на учениците в професионалните гимназии е намалял с около 30%, като се засилва тенденцията на бягство на младите хора от професии, свързани с промишлеността - натам се насочват основно ученици с нисък успех и липса на мотивация.

Съществен проблем е и застаряване на преподавателския състав, чиято теоретична и практическа подготовка все по-малко кореспондира с нивото на технологично развитие на съвременните производства. Във времето на електрониката и компютърната техника, лазерните и електронно-лъчевите технологии в някои специалности все още се преподава по учебници, писани преди половин век.

В резултат на всичко това, тече процес по закриване на паралелки и дори на цели гимназии с развита материална база и с доказан капацитет за обучение по важни за индустрията професии. Успоредно с това, отсъстват стимули и облекчения при инвестиции от страна на работодателите в професионалното образование, няма достатъчно ефективни нормативни предпоставки и насърчения за публично-частно партньорство между бизнеса и образованието, за създаване на квалификационни фондове и квалификационни клъстери. Твърде много въпросителни има и около въвеждането на т.нар. дуално обучение, поради неуредените нормативно множество оперативни въпроси, вкл.: договорни отношения между страните; обезщетения за неспазени договори; специални изисквания към предприятията и работните места, предоставяни за дуално обучение; промяна на работното място и командироване на обучаващи се; квалификация и сертифициране на наставниците; минимален кредит от време за изпълнение на задълженията от страна на наставниците; контрол на изпълнението на ангажиментите по договорите за дуално обучение и пр.

Добрата новина е, че все по-осезателно усещащата се липса на кадри вече е осъзнат и от отговорните институции проблем и те започват да търсят начини за неговото преодоляване. Лошата новина, обаче, е че реформите все още са на идейно ниво и практически липсва цялостна концепция, около която да е постигнато обществено съгласие, а фазата на прилагане на съответните мерки продължава да е в неясното бъдеще.

Сред по-важните мерки за преодоляване на натрупаните проблеми са:

1.    Изграждане на система за прогнозиране на потребностите на пазара на труда от кадри с определена квалификация и оптимизиране на мрежата от професионални гимназии на регионален принцип и постепенното им преминаване на подчинение на местната власт;

2.    Внедряване на система за външно оценяване на качеството на професионалното обучение;

3.    Преразглеждане на системата за финансиране на професионалните гимназии, като се отчитат потребностите на регионалната икономика, качеството на обучение и реализацията на кадрите

4.    Осъвременяване на държавните образователни изисквания и на учебните програми в съответствие с професионалните стандарти на бизнеса;

5.    Нормативно регламентиране на стимули и насърчения за работодателите, инвестиращи в системата на професионалното образование и участващи във въвеждането на дуалното обучение;

6.    Въвеждане на регламент за задължителна периодична квалификация на преподавателите и приемане на национални и регионални програми за насочване на млади специалисти към учителската професия;

7.    Насърчаване на партньорството между висшите училища, бизнеса и професионалните гимназии с оглед осъвременяване на познанията на преподавателите за съвременните технологии, ползвани в индустрията.

За добро или не, България е част от глобалната икономика, а там с всяка изминала година качеството на работната сила става все по-определящ фактор за конкурентоспособност. Прогресивното изоставане на страната ни в това отношение може да бъде преодоляно само с бързи и адекватни реформи, гарантиращи осигуряването на необходимите човешки ресурси за икономиката в дългосрочен план.

Най-ценният капитал на една компания е човешкият. Който инвестира в кадрите, инвестира в бъдещето.

 

*************

 

Дуалното обучение по света и у нас…

В основата на дуалното обучение стоят двама равностойни партньори - училищата и предприятията, но има и трети. Това са свръхмодерните обучителни центрове, финансирани от всички фирми на територията на общината. В Германия и най-малкото предприятие е задължено да членува в браншова организация, но пък всички работодатели могат да разполагат с висококвалифицирани специалисти на всички нива. В тези свръхмодерни центрове се обучават и бъдещите работници на по-малките фирми, които не могат да разкрият собствена учебна база. Фирмите често даряват на училището и свръхмодерни машини, защото си дават сметка колко е важно кадрите им да се обучават със същата съвременна техника, която след това ще намерят при тях.

За да постъпят в дуалното училище, младежите трябва да сключат предварителен договор за работа с бъдещия си работодател. Обучението е на три етапа - чирак, калфа и майстор, а почти всички професии се усвояват с тригодишно обучение. Зад тях стоят 40 седмици теория (10 месеца), през останалото време младежите трупат практически умения при бъдещия си работодател. Там те се трудят като всички останали работници - по 8 часа на ден, на трудов договор и заплата, с годишен отпуск. Всички големи предприятия разполагат със собствени професионални учители, а по-малките, които нямат този капацитет, сключват с тях договор за поемане и на учениците им.

Ако попитате млад човек в Германия, попаднал в дуалната система, дали смята да продължи образованието си в университет, той ще ви погледне с недоумение. Въпросът се смята дори за неприличен. Защото там да имаш професия, се приема за безспорен житейски успех, а според германците непрестижни професии няма.

Така го правят в Германия и в други европейски страни, прилагащи системата на дуално обучение. Как ще го направим у нас, за съжаление, продължава да е въпрос в бъдеще време.

 

 

З