Дата: 02.04.2018

Източник: БСК

Прочетено: 462

Припомняме активностите на БСК в минали години 
(самостоятелно или в партньорство с другите работодателски организации)
и правим равносметка за резултатите

_________

  • 2 април 2007 г.: Предложения за промени в Закона за местните данъци и такси - БСК представи на ресорните парламентарни комисии, на Министерството на финансите и Министерството на околната среда и водите по правни въпроси и парламентарните групи, предложения за изменение и допълнения на Закона за местните данъци и такси, за въвеждане на единна основа при определяне на размера на такса битови отпадъци, базирана на образуваните и събрани количества.

11 години по-късно въпросът не е решен, а битовите отпадъци продължават да се облагат не по количество, а на база стойността на активите.

  • 2 април 2007 г.: БСК депозира предложения за промени в Закона за нормативните актове - БСК представи на Комисията по правни въпроси и парламентарните групи към 40-то Народно събрани, предложения за изменение и допълнения на Закона за нормативните актове, въвеждащи тримесечен период на обществено обсъждане на законопроектите и подготовка на ревизирани (подробни) оценки на въздействие на проектите на нормативни документи.

11 години по-късно срокът за обществено обсъждане е един, а не три месеца, а оценки на въздействието или не се правят, или са повърхностни.

  • 2 април 2014 г.: БСК алармира за политическа корупция, пазарни злоупотреби и неработещи институции. За предварително „изтичане" на вътрешна информация, което създава предпоставка за крупна пазарна злоупотреба, сигнализира БСК в писмо до председателя на Народното събрание, министър-председателя, министъра на финансите, председателя на Комисията за финансов надзор и директора на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Повод за сигнала е предложението за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (№453-07-12), внесено в парламентарната Комисия по земеделието и храните (КЗХ). Законопроектът предвижда държавната земя да може да се купува на търгове, освен с поименни компенсационни бонове, вече и с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. 

Въпреки възражението от страна на БСК, законът е приет и обнародван в бр. 38/2014 г. на Държавен вестник. Законът е прегласуван на второ четене, поради наложено президентско вето.

***

  • 3 април 2015 г.: Позиция на НПРО във връзка с публично оповестените виждания на МТСП за пенсионна реформа Настоява се за спешни мерки, вкл.: 1. Почистване на осигурителната система от всички социални плащания; 2. Ограничаване на мащабните злоупотреби с придобиването на инвалидни пенсии; 3. Преструктуриране на системата за ранно пенсиониране, вкл. на лицата по чл. 69/КСО. Извършването на структурни промени в пенсионната система следва да очертае хоризонт и перспектива от поне 30 до 50 години и по никакъв начин не може да се обвързва с конюнктурни интереси и очаквани резултати за представяне на предстоящите местни и други избори.

3 години по-късно: Липсва цялостна визия и концепция за пенсионна реформа и нито една от предложените мерки не е в ход на изпълнение.

***

Законопроектът не е приет от Народното събрание.

***

Промените в закона са приети от Народното събрание.

***

  • 6 април 2015 г.: Относно проект за промени в ГПК, въвеждащи допълнителни правомощия на прокуратурата в гражданския процес БСК не подкрепя предвидените в ЗИД на ГПК предложения, предвиждащи допълнителни правомощия на прокуратурата в гражданския процес. Предлаганият текст, според който „в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа“, съдържа множество неясноти. Приемането на подобно законодателство само по себе си представлява антипазарна мярка, която ще се явява отблъскваща за инвеститорите, ще повлияе неблагоприятно върху бизнеса, инвестиционния климат, гражданския и търговски оборот. Същевременно, остават неясни ефектите, които биха се постигнали, чрез реализирането й. Участието на прокуратурата в граждански дела създава условия за опасни прецеденти, като влиза в конфликт с конституционно установени и гарантирани свободи, с основни принципи на търговското право и гражданското право, в противоречие с демократичния характер на българското законодателство.

Законът не е приет от Народното събрание.