Дата: 29.01.2020

Източник: dnews.bg

Прочетено: 4400

През 2015 г. Европейската комисия прие план за действие с цел ускоряване на прехода на Европа към кръгова икономика, засилване на конкурентоспособността в световен план, насърчаване на устойчивия икономически растеж и създаване на нови работни места.

Планът за действие съдържа 54 мерки за „затваряне на кръга“, на жизнения цикъл на продуктите — от производството и потреблението до управлението на отпадъците и пазара на вторични суровини, и предвижда до 2025 г. всички страни-членки да въведат система за разделно събиране на отпадъци.

В изпълнение на това задължение, Българската стопанска камара, в партньорство с Фондация „Европейски институт“, стартира проект “Граждани и бизнес – партньори в управлението на отпадъци от текстил и обувки”, който цели повишаване на участието и ангажираността на гражданите и бизнеса в процесите на формулиране на промени в политиката за управление на масово разпространени отпадъци.

“В България вече от година има пилотни проекти за разделно събиране на текстил, а в София има над 60 подобни контейнера. Гражданите могат да изхвърлят разделно текстила, той да бъде събран, разделен и изпратен отново към магазините за повторната употреба. Системата функционира добре, но на много ограничено ниво. От общо 80 000 тона годишно, които се събират, едва 1000-1500 тона се събират през контейнерите за текстил в цяла България”, коментира Николай Михайлов от Денкщат България в ефира на Дарик радио.

“Голяма част от предприятията се насочват към т.нар. “чистата индустрия”. Вече има редица подходи, които бизнесът използва точно с тези цели. Законодателството по околна среда става все по-строго и това е един от факторите, който провокира индустрията да става все по-чиста”, коментира Илияна Павлова от Българската стопанска камара.

Събраните в контейнерите отпадъци се транспортират от специализираните компании за третиране на текстилни отпадъци до техни площадки, на които се извършва последващо сортиране на съдържанието в контейнерите. При процеса отпадъците се сортират по видове, като годните за повторна употреба се отделят. Друга част от текстилните отпадъци се сортират и нарязват и се използват като памучни парцали за индустрията. Текстилните материи, които не са подходящи за директна повторна употреба като дрехи или парцали, и други отпадъци, отделени в процеса на сортиране (например, опаковки), се балират и предават на други компании за правилно рециклиране и оползотворяване. Негодни текстилни материали (напр., дънки и бял текстил) се сортират по цвят, изрязват се техните ципове и копчета и се предават на инсталации за производство на изолационна вата.

И за двамата експерти най-добрите практики за събиране на текстил от бита са в скандинавските страни. Системата представлява нещо относително близко до тази за опаковките в България. Организациите по оползотворяване събират продуктови или лицензионни възнаграждения от всички предприятия, които пускат, например, бутилки с газирани напитки на пазара. Организацията по оползотворяване се ангажира да разположи цветни контейнери по улиците, да ги събира и да ги изпраща за рециклиране. 

Според Николай Михайлов и Илияна Павлова, на този принцип трябва да заработи и системата с текстила. Остава да стане ясно дали ще е само една организацията по оползотворяване, или ще са няколко, които да се конкурират.  От Българската стопанска камара и Денкщат България предлагат да има една организация по оползотворяване на текстила, а конкуренцията да се случва между изпълнителите на услугите. 

“Хубаво е да има една организация, чиито дейности напълно да са прозрачни. Конкуренцията трябва да се случва на ниво предприятия, които предлагат да извършват обществената услуга -разполагане на контейнери, обслужване на контейнери и рециклиране”, коментира Николай Михайлов. Таксите следва да бъдат разпределяни между тези, които ще преработват, събират, оползотворяват и другите последващи дейности.

“Предстои още много работа,  за да се изпълнят амбициозните цели и изисквания, поставени от ЕС. Гражданите, бизнесът и държавата трябва да работим заедно. Предстои ни среща с Комисията по околна среда към НС, Министерството на околната среда и водите, съвместна конференция с Денкщат България и предприятията от рециклиращата индустрия през март”, коментира Илияна Павлова от БСК.

Карта на местоположението и GPS координатите на контейнерите може да намерите на: https://texcycle.bg/bin-locations-list/