От 1993 г. Българската стопанска камара е представителна организация на работодателите на национално равнище, съгласно чл. 35 от Кодекса на труда.

В това си качество, БСК участва в работата на органите за социално партньорство, вкл. в:

  • 18 национални консултативни съвета, сред които Националния съвет за тристранно сътрудничество, Националния съвет за насърчаване на заетостта, Националния съвет по условия на труд, Националния икономически съвет, Националния съвет по наука и иновации, Консултативния съвет за насърчаване на МСП и др.;
  • Икономическия и социален съвет на РБ;
  • Надзорните и управителни органи на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Фонд "Гарантиране на вземанията на работниците", Фонд "Условия на труд", т.нар. Сребърен фонд, Националната агенция за помирение и арбитраж, Националната агенция за професионално образование и обучение, и др.;
  • Работни групи и комитети към министерства и други институции.

____________

Информация за текущата дейност на съответните органи за социално сътрудничество вижте ТУК!

____________

Чрез членството си в BusinessEurope БСК участва в Европейския социален диалог. Чрез активното си участие в работата на BusinessEurope по формиране на позициите на европейската бизнес общност, БСК отстоява интересите на българските индустриалци и работодатели на европейско ниво. 

Част от членуващите в БСК браншови организации са участници в европейските комитети за секторен социален диалог.

На 15 март 1990 г. между социалните партньори (в т.ч. БСК) е подписано Генерално споразумение, въз основа на което е създадена Националната тристранна комисия за съгласуване на интересите, а на 25 март 1990 г. са приети Правила за работата на Националната комисия, с което се слага началото на институционализирането на тристранното сътрудничество в страната.

С ПМС 51/15.03.1993 г. са приети Правила за работа на Националната система за тристранно сътрудничество.

През 2001 г. са приети промени в Кодекса на труда (ДВ. бр.25 от 16 Март 2001 г.), с които е утвърдена цялостна национална система на тристранно сътрудничество. Приети са подробни текстове за създаването на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), както и за определянето на представителността на организациите на работодателите и синдикатите.

На 15 февруари 2002 г. Правителството подписва Харта за социално сътрудничество с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, последвана през март от Споразумение за сътрудничество между същите страни.

Организационната структура на индустриалните отношения в България е изградена в съответствие с Кодекса на труда и Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество.

Според чл. 3 от КТ, „Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите“.

Диалогът на национално ниво се води в Националния съвет за тристранно сътрудничество, а на на регионално и отраслово/браншово равнище - в рамките на съответните браншови/секторни и регионални съвети за тристранно сътрудничество.

В тристранното сътрудничество участват представители на държавата и на национално представителните синдикални и работодателски организации.

От страна на държавата, в зависимост от нивото на което се осъществява тристранното сътрудничество, участват органите на изпълнителната власт:

  • На национално и отраслово ниво - зам.-председател на Министерския съвет (като председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество - НСТС), министри, ръководители на ведомства.
  • На общинско равнище органите на местното самоуправление в социалния диалог се представляват от кметовете.

Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.

За периода 2021-2025 г. за представителни на национално равнище организации на работодателите са признати:

Качеството на представителна организация на национално равнище се придобива при наличието на установените в Кодекса на труда критерии. Процедурата е популярна с термина „национално преброяване“. Първото преброяване е проведено през 1993 г., а последното – през 2020 г.

Решения на Министерския съвет за признаване на Българската стопанска камара за представителна организация на работодателите на национално равнище:

Критерии за представителност на работодателските организации
(история на промените)

През 1992 г. е приет първият нормативен текст, определящ критерии за представителност на организациите на работодателите и на работниците и служителите. За представителни организации на работодателите са признавани тези, които:

  • обединяват не по-малко от 500 работодатели,
  • обединяват работодатели в повече от един отрасъл,
  • имат изградени национални и териториални органи.

С ПМС 7 от 22.01.1993 г. (ДВ, бр. 8 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 23 от 1993 г.) е приет Правилник за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество, съгласно който работодателските организации трябва да покриват следните критерии за представителност:

  • Отраслов: най-малко два отрасъла и не по-малко от 50 работодатели във всеки от тях
  • Регионален: да има изградени съответни териториални органи в не по-малко от 50 на сто от бившите окръжни градове в страната; всяка териториална структура да се състои от не по-малко от 10 работодатели.

С ПМС 41 от 17.02.1998 г. (ДВ, бр. 22 от 1998 г.) е приета Наредба за процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите, с която не се променят критериите за представителност, а само процедурата за установяване на тяхното наличие.

През 2001 г. са приети Изменения и допълнения в Кодекса на труда, според които, за да придобият национална представителност, работодателските организации трябва да имат:

  • Най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 работници и служители;
  • Организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите;
  • Местни органи в повече от една пета от общините и национален ръководен орган;

През 2003 г., с ПМС 152/11.07.2003 г. е приета Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите. С нея се отменят съществуващите до този момент Правилник за определяне принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество (1993 г.) и Наредба за процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите (1998 г.). Наредбата от 2003 г. е променяна три пъти – с ПМС 142 от 21 юни 2007 г. (ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007 г.), ПМС 13 от 27.01.2012 г. (ДВ. бр.10 от 3 Февруари 2012 г.) и ПМС 15 от 27.01.2016 г. (ДВ. бр.8 от 29 Януари 2016 г.).

През 2007 г. с изменения и допълнения в Кодекса на труда (ДВ, бр. 40/2007 г.) са променени критериите за представителност на работодателските организации. Според новите изисквания, за да бъде призната за национално представителна, една работодателска организация трябва да има най-малко:

  • 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организаци; или 30 000 работници и служители, наети по трудов договор във всички членове на работодателската организация.
  • Организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, с не по-малко от 10 членове. В случаите, когато една отраслова организация членува в две или повече организации на работодателите, тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява;
  • Местни органи в повече от една пета от общините и национален ръководен орган;
  • Качеството на юридическо лице, придобито на-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност.

През 2012 г. критериите за представителност отново са променени чрез изменения и допълнения в Кодекса на труда (ДВ, бр. 7/2012 г.). Новите (действащи в момента) условия предвиждат работодателските организации да отговарят на следните изисквания:

  • Да обединяват браншови/отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 000 осигурени по трудов договор лица;
  • Да имат организации в повече от една четвърт от икономическите дейности (по КИД), с не по-малко от 5 на сто от осигурените по трудов договор лица във всяка икономическа дейност или 10 членове във всяка икономическа дейност;
  • Да имат местни органи в повече от една четвърт от общините и национален ръководен орган;
  • Да имат качеството на юридическо лице, придобито най-малко три години хпреди подаване на искането за признаване на представителност;

В случаите, когато един работодател членува пряко или чрез браншова/отраслова организация в две или повече национални работодателски организации, той следва изрично да упълномощи една от националните организации, която да го представлява. Същото се отнася и за браншовите организации, членуващи в повече от една национални работодателски организации.

 

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС):

  1. обсъжда и дава мнения по проекти на нормативни актове, уреждащи въпросите на:
    • трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения;
    • здравословните и безопасните условия на труд;
    • заетостта, безработицата и професионалната квалификация;
    • общественото и здравното осигуряване;
    • доходите и жизненото равнище;
    • въпроси, свързани с бюджетната политика;
    • социалните последици от преструктурирането и приватизацията.
  2. осъществява консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище;
  3. координира работата на национално равнище по програми, отнасящи се до въпросите на социалния диалог, с национално и международно финансиране, в които участват всички представени в Националния съвет за тристранно сътрудничество страни

Представители на БСК в НСТС са:

вж. Правилник за дейността на НСТС

Към НСТС функционират:

  • Комисия по трудово законодателство.
  • Комисия по осигурителни отношения.
  • Комисия по доходи и жизнено равнище.
  • Комисия по бюджетна политика.
 

За ИСС: ПредставянеЗакон за ИСС

Дейност: СтановищаАнализиРезолюции I Отчети за дейността

Състав: ЧленовеРъководствоКомисии

Администрация: Главен секретарДирекции I Контакти

___________________

Представители на БСК в ИСС:

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е консултативен орган на ЕС, в който влизат представители на организации на работниците и работодателите и на други групи.

ЕИСК представя становища по свързани с ЕС въпроси пред Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент, като по този начин действа като мост между вземащите решения институции на ЕС и гражданите на Съюза. ЕИСК дава възможност на групите по интереси да изказват официални становища по законодателни предложения на ЕС.

Основните задачи на ЕИСК са:

  • да гарантира, че политиките и правото на ЕС са съобразени с икономическите и социални условия, като се търси консенсус, който е от обща полза;
  • да насърчава ЕС на участието, като дава на организациите на работниците и работодателите и на други заинтересовани групи възможност да изразяват мнението си и като гарантира провеждането на диалог между тях;
  • да популяризира ценностите на европейската интеграция и да отстоява каузата на демокрацията на участието и на организациите на гражданското общество.

Членовете на ЕИСК представляват многообразието на организациите на гражданското общество в Европа, включително бизнеса, профсъюзите и други групи, защитаващи определени интереси. Те се номинират от националните правителства и се назначават от  Съвета на ЕС за подлежащ на подновяване 5-годишен срок. Броят на членовете  по страни зависи от населението на страната.

България участва в работата на съвета с 12 свои представители, между които е и зам.-председателят на БСК  Мария Минчева.

Членовете работят за ЕС независимо от правителствата на своите страни. Те заседават 9 пъти в годината. Становищата се приемат чрез гласуване с обикновено мнозинство. Заседанията се подготвят от специализираните секции на  ЕИСК и Консултативната комисия по индустриални промени. Специализираните мозъчни тръстове на ЕИСК (известни като „ обсерватории“) и Координационният комитет за стратегията „Европа 2020“ следят напредъка в изпълнението на стратегиите на ЕС.

ЕИСК избира  председател и двама заместник-председатели за срок от 2,5 години. 

Членовете на комитета принадлежат към една от следните  3 групи:

От 2005 г. БСК е асоцииран, а от 2007 г. пълноправен член на най-голямата европейска бизнес конфедерация - BUSINESSEUROPE.

Чрез активното си участие в работата на BUSINESSEUROPE по формиране на позициите на европейската бизнес общност, БСК отстоява интересите на българските индустриалци и работодатели на европейско ниво.

До 2018 г. представител на БСК в BusinessEurope е Божидар Данев (изпълнителен председател на БСК), а от 2018 г. – Радосвет Радев (председател на УС на БСК).

_____________

Ресурсният център за работодатели (Employer`s Resource Center - ERC) е услуга от типа „едно гише“, създадена, за да отговори на нуждите и изискванията на работодателските организации от държавите-членки на ЕС и страните-кандидатки.

ERC се управлява от BUSINESSEUROPE от името на трите работодателски организации, признати за представителни на европейско ниво – BUSINESSEUROPECEEP и UEAPME.

ERC предлага информация в три основни направления:

  1. По въпросите на социалния диалог, вкл. за: заседания на Комитета за социален диалог; база данни с текстове и резултати от социалния диалог в ЕС; работни програми на европейските социални партньори;
  2. Настоящи и минали проекти на европейските социални партньори;
  3. Възможностите за финансиране чрез европейските фондове.

Забележка: Със знака на БСК са отбелязани съветите, в които камарата има свои представители

  Висш експертен екологичен съвет
  Висш консултативен съвет по водите (в процес на актуализация)
  Висш съвет по фармация
Енергиен борд
Консултативен съвет за насърчаване на малките и средните предприятия
  Консултативен и координационен съвет по опазване на околната среда в Черно море (в процес на актуализация)
  Консултативен съвет за подмомагане на МС при формиране на държавната политика за защита при бедствия
  Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност
  Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите
  Консултативна комисия по генномодифицирани организми
  Консултативно-експертен съвет за лечебни растения
Координационен съвет за изпълнение и мониторинг на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г.
  Ловен съвет
  Междуведомствен съвет по въпросите на граничния контрол
  Междуведомствен съвет по експортно застраховане
  Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС
  Междуведомствен съвет по пространствени данни
  Междуведомствен съвет по участието на РБ в НАТО и ОПСО на ЕС
  Междуведомствен съвет по чл. 383 от Закона за съдебната власт
  Национален архивен съвет
Национален икономически съвет
  Национален консултативен съвет за редки болести
Национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила
  Национален статистически съвет
  Национален съвет за закрила на детето
  Национален съвет за защита на потребителите
  Национален съвет за инспектиране на труда
Национален съвет за интеграция на хората с увреждания
  Национален съвет за кино
  Национален съвет за кредитиране на студентите и докторантите
Национален съвет за насърчаване на заетостта
Национален съвет за наука и иновации
  Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления
  Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси
Национален съвет за тристранно сътрудничество
  Национален съвет по антикорупционни политики
  Национален съвет по библиотечно дело
  Национален съвет по биологичното разнообразие
Национален съвет по въпросите на социалното включване
  Национален съвет по горите
Национален съвет по демографска политика (в процес на актуализация)
Национален съвет по иновации
  Национален съвет по медицинска експертиза
Национален съвет по метрология
  Национален съвет по наркотичните вещества
  Национален съвет по превенция на СПИН, туберкулоза и сексуално предавани инфекции
Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете
Национален съвет по трудова миграция
Национален съвет по туризъм
Национален съвет по условията на труд
  Национален съвет по читалищно дело
  Съвет "Партньорство за здраве"
  Съвет за административната реформа
  Съвет за електронно управление
  Съвет за защита на интелектуалната собственост
Съвет за интелигентен растеж
  Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Eвропейския съюз
  Съвет за координация и обмен на информация между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки
  Съвет за координация при управлението на средствата от Европейския съюз
  Съвет за развитие
  Съвет по геодезия, картография и кадастър
  Съвет по гражданството (в процес на актуализация)
  Съвет по децентрализация на държавното управление
  Съвет по европейска комуникация
  Съвет по европейските въпроси
  Съвет по енергийна сигурност
  Съвет по международни осиновявания (в процес на актуализация)
  Съвет по националния радиочестотен спектър
  Съвет по отбрана
  Съвет по сигурността
  Съвет „Международно сътрудничество за развитие и регионално сътрудничество"

 

* Забележка: Със знака на БСК са отбелязани съветите, в които камарата има свои представители

Прочетено: 44031